Решение № 5615 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7750/2018 г.

Решение № 5615 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7750/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Д. Димитрова обжалва Решение № 770/10.04.2018 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 2989/2017 г., с което е отхвърлено оспорването й на Заповед № 300/28.06.2017 г. на кмета на район "Приморски" – община Варна, нареждаща премахването като незаконен на строеж "Масивна двуетажна сграда и две подпорни стени" в поземлен имот с идентификатор № 10135.2571.151 по КК на гр. Варна, КК Чайка.

Ответникът – кметът на район "Приморски" – община Варна, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Правното значение на удостоверението за търпимост се ограничава до нотариалното производство – арг. § 16, ал. 1, изр. 2 ПРЗУТ, и не обвързва органа по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и съда да приемат търпимостта на строежа. По тази причина, дори и нареденият за премахване строеж да е идентичен с този, предмет на издаденото през 2015 г. от главния архитект на район "Приморски"– община Варна удостоверение, документът не решава въпроса за търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му. Тя е и изключена на самостоятелно основание – строително-монтажните работи, спрямо които се преценява налице ли е неправомерно изграден нов строеж, са предприети след датата на удостоверението, т. е. далеч след изтичането на крайния срок по § 127, ал. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. – 31 март 2001 г., в обхвата на който е възможна въобще проверката на евентуалната търпимост.

2. Сградите по двата акта не са и идентични, а фактическите констатации на съда в тази насока са формирани при правилна преценка на доказателствата.

а. Нотариално заверената декларация за годината на построяване и площта на сградата, на която се позовава оспорващата, освен че представлява едностранно изявление за ползващи позицията на страната факти, е от 2015 г., предхожда извършените СМР и съдържанието й не отговаря на удостоверението за търпимост, а наличието на грешка в него е извън предмета на настоящото производство.

б. Установяването на съда, че в имота е реализирана нова сграда, е основано на обективни източници на данни – тахиметрична снимка от 2015 г. към УТ (сочеща на разлика в местоположението на сградата към регулационната граница в момента, съпоставено със ситуацията през 2015 г.), констативен протокол за проверка от 2015 г. на длъжностни лица от ДНСК (съдържащ констатация за изградена в имота триетажна монолитна жилищна сграда, неизползваема - пропаднала) и констативният акт от 2016 г. на общинските органи в производството по чл. 225а ЗУТ (удостоверяващ съществена разлика в квадратурата на сравняваните обекти – застроената и разгърнатата застроена площ).

в. На тези доказателствени средства не могат убедително да бъдат противопоставени показанията на посочените от страната и разпитани пред първата инстанция свидетели.

Оставяйки настрана въпросът за евентуалната заинтересованост на свидетелите (единият от тях близък приятел на страната, а другият – натоварен със строителните дейности), показанията им по същество потвърждават промяната в етажността на сградата след издаването на УТ. В частта относно тъждеството на обектите и ограничаването на СМР до ремонтни дейности те правилно са били дискредитирани. Техническите параметри на сградата са обективен критерий за индивидуализацията й, а в съвкупността си доказателствените източници, с които показанията са в колизия, аргументират безпротиворечиво извода за новоизградена сграда в имота.

3. а. Неоснователна е тезата за извършен "основен ремонт" на сградата. Всички алтернативни проявни форми на ремонт според § 5, т. 42 ДРЗУТ са обединени не само от целта за възстановяване на експлоатационната годност на конструктивните и другите елементи на строежа, подобряване или удължаване на срока на тяхната експлоатация, но и от белега за частично възстановяване и/или подмяна на конструктивни и други елементи на съществуващ строеж. Промяната в етажността на сградата, квадратурата и местоположението й по отношение на регулационна линия на имота надхвърля обема от дейности, включени в съдържанието на това понятие. Без значение за квалификацията на дейността е дали за строителството са използвани основите на старата сграда.

б. Следователно, строежът е "нов" както на фактическо (по естеството на СМР и крайния резултат от тях), така и на правно основание, доколкото той не е предвиден по одобрен от администрацията проект.

4. При липсата на строителни книжа за сградата и за двете подпорни стени (по аргумент за противното от чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗУТ), дължими по общите правила на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, както и на предпоставките обектите да се признаят за търпими, заповедта за премахването им като незаконни в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е материално законосъобразна. Съответстващото заключение на административния съд определя правилността на съдебния акт и изключва релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение