Решение № 14989 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16637/2011 г.

Решение № 14989 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16637/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Стоян Димитров Лазаров, от гр. Монтана, против решение от 28.11.2011 г., постановено по адм. д. № 541/2011 г. по описа на Административен съд гр. Монтана. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът - кметът на Община Монтана не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Стоян Димитров Лазаров против писмо изх. № 94-С-587/20.09.2011 г. на кмета на Община Монтана, с което на жалбоподателя е предоставен достъп до обществена информация. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че на заявителя е предоставен достъп до исканата информация, поради което е направен извод за неоснователност на оспорването. Обжалваното решение е недопустимо. Производството пред Административен съд гр. Монтана е образувано по жалба на Стоян Лазаров против мълчалив отказ на кмета на Община Монтана да предостави достъп до обществена информация по заявление вх. № 94-С-587/26.08.2011 г. В деня на депозиране на жалбата задължения субект се е произнесъл с изричен акт, който е приложен по делото. Със заявлението жалбоподателят е поискал да му бъде предоставена пълната информация относно придобиването, ползването, актуването и продаването на общински недвижим имот, находящ се в гр. Монтана, м. "Калето" (Диана). Със заявлението е поискано и представяне на копие на решение на поземлена комисия, както и задълженият субект да отговори на въпросите дали същият е инициирал посочената местност да бъде извадена от държавния горски фонд; каква е мотивацията имотът да се продаде на най- ниската цена и дали кметът смята, че с тази продажба е бил в услуга на обществените интереси. С писмото, предмет на съдебен контрол, задълженият субект е посочил, че за имот № 198003 в землището на гр. Монтана е съставен акт за общинска собственост № 510/12.11.2011 г. на основание скица и решение за възстановяване, които са от компетентността на Поземлена комисия гр. Монтана. Продажбата е реализирана чрез търг, на основание решение на Общински съвет Монтана и изготвена оценка от независим лицензиран оценител. Относно исканото копие от решение на поземлената комисия заявителят е уведомен, че може да се обърне към Общинска служба по земеделие гр. Монтана. С оглед на така установеното изводът на първоинстанционния съд за допустимост на оспорването е незаконосъобразен и необоснован. По несъмнен начин по делото е установено, че заявителят е получил достъп до исканата информация като същият е уведомен за начина на придобиване на имота, за актуването му като общинска собственост като е посочен номера и датата на акта, за начина на продажбата му - имотът е продаден въз основа на решение на общинския съвет и при изготвена оценка от независим лицензиран оценител, като по този начин е отговорено и на зададените в заявлението въпроси. Следователно след като на жалбоподателя е бил предоставен пълен достъп до исканата обществена информация, то за същия не е бил налице правен интерес от оспорването, което води до неговата недопустимост. Първоинстанционният съд също е направил извод, че на жалбоподателя е предоставена исканата информация, но независимо от това е разгледал спора по същество. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимост на обжалването. Предвид изложеното обжалваното решение е недопустимо, поради което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Доводите на касатора, че предоставената му информация е крайно непълна, са неоснователни. Информацията е представена в обема, в който е поискана, а за жалбоподателя не е налице пречка с последващо заявление да иска достъп до конкретна информация, която желае да му се предостави. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,