Решение № 7526 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13553/2019 г.

Решение № 7526 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13553/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Е. Георгиева и Г. Георгиев и двамата от [населено място], [община], [област], чрез процесуалните им представители адв. Терзиев и адв. Павлов, срещу решение № 46 от 18.09.2019 г., постановено по адм. дело № 141/2019 г. на Административен съд – гр. Русе, с което е отменена по жалбата на Е. Георгиева, Г. Георгиев, М. Маринова и Е. Маринов против Заповед № 1 от 30.01.2019 г. на Кмета на община Иваново, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж – "гараж с две гаражни помещения", находящ се в УПИ XVI – 270 и XV – 269, кв. 35 по плана на [населено място], [община], [област]. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба и допълнение към нея жалбоподателите твърдят неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода на съда, че спорният строеж не е търпим по правилата на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ. Твърди се, че съдът не се е съобразил с приетите по делото доказателства, включително неоспорената СТЕ, която установява, че спорният строеж е търпим. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е отговорил на всички наведени в писмената защита доводи за незаконосъобразност на заповедта. Твърди се от фактическа страна, че се касае за два гаража допустимо ситуиране на регулационната линия между двата имота, които имат обща стена, т. е. отговарят на действалото към момента на изграждане на строежа правила по Строителните правила и норми за изграждане на населените места (СПНИНМ), приети на основание чл. 52, ал. 2 от Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ отм.) правило за допустимост на строеж на гараж на регулационната линия при покриване на калканен зид в съседен имот. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на кмета на община Иваново. Не претендират разноски. Ответникът Кметът на община Иваново с представени писмени бележки и чрез процесуалния си представител юрк. Славова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни – адресати на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. Русе е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Др на ЗУТ и че за същия не са представени строителни книжа и разрешение за строеж, поради което е незаконен. Приел е и че от събраните доказателства безспорно е установено, че строежът е извършен между 1969 и 1971 г., като по отношение на него в тази връзка са приложими правилата и нормите, действали към момента на извършването му, а именно Строителните правила и норми за изграждане на населените места (СПНИНМ отм., приети от Комитета по строителство и архитектура в. Известия от 18.09.1959 г., отменени ДВ бр. 69/1977 г.) и в частност § 63г, ал. 2 от тях, както и § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ досежно установяването дали е търпим строеж, неподлежащ на премахване. Приел е, че спорният строеж не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ЗР на ЗУТ, тъй като не отговаря на едно от условията, а именно не отговаря на нормите по устройство на територията, както по времето на извършването му, така и по сега действащите. Приел е, че това е така, тъй като тези норми допускат изграждане на постройки от допълващото застрояване, включително гаражи, на регулационната линия към съседен имот в случаите, когато се покрива заварена калканна стена или плътна ограда или е допуснато и в съседния имот да бъде изградена същата постройка при предвиждане за покриване на калканната стена. От доказателствата, включително СТЕ е приел за установено, че спорния гараж представлява една постройка с две обособени помещения и попада в двата съседни имота. Изхождайки от определението за калканна стена по § 5, т. 56 от ДР на ЗУТ е приел, че установената разделителна стена, обособяваща единна сграда гараж на две отделни помещения, не представлява калканна стена и не може да изпълни условието на разпоредбата на § 63г, ал. 2 от СПНИНМ (отм.); , действал към момента на изграждане на строежа или на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, сегадействащия закон. Поради това е приел, че спорният строеж не е търпим и като извършен без строителни книжа е незаконен и подлежи на премахване, съответно на този извод е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. При постановяване на оспореното решение АС – гр. Русе не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, съобразил е събраните по делото доказателства в тяхната цялост. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните, която е отговори подробно на зададените технически въпроси. Правилен е извода на съда, че допуснатото нарушение при съставянето на констативния акт досежно участието на кмета на с. Пиргово в комисията не е нарушение от категорията на съществените, което да се е отразило на законосъобразността на заповедта, като е правилен извода, че съставянето на акта от другите две лица със съответна компетентност за това и които са от техническите органи на общината, правят констатациите годни за установяването. Неправилна обаче е преценката на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед, поради това, че спорният строеж не се явява търпим. Съгласно § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ "Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване". За да е търпим строеж и да не подлежи на премахване той следва да отговаря на следните няколко комулативно дадени условия, а именно: да е построен до 7.04.1987 г., да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването им или по сега действащите такива, като законът изисква комулативното наличие на посочените условия, за да се приеме строежът за търпим. От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че е налице първата предпоставка, тъй като не е спорно между страните по делото, че строежът е извършен между 1969 и 1971 г., като точната дата не може да се установи, т. е. извършен е преди 7.04.1987 г. Налице е и втората предпоставка, същият да е допустим по действалия към момента на извършването му подробен градоустройствен план, тъй като се касае за строеж от допълващото застрояване, за който към момента на извършването му разделителната стена е преминавала по регулационната линия между двата УПИ, което се установява и от приетата по делото СТЕ. Най – накрая основният според досежно допустимостта на строежа въпрос относно това дали отговаря на правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването му, е дали е налице калканна стена, която да е покрита. Нормата както на § 63г, ал. 2 от СПНИНМ (отм.); , но действал към момента на извършването му, така и по сегадействащия чл. 42, ал. 2 от ЗУТ е допустимо разполагане на гаражи на страничната регулационна линия или на регулационната линия в дъното на парцела, ако покриват калканен зид на заварена сграда, съответно заварена плътна ограда с височина не по-малка от височината на гаража или ако по кварталнозастроителната разработка се предвижда застрояването на гараж или второстепенна постройка и в съседния парцел, така че калканните зидове да се покрият напълно. Смисълът на разпоредбата е на първо място да е налице равнопоставеност между предвиденото и допустимо застрояване в два съседни имота, както и да не остане непокрита стена. Няколко са признаците на калканната стена по смисъла на § 5, т. 56 от ДР на ЗУТ като най-съществения е тя да се намира на вътрешна регулационна граница между два имота, както и при покриването на строежа да няма корнизи или стреха и отвори за врати и прозорци. В настоящия случай е установено гараж с две помещения, като едното от тях е ситуирано в един УПИ, а другото в съседен УПИ, като разделителната стена между тях се намира към момента на изграждането й на регулационната линия между двете УПИ, като на тази стена няма стряха, корниз или отвори за врати и прозорци. За икономия между тях не са изпълнени две стени, а само и единствено една такава. Калканната стена по дефиниция е предвидена за външна такава, тъй като се предполага, че строителството няма да се извършва едновременно. В настоящия случай от доказателствата се установява, че строежът е извършен едновременно като в тази връзка са обособени две помещения – гаражи, попадащи в две отделни УПИ и с разделителна стена следваща регулационната граница между двата имота. В тази връзка и предвид смисъла на посочените по-горе разпоредби настоящият състав намира, че законът не следва да бъде тълкуван формалистично, а с оглед на вложения смисъл, като в тази връзка спорната стена като разделяща двете гаражни клетки и намираща се на регулационната линия може да се приеме за калканна такава, като и в двата съседни имота са налице строежи от допълващото застрояване с покрити стени по регулационната линия. Поради това настоящият състав намира, че спорният строеж съответства на правилата и нормите по устройство на територията към момента на извършването му и предвид наличието и на другите предпоставки по § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, същият като търпим строеж не подлежи на премахване. В тази връзка оспорената заповед, нареждаща премахването му е незаконосъобразна, постановено в противоречие със закона. Като е достигнал до обратен извод АС – гр. Русе е постановил неправилно решение и като такова следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповед № 1 от 30.01.2019 г. на Кмета на община Иваново. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника по касация за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,