Решение № 12047 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1787/2009 г.

Решение № 12047 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1787/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК и е образувано по жалба на Петър Георгиев Петров от гр. Харманли, срещу Решение № 857 на Министерския съвет на РБ от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Харманли област Хасково (обн. ДВ, бр. 5 от 20. 01.2009 г.) постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС в частта, с която са отчуждени имот с идентификатор 04128.015.056 с отчуждена площ 0, 607дка и имот с идентификационен номер 04128.083.011с отчуждена част от 1, 240 дка находящ се в землището на с. Бисер в местност "Юреня". В жалбата се поддържа, че административното решение в частта, в която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от собствения им поземлен имот в размер на сумата 348 лева за първия имот и 712 лв. за втория имот, противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Страната ответник - Министерският съвет и заинтересованите страни поддържат становище, че жалбата е неоснователна, а оценката на дължимото обезщетение, определена от административния орган, е обективна и е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение за отчуждения имот. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав, като обсъди допустимостта на жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б от ЗДС с оспореното решение № 857 на МС от 2008 г. отчуждени 0, 607 дка от имот с идентификатор 04128.015.056 и 1, 240 дка от имот с идентификационен номер 04128.083.011 находящ се в землището на с. Бисер в местност "Юреня" Видно от приетите по делото писмени доказателства - нот. акт № 21, т. V рег. № 7365, н. д. 728/2001 г., имота е собственост на жалбоподателя и по това обстоятелство не се спори от страните. Към доказателствата по делото е приложена независима експертна оценка за определяне на пазарната цена на отчуждената част от имота по ЗДС, с дата на възлагане на оценката 15.07.2008 г. и дата на оценката 30.07.2008 г., с която оценка за отчуждения имот на на собственика е определено обезщетение в размер на 348 лева за първия имот и 712 лева за втория имот. От съдебно-оценителната експертиза, изготвена от назначеното от съда вещо лице е видно, че равностойното парично обезщетение за отчуждената част от единия имот следва да бъде увеличена със сумата в размер на 1 873 лева представляващи подобрения, а именно : трайни насаждения лозе находящи се в отчуждената площ от 607 кв. м. от имот № 04128.015.056. По отношение на размера на паричното обезщетение за земята вещото лице е установило, че размера определен от административния орган, като обезщетение за земята е по-висок от получената осреднена цена на извършените сделки. Заключението на вещото лице е компетентно и обективно изготвено, не е оспорено надлежно от страните и притежава необходимата доказателствена стойност съобразно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Подробно в изготвената оценка вещото лице е посочил отделните характеристики на изследваните имоти предмет на отчуждаването и е изследвал откритите сделки в службата по вписвания и след като е установил липсата на оценка за трайните насаждения е оценил същите. Вещото лице е установило че средната цена на вписаните сделки е по-ниска от определената цена в административния акт (л. 3) и поради това е добавил към оценката на имот № 04128.015.056 само стойността на трайните насаждения, които както се посочи са пропуснати и не са били оценени. При тези установени обстоятелства за пазарните цени на земеделски земи в землището на с. Бисер съдът намира, че следва да се приеме заключението на вещо лице като обективно и постановено съгласно изискването на чл. 32, ал. 2 ЗДС. За конкретния имот № 04128.015.056 с отчуждена площ от 607 кв. м. равностойното парично обезщетение следва да се определи по заключението на вещото лице, като се увеличи размера на определеното обезщетение от административния орган от 348 лева на лв. на 2 221 лв. представляващи стойността на земята и трайните насаждения. В останалата част по отношение оспорването на оценката на втория имот № 04128.083.011 жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на делото и съобразно чл. 143 АПК, ответникът дължи направените от жалбоподателя разноски в размер на 500лева за експертиза и защита, които понастоящем са изрично претендирани. Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК и чл. 38, ал. 7 ЗДС, Върховният административен съд - III отделение,