Решение № 4679 от 17.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от И. Халтъков срещу решение 217/17.11.2021 г., постановено по адм.д. 129/2021 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на И. Халтъков срещу ревизионен акт Р-16000920003219-091-001/29.12.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение 195/31.03.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-16000920003219-020-001/03.06.2020 г., издадена от С. Петрова, началник на сектор Ревизии в дирекция Контрол в ТД на НАП Пловдив, изменена със заповед Р-16000920003219-020-002/15.09.2020 г., е възложено извършването на ревизия на И. Халтъков за определяне на задълженията му за универсален пенсионен фонд, за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, за ДОО за самоосигуряващи, за здравно осигуряване, за периодите от 01.0.10214 г. до 31.12.2019 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на И. Халтъков, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на лицето е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-160009200003219-092-001/02.12.2020 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-16000920003219-091-001/29.12.2020 г., с който на И. Халтъков са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 1815, 59 лв. главница и 859, 48 лв. лихва; за 2019 г. - в размер на 2355, 66 лв. главница и 159, 02 лв. лихва, задължения за вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 3 132, 03 лв. главница и 1 530, 24 лв. лихва; за 2019 г. в размер на 3 834, 32 лв. главница и 258, 84 лв. лихва задължения за вноски за ЗО за: 2015 г. в размер на 1 755, 92 лв. главница и 846, 12 лв. лихва; за 2019 г. в размер на 2 072, 55 лв. главница и 139, 91 лв. лихва; задължения за вноски за ДЗПО-УПФ за: 2015 г. в размер на 1 223, 45 лв. главница и 597, 75 лв. лихва; за 2019 г. в размер на 1 295, 35 лв. главница и 87, 44 лв. лихва. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 195/31.03.2021 г. е потвърдил ревизионния акт. Съгласно констатациите в ревизионния акт, И. Халтъков е собственик на дружествени дялове в дружествата "Халтъков" ООД, "Стелм" ООД, "Соф Строй Инвестмънт" ООД. Установено е че за периода 2014 г. - 2019 г. И. Халтъков няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на В. Вълков, както и на посочените търговски дружества. На ревизираното лице са връчени искания за предоставяне на документи и писмени обяснения. Извършена е съпоставка за съответствие между стойността на получените доходи/приходи и придобито имущество и извършени разходи от И. Халтъков, като са установени несъответствия за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. За 2015 г. е установено несъответствие в размер на 28 871, 86 лв. В хода на извършена проверка на съпругата на проверяваното лице е констатирано, че за 2015 г., същата е имала в наличност сумата от 4402, 93 лв., която би могла да му предостави за покриване на част от извършените разходи. За 2016 г. е установено несъответствие в размер на 6736, 27 лв. В хода на извършена проверка на съпругата на проверяваното лице е констатирано, че за 2016 г., същата е имала в наличност сумата от 6816, 20 лв., която би могла да му предостави за покриване на извършените разходи. За 2017 г. е установено несъответствие в размер на 7462, 99 лв. В хода на извършена проверка на съпругата на проверяваното лице е констатирано, че за 2017 г., същата е имала в наличност парични средства в размер на 104 658, 93 лв., които би могла да му предостави за покриване на част от извършените разходи. За 2018 г. е установено несъответствие в размер на 27 641, 85 лв. В хода на извършена проверка на съпругата на проверяваното лице е констатирано, че за 2018 г., същата е имала в наличност сумата от 106 419, 89 лв., която би могла да му предостави за покриване на част от извършените разходи. За 2019 г. е установено несъответствие в размер на 112 649, 39 лв. В хода на извършена проверка на съпругата на проверяваното лице е констатирано, че за 2019 г., същата е имала в наличност сумата от 80 022, 49 лв., която би могла да му предостави за покриване на част от извършените разходи. В резултат на тази съпоставка са констатирани обстоятелства по чл. 122. ал. 1. т. 2 от ДОПК, а именно: налице са данни за укрити приходи или доходи. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на И. Халтъков е връчено уведомление, изх. Р-16000920003219-113-001/29.10.2020 г., с което същото е уведомено, че ревизията ще бъде извършена по реда на чл. 122-124а от ДОПК. След извършен анализ на относимите за ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, е установено превишение на разходите над доходите на лицето за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. След компенсиране с налични парични средства на съпругата му превишението на разходите над приходите е както следва: 2015 г. 24 468, 93 лв.; за 2019 г. 32 626, 91 лв. При извършената съпоставка и изготвяне на справки е определено начално салдо, на 01.01.2014 г., на парични средства в размер на 5000 лв. При извършената съпоставка не са взети предвид като приход суми в размер на 40 000 лв. по договор за дарение със страни дарители: И. Начев и З. Начева баба и дядо на И. Халтъков, и И. Халтъков надарен. Не са включени в приходната част и суми от 55 000 лв., за които са представени нотариално заверени разписки, като доказателство, че В. Вълков е предал тези суми на различни дати от месец юни 2015 година, на И. Халтъков. Органите по приходите са приели, че представените банкови извлечения от сметката на В. Вълков са на английски език, не са преведени, не са за последователни периоди, съдържащите се в тях данни дават обобщена информация за налични парични средства към началото и края на всеки период, входящи и изходящи парични потоци, от данните не става ясно дали изходящите потоци са в резултат на теглене в брой наредени преводи или друг вид транзакции. Не са представени доказателства за по-особена неформална връзка между страната, която твърди, че е предоставила безвъзмездно парични средства и страната, която ги е получила. Органите по приходите не са взели предвид договор за дарение, сключен между И. Халтъков и И. Начев и З. Начева, съгласно който И. Халтъков е получил като дарение 40 000 лв. При извършена справка ревизиращият екип е установил, че дарителите са получавали пенсии за осигурителен стаж и възраст, като размерът на пенсията на З. Начева е бил в минималния размер. При тези доказателства, освен че не установено реално предаване на парите по договора за дарение, не е доказана възможността на дарителите да предоставят посочената в договора сума. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, с решение 217/17.11.2021 г., постановено по адм.д. 129/2021 г. по описа на Административен съд Кърджали, е отхвърлена жалбата на И. Халтъков срещу ревизионен акт Р-16000920003219-091-001/29.12.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение 195/31.03.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив. Съдът е приел, че ревизиращият екип правилно не е включил в приходите на И. Халтъков за 2014 година сумата от 40 000 лв. Приел е, че съгласно изискванията на чл. 225, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите договорът за дарение на движими вещи се сключва или в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване. По делото е приложено копие от този договор, от което се установява, че не е с нотариална заверка на подписите на страните. Следователно, за да е доказано, че посочената сума е получена от надареното лице е необходимо да се установи, че тя му е предадена. В случая разписки или други доказателства (извлечения от сметки на дарителите) не са приложени. При извършена справка ревизиращият екип е установил, че дарителите са получавали пенсии за осигурителен стаж и възраст, като размерът на пенсията на З. Начева е бил в минималния размер. При тези доказателства, освен че не установено реално предаване на парите по договора за дарение, не е доказана възможността на дарителите да предоставят посочената в договора сума. Следователно, правилно в ревизионния акт тя не е взета предвид при извършеното съпоставяне на приходите и разходите на жалбоподателя. Относно непризнаване на сумата от 55 000 лв., за която са представени нотариално заверени разписки. Съгласно разписка с дата 02.06.2015 г., в гр. Кърджали, И. Халтъков е получил от В. Вълков сумата от 9000 лв. От разписка с дата 05.06.2015 г. се установява, че И. Халтъков е получил от В. Вълков сумата от 9000 лв. Според разписка с дата 10.06.2015 г. И. Халтъков е получил 9000 лв. С разписка от 15.06.2015 г. И. Халтъков е получил 9000 лв. С разписка от 18.06.2015 г. И. Халтъков е получил 9800 лв. С разписка от 23.06.2015 г. И. Халтъков е получил 8700 лв. Всички разписки са с нотариална заверка на подписите на лицата, която е извършена на същата дата, посочена като дата на изготвянето им. Съдът е направил извода, че от това следва, че представените разписки имат достоверна дата, но те не са доказателство за отразените в тях обстоятелства, а именно предаване на определена сума пари. Нотариалната заверка е извършена на подписа на лицата, а не дори на съдържанието на разписките. Няма доказателства за твърдението в жалбата, че посочените суми са били предадени пред нотариус, който с подписа си е удостоверил това предаване. Поради изложеното тези суми, в общ размер на 55 000 лв., правилно не са включени в приходите на И. Халтъков за 2015 година. Съдът не е определил като правилни доводите, че налични средства на съпругата следва да се прехвърлят като начално салдо за следваща година на жалбоподателя. Този начин на сравняване на приходи и разходи на жалбоподателя не дава представа за реалните наличности, с които той е разполагал за конкретния период. Поради това е допустимо компенсиране на недостиг за даден период с излишък (налични средства) на другия съпруг, но не и прехвърляне на негови свободни средства в края на годината като начално салдо за следваща година, което да се вземе предвид при съпоставка доходите/приходите с разходите на другия съпруг. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. С решение 217/17.11.2021 г., постановено по адм.д. 129/2021 г. по описа на Административен съд Кърджали, е отхвърлена жалбата на И. Халтъков срещу ревизионен акт Р-16000920003219-091-001/29.12.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение 195/31.03.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив. Спорът между страните се определя относно приложимостта на чл. 122 от ДОПК, относно обстоятелството на действително предоставяне на дарение на парична сума на жалбоподателя в размер на 40 000 лв. от неговите баба и дядо и относно обстоятелството на предоставяне на сумата от 55 000 лв. от страна на В. Вълков. Правилно органите по приходите са приложили чл. 122 от ДОПК за периодите, по отношение на които са установени задължения на жалбоподателя. Относно приложението на чл. 122 от ДОПК несъответствието между декларираните и получените доходи и имущественото и финансово състояние на ревизираното лице представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което е налице основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. По отношение на приложимостта на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съгласно посочения текст органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Следователно, редът, който следва да спазват ревизиращите органи при извършването на ревизия по чл. 122 от ДОПК е регламентиран в чл. 122, ал. 2 от ДОПК и чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Посоченият ред в процесния случай е спазен от ревизиращите органи. Съгласно чл. 122, ал. 2 от ДОПК за определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взима предвид относимите обстоятелства за процесния случай, посочени в чл. 122, ал. 2, т. 1-16 от ДОПК. В процесния случай органите по приходите са взели предвид относимите обстоятелства. На ревизираното лице е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, с което са били изискани всички документи относно източниците и размера на доходите на ревизираното лице за ревизираните периоди, както и доказателства относно произхода на наличните парични средства в брой. От ревизираното лице е поискано представянето на документи относно вида на притежаваното движимо и недвижимо имущество, финансови активи, банкови сметки, притежавани парични средства в брой, вземания от трети лица и други, описани подробно в обстоятелствената част на ревизионния доклад. След анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства ревизиращите органи са приели наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК получените доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, поради което основата за облагане с данъци следва да бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Изготвено е уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което ревизираното лице е било уведомено, че основите за облагане с данък за всяка една от ревизираните години ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. В хода на ревизионното производство са били отправени и искания за предоставяне на документи и запитвания до външни институции и трети лица. Следователно, в хода на ревизионното производство от страна на органите по приходите са били извършени поредица от процесуални действия, в резултат, на които са събрани доказателства, които имат значение за законосъобразността на ревизионния акт. Следва да се има предвид и обстоятелството, че ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, а съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Правилно в тази връзка и решаващият административен орган в решението си прави извода, че тежестта за насрещното доказване е изцяло върху ревизираното лице. По отношение на предоставеното дарение на жалбоподателя в размер на 40 000 лв. от неговата баба З. Начева и неговия дядо И. Начев. От събраните в хода на ревизионното производство доказателства, както и от доказателствата, събрани в хода на производството пред първата съдебна инстанция не се установява обстоятелството на реално предоставяне на посочената сума от З. Начева и И. Начев на техния внук И. Халтъков. Като доказателства по спора в тази насока са представени единствено договор за дарение от 10 март 2014 г. и обяснение от З. Начева, в което се посочва, че дадената сума от 40 000 лв. е от спестяванията им, не разполагат с други документи или банкови извлечения. З. Начева декларира, че е дарила посочената сума от 40 000 лв., но по делото на се събрани доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че същата е имала възможността да дари подобна сума на И. Халтъков. При съобразяването на това обстоятелство, както и на обстоятелството, че от събраните по делото доказателства се установява, че сумата, която реално е можела да спести З. Начева и И. Начев са от получените пенсии. следва извода, че не може да се установи по несъмнен начин обстоятелството, че към 2015 г. З. Начева и И. Начев са разполагали със сумата от 40 000 лв., която да дарят на техния внук и жалбоподател в производството пред настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства се установяват обстоятелства, които по никакъв начин не подкрепят това оплакване, а обосновават извода, че З. Начева не е разполагала с парични средства в посочения размер, които да дари на жалбоподателя. При съобразяване на размера на доходите, получени от З. Начева за посочения период, при съобразяване на размера на разходите за издръжка за посочения период се установява обстоятелството, че З. Начева и И. Начев не са разполагали със сумата от 40 000 лв., която да дарят на своя внук. При така установените обстоятелства изводите на ревизиращите органи, а и на решаващия орган са правилни и законосъобразни, като същите не се отричат и от събраните в хода на производството пред първата съдебна инстанция доказателства. По отношение на предоставените парични средства в размер на 55 000 лв. от В. Вълков. Съгласно разписка с дата 02.06.2015 г., в гр. Кърджали, И. Халтъков е получил от В. Вълков сумата от 9000 лв. От разписка с дата 05.06.2015 г. се установява, че И. Халтъков е получил от В. Вълков сумата от 9000 лв. Според разписка с дата 10.06.2015 г. И. Халтъков е получил 9000 лв. С разписка от 15.06.2015 г. И. Халтъков е получил 9000 лв. С разписка от 18.06.2015 г. И. Халтъков е получил 9800 лв. С разписка от 23.06.2015 г. И. Халтъков е получил 8700 лв. Всички разписки са с нотариална заверка на подписите на лицата, която е извършена на същата дата, посочена като дата на изготвянето им. Правилни са изводите на прървоинстанционния съд, че нотариалната заверка на представената декларация означава само, че същата има доказателствена сила за авторството на тази декларация, както и за датата, на която същата е била направена, но не притежава материална доказателствена сила за твърдяните в нея факти. Тази декларация може да бъде преценявана единствено в съвкупност с други доказателства за относимите факти, каквито обаче доказателства не са представени както в ревизионното производство, в производството пред решаващия административен орган, а също така и в производството пред първата съдебна инстанция. Така направените изводи не се отричат от представените по делото на английски език current account statement (извлечения от текущата сметка) на В. Вълков. Същите не са преведени на български език, 6 от тях са нечетливи. Информацията, съдържаща се в същите установява само начален баланс за съответния посочен период, съответно 12 юни 2010 г. - 12 юли 2010 г., 13 ноември 2020 г. 10 декември 2010 г., 13 август 2011 г. 12 септември 2011 г., 13 октомври 2011 г. 11 ноември 2011 г., 13 февруари 12 март 2013 г. От представените извлечения не се установява обстоятелството на теглене на суми от посочените сметки, за да могат впоследствие същите тези суми да се предоставят на И. Халтъков, и ако това обстоятелство е било осъществено, кога се е осъществило същото. Други доказателства не са представени. От събраните по делото доказателства не се установява кога са били дарени посочените средства и дали действително са били дарени на жалбоподателя и дали към момента на дарението (ако същото е било осъществено) са били налични, а не са били похарчени преди това. Неправилно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че при формирането на паричните потоци за съответната година, органите по приходите не са съобразили обстоятелството, че крайното салдо за съответната година следва да бъде начално салдо за следващия годишен период. Съдът възприема за правилен способа на изготвяне на паричните потоци от органите по приходите, при който началното салдо на всеки данъчен период следва да се формира като сума от средствата, които са налични в началото на данъчния период, без значение дали това налични пари в брой или по банкови сметки, крайното салдо следва да се формира като към началното салдо на паричните средства в началото на данъчния период се прибавят постъпленията през данъчния период, от тях се извадят разходите и се формира крайният резултат на паричните средства в края на данъчния период.Това крайно салдо следва е начално за следващия данъчен период. Друг подход обезсмисля въобще изготвяне на паричен поток, в който участват паричните средства в началото на данъчния период, а липсата на този елемент означава единствено калкулация на постъпления и разходи, осъществени в рамките на данъчния период, но не може да обоснове извод за несъответствие между имущественото и финансово състояние на лицето с декларираните източници на доходи и приходи, както и превишение на разходите му над декларираните получени средства за ревизирания период. Следва да се съобрази и обстоятелството, че крайното салдо за 2015 г. е отрицателно ( 28 871, 86 лв.), за 2016 г. е отрицателно ( 6736, 27 лв.), за 2017 г. е отрицателно (-7462, 99 лв.), за 2018 г. е отрицателно ( 27 641, 85 лв.) за 2019 г. е отрицателно (112 649, 39 лв.). Правилно органите по приходите за процесните периоди са посочили начално салдо 0. Предвид обстоятелството на установен недостиг на парични средства в крайното салдо за съответните периоди не би могло началното салдо за съответните следващи периоди да бъде положително. Правилни са направените изводи, че налични средства на съпругата на И. Халтъков не следва да се прехвърлят като начално салдо за следваща година на жалбоподателя. Този начин на сравняване на приходи и разходи на жалбоподателя не дава представа за реалните наличности, с които той е разполагал за конкретния период. Поради това е допустимо компенсиране на недостиг за даден период с излишък (налични средства) на другия съпруг, но не и прехвърляне на негови свободни средства в края на годината като начално салдо за следваща година, което да се вземе предвид при съпоставка доходите/приходите с разходите на другия съпруг. При съобразяване на тези обстоятелства, решението на първоинстанционния съд е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че ревизионният акт е законосъобразен и по отношение на допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице. И. Халтъков не е представил доказателства за произхода на средствата, внесени по банковите му сметки, поради което органът по приходите правилно е приел, че лицето е извършвало трудова дейност, от която са реализирани доходи и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят задължения за задължителни осигурителни вноски, в качеството му на самоосигуряващо се лице върху дохода с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от ДОПК. Доходът е елемент от фактическия състав, пораждащ задълженията за осигурителни вноски и в случая законосъобразно са определени задълженията на лицето по КСО и ЗЗО - осигурителни вноски за годишно изравняване за ДОО на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и осигурителни вноски за годишно изравняване за ЗО по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Съгласно чл. 124а ДОПК, разпоредбите на чл. 122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. Приложена при връзката чрез препращането в чл. 124а, разпоредбата предвижда, че органите по приходите могат да приложат установения от съответния закон размер на осигурителната вноска към определената от тях по реда на ал. 2 основа. Целта на нормата е в случаите на поведение на задължено лице, което поставя приходните органи в положение да не разполагат с данни за определяне на осигурителните му задължения, установяването на тези задължения да става по специален ред. Не може да бъде споделена тезата, че липсва законова презумпция за облагане на осигурителен доход в случая на укрити приходи. Такава презумпция е налице поради препращането на чл. 124а към чл. 123 от ДОПК. Последната разпоредба предвижда, че в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Разпоредбата установява законова презумпция, че е налице основа за облагане с данъци в посочените хипотези, а поради въпросното препращане тази презумпция е установена и за осигурителна основа за облагане. Вноските за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО са определени върху установения доход от друга трудова дейност за 2015 г. в размер на 24 268, 93 лв. и 2019 г. 32 626, 91 лв. Изчислен е размер на авансово дължими осигурителни вноски и осигурителни вноски върху окончателния размер на дохода за 2015 г. и 2019 г. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, поради което на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1188, 91 лв. Искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя по спора, но с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение