Решение № 3799 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16336/2013 г.

Решение № 3799 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16336/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив, против решение № 2386 от 4.11.2013 г., постановено по адм. дело № 1638/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е обявена нищожността на отказ на касационния жалбоподател, изразен в писмо изх. № МП-31874/28.05.2013 г., а преписката е върната на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив за произнасяне по заявление за преизчисляване на пенсия вх. № 94-1849/7.05.2013 г. на Велин Малинов Пильов при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагане на закона. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател поддържа, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като оспореното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт. Прави искане за обезсилване на обжалваното решение, а алтернативно - за неговата отмяна като незаконосъобразно и постановяване на друго, с което оспорването да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Велин Малинов Пильов, чрез адв. Боева поддържа становище за допустимост и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е обявил нищожността на отказ на директора на ТП на НОИ - Пловдив, изразен в писмо изх. № МП-31874/28.05.2013 г., а преписката е върнал на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив за произнасяне по заявлението на Велин Малинов Пильов за преизчисляване на пенсия вх. № 94-1849/7.05.2013 г., при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел оспорването за допустимо, тъй като волеизявлението на касационния жалбоподател в писмо изх. № МП-31874/28.05.2013 г. е изрично свързано със заявление за преизчисляване на пенсия и с оглед съдържанието му обективира белезите на изричен отказ по смисъла на КСО. Обосновал е наличието на правен интерес за Пильов да обжалва този отказ, като пряко засягащ неговите права и законни интереси. По същество е приел наличие на нищожност на обективирания изричен отказ поради липса на компетентност за издаването му, която е прогласил по силата на чл. 168, ал. 2 от АПК. Съдът е аргументирал заключение, че надлежният административен орган да се произнесе по заявлението на Пильов е този по чл. 98 от КСО, като при евентуална жалба срещу постановеното от него разпореждане, ръководителят на ТП на НОИ съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО извършва задължителния административен контрол. По тези съображения е приел, че нарушението на функционалната компетентност обуславя нищожност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № 94-1849/7.05.2013 г. Пильов е поискал да бъде преизчислен размерът на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст, като бъде взет предвид положеният от него 13-годишен трудов стаж - I категория в Коми АССР. Заявлението е подадено в Министерство на труда и социалната политика, но е препратено до ТП на НОИ - Пловдив. С оспореното в първоинстанционното производство писмо след описание на съдържащите се в пенсионната преписка на лицето данни, касационният жалбоподател е приел, че посоченото брутно трудово възнаграждение - 122625,53 лв., от което е изчислен размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 27.10.1988 г. е определено правилно и законосъобразно и няма основание за ново преизчисление. Предвид съдържанието на писмото обосновано първоинстанционният съд е приел, че то носи белезите на изричен отказ, постановен по заявлението на Пильов, да се преизчисли размера на определената му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не може да бъде споделено становището на директора на ТП на НОИ - Пловдив, че същото има уведомителен характер. Оспореното писмо обективира изричен отказ за преизчисляване размера на личната пенсия на Пильов по смисъла на КСО и с него се засягат правата на ответника в настоящото производство, което формира непосредствения му и пряк правен интерес от оспорването. При тези данни правилно Административен съд - Пловдив е приел жалбата за допустима и е разгледал същата по същество. Ето защо, направеното в касационната жалба възражение за недопустимост на обжалваното решение е неоснователно. Настоящият съдебен състав напълно споделя изразеното от Административен съд - Пловдив становище относно липсата на материална компетентност на директора на ТП на НОИ - Пловдив да издаде изричен отказ за преизчисляване на пенсията на Пильов. Органът, който следва да извърши преценката относно допустимостта на заявлението съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК, а в случай, че са налице предпоставките за разглеждането му по същество, да издаде разпореждане за изменяне /преизчисляване/ на пенсията, е длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО. Постановеният от него акт, когато е неблагоприятен за заявителя, би подлежал на задължителен административен контрол пред директора на ТП на НОИ - Пловдив по реда на чл. 117 от КСО. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО е компетентният орган, който може да поправя, изменя или отменя издаденото разпореждане, когато са констатирани явни фактически грешки, технически грешки или пропуски и на основанията по чл. 99, ал. 1 от КСО съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Влязлото в сила разпореждане може да се измени или отмени, когато е налице предпоставка от изброените в чл. 99, ал. 1, т. 1 - 6 от КСО, но само от органа, който го е издал. Отказът за преизчисляване на пенсията, обективиран в оспореното в първоинстанционното производство писмо изх. № МП-31874/28.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив е издадено от орган без материална компетентност. Изводът относно приложението на разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК за прогласяване неговата нищожност е обоснован. Действително искането в заявлението не е формулирано прецизно, нито е адресирано до компетентния орган, а до министъра на труда и социалната политика, но задължение на органа е да съдейства за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса съгласно чл. 9, ал. 4 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното Върховният административен съд, шесто отделение,