Решение № 13154 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2734/2018 г.

Решение № 13154 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2734/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Бургас, чрез процесуалния му представител – юрк. Ташкова, против решение № 2272/28.12.2017 г. постановено по адм. дело № 1080/2017 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: "СИС Индустрийс" ООД, гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Йорданова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас e отменил решение № 32-22255/26.01.2017 г. на началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № Р-288/32-82109/24.03.2017 г. на директора на Агенция "Митници". Оспореният административен акт е издаден във връзка с митническа декларация ЕАД № 16 BG001000 H0053039/20161027, с която "СИС Индустрийс" ООД декларира за поставяне под митнически режим "допускане за свободно обръщение с вътрешно потребление" стока, описана в клетка 31 като "гроздов сок /гроздова мъст/ от грозде сорт Смедеревка 24580 кг" с код по ТАРИК 2009 61 10 00, с изпращач на стоката "Венец" АД, Македония, при ставка на митото от трети страни 0%. На основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза и чл. 19, ал. 7 ЗМ, митническият орган определя код по ТАРИK 2204 30 94 00 и нов размер на митническото задължение и дължимите държавни вземания, както следва: доплащане на мито в размер на 24 738 лв. и ДДС - в размер на 4 947, 60 лв. Изложени са съображения, че стоката не попада в декларирания в митническата декларация код, тъй като същият се отнася за неферментирали сокове, чието алкохолно съдържание не превишава 0, 5 % vol, а анализираната проба е с алкохолно съдържание 0. 62 % vol, според заключението на митническата лабораторна експертиза (МЛЕ) № 16_28.10.2016 г. от 01.11.2016 г. на МЛ - Пловдив. За да постанови този резултат съдът е приел, че решение № 32-22255/26.01.2017 г. на началника на Митница Бургас е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Според съда, изследваната в МЛЕ проба не е взета в съответствие с Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки. Неспазването на изискването за съхраняване на контролна проба и липсата на консервиране на взетите от митническите служители проби са довели до невъзможност да бъде установено действителното алкохолно съдържание във внесения с процесната декларация продукт, тъй като той се променя изключително бързо във времето, в случай на неправилно съхранение. Поради това обосновава извод, че от доказателствата по делото не може да се установи, че характеристиките и свойствата на изследвания от митническата лаборатория продукт са идентични с тези на внесения на територията на страната към момента на освобождаването и допускането му за свободно обръщение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът e обсъдил приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност, вкл. заключението на съдебно - химическата експертиза. Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно установени и се подкрепят от събраните доказателства. Изведените въз основа на тях изводи са обосновани и законосъобразни. Спорът между страните е относно тарифното класиране на стоката в зависимост от действителното ? алкохолно съдържание към датата на вноса в страната. В код 2009 61 10 00 съгласно КН попадат плодови сокове (включително гроздова мъст) или зеленчукови сокове, неферментирали, без прибавка на алкохол, с или без прибавка на захар или други подсладители, със стойност Брикс, непревишаваща 30, със стойност превишаваща 18 EUR на 100 kg нетно тегло. В ОБКН към глава 20, т. 6 е посочено, че по смисъла на код 2009 под "неферментирал сок без прибавка на алкохол", се разбира сок, чието алкохолно съдържание по обем (забележка 2 на глава 22), не превишава 0, 5 % vol. В определения с административния акт код 2204 30 94 00 съгласно КН се класират: Вина от прясно грозде, включително обогатените с алкохол; гроздова мъст, различна от тази от код 2009; Други видове гроздова мъст; други. Съдът правилно е приел, че представеният по делото от оспорващото дружество в първоинстанционното производство протокол от изпитване № П-828/05.12.2016 г. няма белезите на официален свидетелстващ документ. Същият е с характер на анализ по частна химическа експертиза, извършена по искане на декларатора и изследването не е осъществено за целите на митническия контрол. Във връзка с изложеното, доводите в касационната жалба, основаващи се на обстоятелства установени извън проведения митнически контрол не могат да послужат като единствено доказателство за определяне на нов код за декларираната стока. Правилно съдът е кредитирал заключението на съдебно-химическата експертиза. Според вещото лице, гроздовият сок е изключително бързо променяща се във времето стока и при неправилно вземане, транспортиране и съхранение на пробите от внесения продукт, процесът на ферментация може да се ускори и да промени химическите му характеристики. Обоснован е изводът, че изследваните в МЛЕ проби не са взети в съответствие с изискванията на Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол. Липсват безспорни доказателства, че пробите са взети именно от стоката, предмет на процесното ЕАД. Няма данни да са охлаждани, замразявани или консервирани при транспортирането. За да се класира стоката с код 2204 30 94 00, следва по несъмнен начин да е установено от административния орган действителното й алкохолно съдържание към датата на вноса. При оспорване от страна на декларатора на резултатите от проведеното от митническата лаборатория изследване, в тежест на органа е да докаже това обстоятелство. При възникнал съдебен спор, целта на събирането и запазването на контролна проба е да бъде подложена за повторен анализ, за да се извърши проверка на констатациите в оспорения административен акт. Тъй като взетата контролна проба не е съхранена, не е възможно измерването на действителното алкохолно съдържание на продукта и съпоставянето му с резултатите от МЛЕ № 16_28.10.2016 г. от 01.11.2016 г. на МЛ - Пловдив, с цел да се прецени правилността на направения въз основа на нея извод за наличие на такова над 0, 5 % vol. От събраните по делото доказателства не може да се установи дали характеристиките и свойствата на изследвания от МЛ продукт са идентични с тези на внесения на територията на страната към момента на освобождаването на стоката и допускането й за свободно обръщение. Като е достигнал до същите изводи и е отменил оспореното решение на началника на митница Бургас, с което е определен нов тарифен код на внесената стока, съдът е приложил правилно закона. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода от делото и направеното искане, на ответника "СИС Индустрийс" ООД се дължат разноски за касационната инстанция, в размер на 1000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие от 15.10.2018 г. /стр. 19/. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,