Решение № 2424 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6770/2017 г.

Решение № 2424 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6770/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството и по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Охрана" /ГДО/ против решение № 2390/10.04.2017 г., постановено от Административния съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 7636/16 г., в частта, в която ГДО е осъдена да заплати на Р. Д. П. обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в размер на 100 лева, заедо със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба-28.07.2016 г. до окончателното й плащане. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в обжалваната му част. Соченото касационно основание е неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска изцяло. Ответникът в касационното производство - Р. Д. П. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор на касационна жалба, както и по изложените в проведеното съдебно заседание по делото. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Съображенията на прокурора са, че съдебното решение, което в една част е предмет на касационна проверка е постановено срещу ненадлежен ответник. Според прокурора, съгласно чл. 12 и чл. 16 ЗИНЗС ръководството на арестите се осъществява от служители на ГДИН, а не на ГДО. По тези съображения, прокурорът поддържа, че решението в обжалваната му част следва да се отмени, а искът се отхвърли. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване и от надлежна страна. По основателността й приема следното: Административният съд е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен срещу ГДО, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за преживяните страдания на 14.07.2016 г. по време на престоя на ищцата в едно от помещенията за задържане на лица в Софийски градски съд, в резултат на психологически натиск и физическо насилие от страна дежурния полицай, лоши битови условия в помещението. За доказване на исковата си претенция, ищцата е ангажирала свидетелските показания на дежурния полицай, дала е обяснения пред съда, както и е изискала записа от камерите, намиращи се в помещението от въпросния ден. За да прецени като частично основателен иска, съдът е кредитирал като безпротиворечиви обясненията на ищцата въз основа на които е приел, че помещението, в което тя е била настанена на 14.07.16 г. в СГС за изчакване на заседанието по делото, е било с лоши хигиенни условия, тя е следвало да уринира няколко пъти в кофа, поради това, че на почукванията на вратата на помещението никой не се е отзовал. Съдът е приел също така, че в резултат на всичко това на ищцата й е прилошало, но не и е бил осигурен преглед от лекар. Съдът е формирал извод, че по отношение на ищцата са извършени незаконосъобразни действия, изразяващи се в настаняването й в помещение с лоши хигиенни условия, без осигуряване на възможност за ползване на тоалетна и без оказано медицинско съдействие. Съдът е приел, че незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на ответника нарушават чл. 392 ЗСВ, който изисквал при изпълнение на правомощията си служителите на ГДО да зачитат достойнството на гражданите, техните прави и интереси. Съдът е анализирал практиката на ЕСПЧ във връзка със забраната в чл. 3 ЕКПЧ, приемайки, че в конкретния случай незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на ответника са довели до недопустимо потъпкване на човешкото достойнство на ищцата. Съдът е определил размера на обезщетението, преценявайки продължителността на периода, през който са търпяни вредите и характера им. Настоящият съдебен състав преценява решението в обжалваната му част като правилно. Неоснователно е възражението на представителя на ВАП, че ответникът е ненадлежен. Съгласно чл. 391, ал. 2 от Закона за съдебната власт ГДО е юридическо лице, а съгласно ал. 3, т. 1 организира и осъществявя охраната на съдебните сгради. Не е спорно обстоятелството, сочено от ответника в писменния му отговор, че млдшия инспектор, който е бил на смяна като постови на помещението, в което е била настанена ищцата на 14.07.16 г. е служител в ОД "Охрана - С.". Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът се е позовал на обясненията на ищцата. Обясненията на страна по делото могат да бъдат доказателствено средство. Това следва от систематичното място на чл. 176, ал. 1 ГПК, който се намира в глава четиринадесета, наименована "ДОКАЗАТЕЛСТВА". Съдът правилно ги е преценил като логични и непротиворечиви. Фактите, съобщени от ищцата се подкрепят от други доказателства по делото. Част от обясненията на ищцата съвпадат с посоченото от ответника н писмнния му отговор. Ищцата съобщава за влошено здравословно състояние, което се установява и от представенвото по делото експертно решение на НЕЛК. В конкретния случай, ответникът не е ангажирал доказателства, които да опровергаят съобщените факти от ищцата. Показанията на разпитания по делото свидетел са твърде общи, за да се приемат за относими към случая . Свидетелят не е посочил, дали той лично, когато е бил дежурен, е осигурявал консултация с лекар при необходимост на задържаните и посещения до тоалетната. За конкретния случай, не са представени доказателства, че при лекаря в съдебната палата е регистриран преглед на ищцата на 14.07.16 г., нито са ангажирани доказателства, че помещението, в което е била задържана ищцата е почиствано. В подкрепа на твърденията си, ищцата е поискала записа от 14.07.16 г. от камерата, находяща се в помещението, в което тя е била задържана. Видно от писмото на ГДО, рег. № 1691/28.02.17 г. е, че записът не е запазен поради ограничения размер на наличния дисков масив. Това обстоятелство не следва да се тълкува във вреда на ищцата, тъй като пазеното на записа стои извън нейната воля. При липсата на поискания запис и при проддържане от страна на ответника, че своевременно е откликвано на нуждите на ищцата по време на задържането й на 14.07.16 г., ответникът е следвало да ангажира други доказателства, доказващи твърденията му, каквито не са представени. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението в оспорената му част като правилно. Воден от горното на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд