Решение № 11694 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8414/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 85, ал. 4, вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на У. А. Т., гражданин на Сирия, чрез адвокат Е. Запрянова, против Решение 6628/18.07.2025 г. на Административен съд София (АС) - Хасково постановено по адм. дело 1293/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 3673/03.06.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че административният съд неправилно и необосновано е приел, че административният орган правилно е преценил, че при проведеното интервю не се установява спрямо У. А. Т. да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, както и че не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1, 2, 3 ЗУБ. Представя писмена молба с характер на писмени бележки. Моли обжалваното решение да се отмени. Ответникът по касация председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и от фактическа страна е установил следното: С молба вх. 4947/07.09.2023г. на РПЦ Харманли, лице с посочени имена М. А. А. е поискал закрила в Република България. Чужденецът е бил регистриран и чрез попълване на Регистрационен лист с рег. УП-30026/07.09.2023г., като лицето посочило имена М. (собствено) А. (бащино) А. (фамилно), гражданство Сирия, роден на [дата]. в Сирия, Дейр Алзор, религия [заличен текст], женен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята, съпругата и детето на жалбоподателя, всички с местонахождение в Сирия. Самоличността на търсещия закрила е била установена чрез декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която същия е индивидуализиран, както следва: М. А. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, обл. Дейр Алзор, женен. С Решение за настаняване 3989/04.09.2023г. с рег. УП-30026/07.09.2023г., молителят е бил настанен в РПЦ Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На молителя е била връчена покана за интервю с рег. УП 30026/07.09.2023г. за 18.09.2023г., като видно от Констативен протокол с рег. 30026/18.09.2023г. същият не се е явил за провеждане на насроченото интервю. С Решение 18640/28.11.2023г. на заместник-председател на ДАБ производството по молба вх. 4947/07.09.2023г. на РПЦ Харманли е прекратено. С молба вх. 309/13.02.2025г. на РПЦ Харманли, молителят, с посочени имена М. А. А., отново е поискал закрила в Република България. Депозирана е и молба за повторна регистрация. Чужденецът е бил отново регистриран с попълване на Регистрационен лист с рег. УП-30026/13.02.2025г., като лицето посочило този път различни имена У. (собствено) А. (бащино) Т. (фамилно), гражданство Сирия, роден на [дата]. в Сирия, Алтаиана, религия [заличен текст], женен, с представено извлечение от граждански регистър [номер], издаден на 06.11.2023 г. и преписка за актуално състояние на гражданин [номер], издадена на 06.11.2023 г. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята, сестрите съпругата и детето на жалбоподателя, всички с местонахождение в Сирия. С Решение за настаняване 637/13.02.2025г. с рег. УП-30026/13.02.2025г., молителят е бил настанен в РПЦ Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На молителя е била връчена покана за интервю с рег. УП 30026/13.02.2025г. С писмо с рег. УП-30026/14.03.2025г., началник отдел ПМЗД в РПЦ Харманли изискал от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. От писмо рег. М-5246/09.05.2025г., е установено, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. На 14.02.2025 г. е било проведено интервю с молителя, обективирано в Протокол от проведено интервю рег. УП-30026/14.02.2025г. В хода на интервюто търсещият закрила е посочил, че първоначално попълнената в регистрационния лист информация относно самоличността му не е вярна, като е заявил, че се казва У. А. Т., а целта му била да стигне до Германия, като считал, че не e важно каква информация ще даде в България. Сочи, че е напуснал Сирия нелегално през юли 2022 г. или 2023 г., като влязъл нелегално в Турция, останал там 10 15 дни след което влязъл в България, отново нелегално. Напуснал самоволно РПЦ Харманли, защото имал братовчеди в Германия, които настоявали да отиде при тях. Минал нелегално през Сърбия, Унгария и Австрия и като стигнал до Германия се предал на полицията, но след като установили, че има отпечатъци взети в България го върнали обратно тук. Напуснал Сирия заради войната, поради това че нямало работа и нямало как да си изкарва прехраната. Посочил, че не иска да се завръща в Сирия заради продължаващата война там. Посочил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не участвал в политически парти, не бил заплашван и не му било оказвано насилие. Протоколът е подписан от интервюирания, длъжностно лице на ДАБ и от преводач. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на администартивнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. В тази връзка е изложил съображения, че жалбоподателя не е заявил конкретни причини за напускане на страната си по произход, които да обосновават прилагане на чл. 8 от ЗУБ в конкретния случай. Посочил е, че изтъкнатите в хода на административната процедура причини за напускане на Сирия не представляват такива, от които следва да се направи извод, че лицето е било обект на преследване в тази държава. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход Сирия. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. Поради това е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на У. А. Т.. Посочил е още, че информацията от представените с административната преписка справки на ДАБ за обстановката в Сирия не дават основание да се изведе обоснован извод за приложимост на чл. 8 ЗУБ по отношение на оспорващия. Такъв извод не може да се направи и предвид информацията за общото обществено-политическо положение в Сирия след края на управлението на досегашния президент Башар Асад. От никой от общодостъпните източници на информация, не би могло да се стига до извод за промяна в общественополитическата обстановка в негативен аспект. В действителност след издаване на оспореното решение в Сирия са възникнали сблъсъци засегнали и мирното население в страната, но същите се отличават със спорадичен характер и са се случили в ограничен район в Западна Сирия. Към 8 май 2025г. Върховният комисариат за бежанците на ООН е изчислил, че считано от 8 декември, около 481 730 сирийци са преминали обратно в Сирия, като от началото на 2024г. общият им брой е над 842 570 души. Според последните данни вътрешно разселените към 8 май 2025г са 1 186 147 души, завърнали се по домовете си. Посочил е още, че от общодостъпната информация по медиите може да се направи заключение, че настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена промяната в общественополитическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в тази страна са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на съдебния акт в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Поради това съдът е приел, че не намира основания за прилагане на чл. 8 ЗУБ по отношение на У. А. Т.. За правилна е намерил и преценката на председателя на ДАБ за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че в случая не се твърди от оспорващия, а и не се установява, в държавата му по произход последният да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба. Приел е, че по отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочил е, че административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д от същата директива. Намерил е, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си, като административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. МД-02-200/08.04.2025г., издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република, в която било посочено, че в Сирия все още има ситуация на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за безогледно насилие. Съдът е посочил, че правилно административният орган е приел липсата на добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. Възприета е липсата на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, предвид липсата на данни за безогледното насилие в Сирия. Спрямо заявителя не били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Той не бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт. Съдът е посочил, че правилно органът е приел, че при завръщането му в Сирия където било цялото му семейство, молителя би могъл да води нормален начин на живот. Съдът е намерил формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като са съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в Сирия като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното положение на последния. Съдът е обосновал извод, че предвид данните от справките, информацията от общодостъпни източници и наличните доказателства, не са налице хипотези на чл. 9, ал. 1, т. 1-2 ЗУБ. Не съществуват и тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в държавата по произход на жалбоподателя чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Посочил е, че от съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, ставало ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към делото доказателства, въз основа на които правилно е установил относимите към спора факти. Изводите на съда са логични и последователни и се базират на правилен анализ на доказателствата по делото, поради което доводът за необоснованост на решението е неоснователен. Решението съответства и на материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай в конкретната бежанска история на У. А. Т., не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, У. А. Т. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Съобщените от лицето причини, за да поиска статут на бежанец не попадат в обхвата на цитираната разпоредба. По тези съображения изводът на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно предвид правилния извод за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито би бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган и съдът подробно са обсъдили ситуацията в страната по произход на У. А. Т. и са достигнали до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От съдържащи се по делото справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ, относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Сирия не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Сирия, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират по делото, поради което съдът не присъжда такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение