Решение № 14759 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9183/2010 г.

Решение № 14759 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9183/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Полина Минчева Топалова-Михалева, чрез процесуален представител адв. Николай Ташев - АК Варна, против решение № 828 от 21.04.2010 г., постановено по адм. дело № 2227/2008 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлено оспорването й против заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на областния управител на област Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землището на кв. Виница, община Варна, в частта за имоти № 2141, № 4338 и № 4600. В касационната жалба се сочи, че собственият на жалбоподателката имот № 2141 е оставен без нормален транспортен достъп до път, а отделената от него част е отредена в полза на лица, чиито права са отречени в състезателно исково производство. По второто оплакване касаторката развива пространни доводи, които могат да бъдат обобщени в смисъл, че съдът в противоречие с чл. 297 от ГПК не е зачел силата на присъдено нещо на решение, с което е отхвърлен ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. По първото оплакване се сочи, че съдът не е съобразил нормата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, като е счел, че целесъобразността на ПНИ не е елемент от правилното устройство на територията. Смисълът на градоустройственото планиране означава предвижданията на плана да са "икономично осъществими". Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Варна, алтернативно - произнасяне по същество, с което да се отмени заповедта на областния управител и делото да му се върне като преписка за ново произнасяне. Ответникът - областният управител на област с административен център Варна, чрез процесуален представител юрк. Георгиева, представя писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и счита, че решението на АС Варна като правилно, обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни - Екатерина Йорданова Георгиева, Пенка Йорданова Николова, Деспа Атанасова Павлова, Христо Атанасов Христов, Живка Тодорова Адамова, Иванка Адамова Пенева, Добринка Адамова Стефанова, Добринка Събева Адамова, Фотинка Христова Тодорова, Иванка Христова Георгиева, Калудка Христова Драхау, всичките представлявани от адв. Звезделина Стоянова, представят писмен отговор, с който вземат становище за неоснователност на касационната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение. Заинтересованата страна - Георги Трендафилов Жеков, чрез процесуален представител адв. Томова, представя писмен отговор, с който счита решението на АС Варна за правилно и законосъобразно, поради което моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Заинтересованите страни - Дарина Минчева Топалова, Парашкев Димитров Лефтеров, Магдалена Димитрова Танева, Марийка Трендафилова Николова и Трендафил Петров Киров не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима, като по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдебната практика е приела, че правоимащо по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, след заплащане цената на земята, по който и да е от предвидения за това ред по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (изм. ДВ, бр. 48/1995 г.), по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, и заповед по § 62, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или с нотариален акт по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. При образуването на имота административният орган е съобразил обстоятелството, че наследодателката Златка Топалова е придобила собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ само върху 600 кв. м от имот № 1141. Правилно съдът е приел, че като е променил с ПНИ границите и размерите на имота по КП на ползвателите, административният орган е съобразил площта на новообразувания за тези лица имот с действителния обем на правото на собственост. Нещо повече, в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ административният съд не е компетентен да се произнася по правото на собственост или неговата трансформация, нито да разрешава такива спорове, тъй като съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ същите се разглеждат по общия исков ред. Съдът проверява само верността на отразените в ПНИ и регистъра към него данни съобразно представените доказателства за установени вече права. Неоснователни са доводите в касационната жалба, извлечени от влязлото в сила решение на Варненски районен съд по гр. дело № 243/2005 г., с което е отхвърлен ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС, предявен от наследниците на Трендафил Георгиев Жеков (заинтересовани страни в настоящото производство) против оспорващата Полина Топалова, Златка Топалова и Дарина Топалова за предаване на владение върху 1165 кв. м реална част от нива, представляваща част от имот пл. № 1141. Силата на присъдено нещо съобразно чл. 297 от ГПК, формирана по посоченото гражданско дело, не се разпростира върху отношенията по настоящия спор, уредени от специфичните правила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ предвид липсата на идентичност в двата спора. Вярно е, че съобразно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Съобразно чл. 298, ал. 1 от ГПК, посочващ обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Известно е, че силата на присъдено нещо е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на спора по същество и ново произнасяне по същия предмет, между същите страни и за същото искане е недопустимо. В случая обаче липсва идентичност на основанието, а дори да се приеме, че има известна идентичност на искането, то липсва и пълна идентичност на страните по спора, следователно не сме изправени пред предвидената в чл. 299, ал. 1 от ГПК хипотеза на непререшаемост, а именно наличие на спор, разрешен с влязло в сила решение. И още - в съдебно-административното производство не могат да се разрешават спорове за материални права и да се признават права на собственост. Безспорно е установено от СТЕ, че проектирания път отговаря на всички изисквания по чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на заповедта на областния управител за одобряването на плана е обоснован и правилен. Изпълнени са нормативните изисквания към плана на новообразуваните имоти, въведени в чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от настоящата касаторка против заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на областния управител на област Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землището на кв. Виница, община Варна, в частта за имоти № 2141, № 4338 и № 4600. Оплакванията на жалбоподателката са били срещу начина, по който са определени границите на имот № 2141 (стар № 1141), тъй като е без лице на път и остава без достъп. За изясняване на спора от фактическа страна съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, според чието заключение, неоспорено от страните, в ПНИ е проектиран път по цялата северна граница на имот № 2141 и по цялата северна граница на съседния имот № 2140 за осигуряване на достъп до новообразуван имот № 2139. Дължината на този новопроектиран път е 52 м, ширина 3.5 м, а общата площ - 182 кв. м. Надлъжният наклон на новопроектирания път е 6 - 7 % изчислен графично, а напречният - средно около 35-40 %, като няма пречка пътят да бъде изпълнен, но със сериозни инвестиции за подпорни стени. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че спорният по делото въпрос касае материалната законосъобразност на заповедта във връзка с достъпа до процесния имот № 2141. С ПНИ е предвидено достъпът до път да стане от северната страна на имота чрез продължаване на пътна отсечка № 9603 в посока изток до имот № 2139. Съдът е счел, позовавайки се на заключението по съдебно-техническата експертиза, че така проектираният път отговаря на всички изисквания по чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, а доводите във връзка с липсата на този път в действителност и с техническите трудности той да бъде изпълнен, са такива по целесъобразността на ПНИ, която не е предмет на съдебен контрол. Съдът също така е счел, че не са налице основания ПНИ да бъде отменен в частта относно имоти № 4600 и 4338, в които попадат разликите над 600 кв. м от бившия имот на ползвателката, тъй като отхвърлянето на иска по чл. 108 от ЗС не е равнозначно на признаване на право на собственост на ползвателката в по-голям обем от посочения в нотариалния акт за собственост. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението относно допуснати нарушения на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Изискването на чл. 28, ал. 5, изр. първо от ППЗСПЗЗ е ПНИ да се изработи така, че за всеки имот да се осигури достъп до улица или път, което е спазено. Неотносимо е позоваването на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, тъй като нормите на ЗУТ в случая не са приложими, а нормите на специалния закон - ЗСПЗЗ и тези на правилника за приложението му. По доводите, че прокарването на пътя е икономическо нецелесъобразно, административният съд е развил правилни мотиви, че в тази част преценката за осигуряване на достъп до новообразувания имот е по целесъобразност на органа и същата не подлежи на контрол. Неоснователно е и оплакването, че административният съд не е зачел влязло в сила решение № 226/17.02.2006 г. на Варненския районен съд по гр. дело № 243/2005 г., с което е отхвърлен иска, предявен от Георги Трендафилов Жеков, Домна Трендафилова Кирова, Димитър Лефтеров Парашкевов, Парашкев Димитров Лефтеров, Магдалена Димитрова Танева и Марийка Трендафилова Николова - наследници на Трендафил Георгиев Жеков (заинтересовани страни в настоящото производство) за осъждане на ответниците Златка Василева Топалова (бившата ползвателка, понастоящем починала), Полина Минчева Топалова-Михалева - настоящата касаторка и Даринка Минчева Топалова (заинтересована страна), да им предадат владението върху реална част от нива, цялата с площ от 3.9 дка, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на Виница, местността "Бурука", представляващ имот № 7879 по КП от 1956 г., с площ на претендираната реална част от 1.165 дка, представляващ част от имот пл. № 1141, по твърдението на ищците, че са собственици въз основа на влязло в сила решение № 503/13.05.1998 г. на ПК Варна, на основание чл. 108 от ЗС. Силата на присъдено нещо съобразно чл. 297 от ГПК, формирана по посоченото гражданско дело, не се разпростира върху отношенията по настоящия спор, уредени от специфичните правила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, предвид липсата на идентичност в двата спора. В чл. 298, ал. 1 от ГПК е посочено, че решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, с което са очертани обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо. В случая обаче липсва идентичност на основанието, а дори да се приеме, че има известна идентичност на искането, то липсва и пълна идентичност на страните по спора, поради което не е налице забраната по чл. 299, ал. 1 за пререшаемост на спор, разрешен с влязло в сила решение. По възражението, че РС - Варна е отрекъл правото на собственост на наследниците на Трендафил Георгиев Жеков следва да се посочи, че правилото за конкретност на предмета на силата на присъдено нещо важи, както когато съдът е установил, че правото съществува, така и когато е отрекъл неговото съществуване. Това отричане обаче важи само за правото така, както то е конкретизирано, с основанието, на което е било претендирано, със субектите, между които е било претендирано, и с правната квалификация, която съдът му е дал. В случая позоваването на отхвърлен ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС е и неотносимо към законосъобразността на ПНИ, тъй като последният е съобразен с правата на жалбоподателката. По делото не е спорно обстоятелството, че по отношение на ползвателката (наследодателка на настоящата касаторка) е приключила процедурата по трансформация на правото й на ползване в право на собственост, същата е правоимащо лице по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и като такава има право да й бъде отреден имот в ПНИ, но в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Впрочем ответниците в исковия процес са се легитимирали с констативен нотариален акт като собственици на 600 ид. ч. от имот ст. № 1141, който НА е оспорен от ищците, но ответниците успешно са доказали наличието на материалните предпоставки за съставянето му. Тези обстоятелства са отразени в решението на ВРС, който е приел, че при наличие на конкуренция на титулите на собственост на всяка от страните (по отношение на припокриващата се част от 970 кв. м), следва да се предпочете това на ответниците (ползвателите), предвид § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на които правото им на собственост е възникнало още през 1994 г. Това, че съдът е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС, предявен от наследниците на бившия собственик, т. е. отрекъл е техни претендирани права, не означава, че е признал допълнителни права в полза на ответниците. Напротив, както се посочи, същите са доказали легитимацията си на собственици върху 600 ид. ч. от имот № 1141. С ПНИ им е отреден имот с площ, съответстваща на правата им по НА и няма основание за корекция в ПНИ. Мотивите на административния съд в тази насока са законосъобразни и правилни. Освен това правото на възстановяване на собствеността на бившите собственици се извършва с окончателен акт след влизане в сила на ПНИ и издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,