Решение № 11722 от 6.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8520/2014 г.

Решение № 11722 от 6.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8520/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 6592 от 16.05.2014 г., постановено по адм. д. № 1410/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Стефчо Маринов Банков, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е обявил нищожността на заповед № К-6753/20.06.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 192а от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) и предложение № 10550/14.06.2013 г. е прекратено действието на заповед № К-2519/05.03.2013 г., с която Стефчо Маринов Банков, разузнавач в група "Издирване и имуществени престъпления" на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР гр. София е преместен на длъжност полицейски инспектор в участък "Полиция" - Изток към РУП Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалвана заповед № К-6753/20.06.2013 г. е издадена от министъра на вътрешните работи в нарушение на чл. 130, ал. 2 от АПК и при липса на компетентност за издаването й по аргумент от същата норма. Посочено е, че спорът относно законосъобразността на заповед № К-2519/05.03.2013 г. е бил приет за разглеждане от Върховния административен съд, който факт е бил известен на министъра, при когото е подадена жалбата на Банков на 07.03.2013 г., поради което е направен извод, че не е било в компетентността на административният орган да издаде заповедта за прекратяване преместването на Банков. Обжалваното решение е недопустимо. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че със заповед № К-2519/05.03.2013 г. министърът на вътрешните работи е преместил служителя в РУП Пазарджик за срок до една година. Стефчо Маринов Банков е обжалвал тази заповед и по негово искане с влязло в сила определение № № 6628/15.05.2013 г., постановено по адм. д. № 4443/2013 г. по описа на Върховния административен съд е спряно изпълнението на оспорената заповед (предложение № 18735/14.06.2013 г. -л. 23 от делото и цитираното определение). С оспорената последваща заповед административният орган е прекратил преместването на служителя поради спиране изпълнението на първата заповед и отпадане на служебната необходимост. При тези данни изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че заповедта за прекратяване на преместването на Банков е издадена в противоречие с нормата на чл. 130, ал. 2 от АПК, е незаконосъобразен и необоснован. Съгласно правилото на чл. 192а от ЗМВР (отм.) при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка министърът на вътрешните работи може да премества за срок до една година в същото или в друго населено място държавен служител на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория. Следователно нормата предоставя право на министъра на вътрешните работи да разпореди преместване за неопределен срок, но в рамките на една година. Това е така, тъй като служебната необходимост или останалите обстоятелства за преместването могат да отпаднат, при което не е налице законова пречка за прекратяване на преместването и връщането на служителя на постоянната му месторабота. Ето защо заповедта, с която се прекратява преместването не отменя или изменя заповедта за преместване, а се явява нов индивидуален административен акт, с който се възстановява първоначалното положение. В такъв случай заповедта за преместване има действие от момента на постановяването й до издаване на административния акт за прекратяване на преместването. В случая за жалбоподателя не е налице правен интерес да обжалва заповедта, с която се прекратява преместването, тъй като същият се възстановява на длъжността и на мястото на изпълнението на служебните му задължения преди преместването. Служебното правоотношение е възстановено във вида в който е възникнало още повече, че изпълнението на първата заповед е спряно с влязло в сила определение т. е. заповедта за преместване не е породила действие. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването, а липсата му е основание за прекратяване на производството по делото. Следователно като се е произнесъл по недопустима жалба тричленният състав на Върховния административен съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Стефчо Маринов Банков да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 400 лв. юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,