Решение № 236 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5544/2012 г.

Решение № 236 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5544/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Севдалина Банкова Карова от гр. Хасково против решение № 183/24.01.2012 г. по адм. д. № 1415/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА № 260900682/12.05.2010 г. на ТД НАП - гр. Пловдив, ИРМ - гр. Хасково, потвърден с Решение № 469/29.06.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, за определени задължения по ЗОДФЛ (отм.), ЗДДФЛ за ревизираните 2004, 2005, 2006, 2007 и 2008 години. Конкретните оплаквания, изложени в касационната жалба са, че съдът неправилно е потвърдил констатациите на ревизията в частта за непризнатите заеми, предоставени на жалбоподателката и съпруга й Спас Каров, от което е изведен необоснованият извод, че за ревизирания период са налице приходи за семейството с неустановен произход, с които Спас Каров е финансирал предприятието на ЕТ "Каров - Спас Каров", неправилно не са кредитирани дадените показания на разпитаните свидетели по делото, които удостоверяват, както предоставянето на заемните средства, така и срокът за възстановяване на сумите по тях. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила във връзка със събирането, оспорването и преценка на събрани по делото доказателства, което от своя страна е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Иска се постановяване на друго решение по същество, с което да се отмени като необоснован и незаконосъобразен оспорения РА. Претендират се разноски. Ответната страна - ДД "ОУИ" - Пловдив не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд са били определени с процесния РА на Севдалина Карова данъчни задължения и прилежащи лихви за забава по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2008 г. общо в размер на 54 806,98 лв. Първоинстанционният съд е отменил данъчните задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 764,35 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 603,78 лв. и е изменил РА в частта относно данъчните задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и за 2006 г. като ги е намалил съответно за 2004 г. от 7084,09 лв. на 5531,87 лв. и за 2006 г. от 8276,18 лв. на 3368,97 лв., ведно със съответните лихви. В останалата част оспорените данъчни задължения са потвърдени, като е отхвърлена жалбата като неоснователна. Решението в отменителната част не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на касационно обжалване е решението само в отхвърлителната част. Решението в тази част е мотивирано с изводи, че фактите по делото преценени в тяхната съвкупност, налагат извода за липса на реално получени заеми от физически лица и че в тежест на жалбоподателката е било да докаже фактите, на които се позовава и от които черпи права. Според съда, такова доказване не е проведено и констатациите в РА не са опровергани в хода на оспорването му. Решението в обжалваната част е правилно. При формиране на основата за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 2003 г. - 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. са взети предвид констатациите направени при ревизията относно съпруга на жалбоподателката Спас Каров, осъществяващ дейност като едноличен търговец с фирма "Каров - Спас Каров", с основен предмет търговия с дървен материал, услуги по сеч и извоз на дървесина и производство с дървен материал, който е предоставил на предприятието на едноличния търговец парични средства, осчетоводени по сч. сметки 107 и 499, за които ревизиращите органи са приели, че са семейни приходи с неустановен произход, подлежащи на облагане с пряк данък, върху данъчна основа определена по 1/2 за всеки от съпрузите, по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 7 ДОПК. Като доказателства по преписката са приобщени декларации и на двамата съпрузи по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК. Съдът е направил последователен анализ на всички възражения на жалбоподателката във връзка с твърдения за получени заеми от физически лица, показанията на разпитаните по делото свидетели и събраните по делото писмени доказателства, при който е извел изводът за недоказаност на реално предоставяне на сумите, от една страна - поради невъзможността на заемодателите да предоставят средствата, и от друга страна съдът е приел за икономически необосновано да се изтегли потребителски кредит от физическо лице от кредитен институт при определена лихва и срок за издължаване, след което, същата сума да се предостави на друго физическо лице - в случая съпруга на жалбоподателката, при отложено издължаване след продължителен период от време - по няколко години, при това - без уговорена лихва. Правилно съдът е приел, че по делото липсват безспорни доказателства за получени през ревизираните години парични заеми от посочените физически лица. Съдът не е ценил като доказателство за това декларираните данни за заеми по представената годишна данъчна декларация по реда на чл. 50 ЗДДФЛ от съпруга на касаторката за 2009 г. и от един от заемодателите - Салим Мехмед. Тези декларации също следва да бъдат преценявана с оглед на фактически установеното по делото, независимо от законовото задължение за деклариране на получени заеми, а фактите по делото преценени в тяхната съвкупност, налагат извод за липса на доказателства за реално предоставени заеми. Подадените декларации за 2009 г. също са частни документи и съдържащите се в тях данни също подлежат на установяване с надлежните за това доказателства. Като данни, изгодни за декларатора, при съпоставката им с установените по делото факти в тяхната съвкупност, съдът е установил, че същите не кореспондират с приобщените по делото доказателства. По отношение записите на заповед съдът е приел, че те не обективират основанието, за което са издадени, и съответно не могат да докажат както наличието на договори за заем, така и реалното получаване на сумите. В тежест на жалбоподателката е да докаже по несъмнен начин получаването на средствата от нейния съпруг в посочените размери по твърденията им, и поради това, че такова доказване не е проведено в хода на оспорване на РА, в частта за потвърдените данъчни задължения изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Констатираните постъпления в касата на ЕТ, като е кредитирана с/ка 499 "Други кредитори" с посочените суми през ревизираните периоди, не са доказани да са от заеми от физически лица, поради което правилно в потвърждение на органа по приходите, съдът е приел, че тези суми са с недоказан произход и представляват семеен приход, подлежащ на облагане с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), респективно - чл. 48 ЗДДФЛ на база по 1/2 за всеки от съпрузите. Решението в обжалваната част е правилно като мотивите на първоинстанционния съд, обосноваващи законосъобразност на РА се споделят от настоящата инстанция и същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК Върховният административен съд, първо отделение,