Решение № 156 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2013 г.

Решение № 156 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Р. И. С. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила: Решение, обявено с съдебно заседание на 21.04.2011 г. на Софийски районен съд, 62 състав, постановено по гр. д. № 39523/2010 г. по описа на същия съд и Решение, обявено в съдебно заседание от 23.06.2011 г. на Софийски районен съд, 62 състав, постановено по гр. д. № 29523/2010 г. по описа на същия съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителката твърди, че вследствие нарушаване на правилата по призоваване и връчване на съобщения по образуваното производство за съдебна делба по горното дело, както и нарушаване на процедурата по назначаване на особен представител по делото, който да я представлява, същата не е била надлежно представлявана, била е лишена от възможността да участва в делото и съответно -лишена от правото на защита. В молбата се посочва, че видно от отразеното в разписката от длъжностното лице, във връзка с призоваването й и връчване на съдебни книжа, в същата са отразени само датите на които е търсена на адреса, без означаване на времето на посещения, като с молбата са представени писмени доказателства за местоработата й и работното време, доказателства за внезапното й заболяване и лечението й в болнично заведение за посочения в същите период от време. Молителката посочва, че съгласно правилата предвидени в ГПК уведомлението се залепва на вратата или на пощенската кутия, а ако няма достъп до тях на входната врата на жилището, като в залепеното от призовкаря уведомление в случая не е отразено на вратата на кой точно апартамент, вход и блок е залепено уведомлението. Наред с това се излагат доводи в молбата, че назначаването на особен представител, който да я представлява по делото е извършено от съда при нарушаване на съответните правила, тъй като за двама от съделителите, съответно Р. С., настоящ молител, и за И. Р. П., е определен един особен представител-адвокат Й. Т., както и че при назначаването на последната не са спазени изискванията на предвиденото в глава четвърта на Закона за правната помощ. С молбата са представени писмени доказателства, между които две епикризи-първата от УМБАЛ [фирма] София, от която е видно, че на 20.09.2010 г. Р. С., настоящата молителка, е постъпила в болницата с остър миокарден инфаркт, останала на лечение до 25.09.2010 г., втората експертиза от Болница Т. София, в която Р. С. е продължила лечението си-постъпила на 27.09.2010 г. -изписана на 29.09.2010 г. Приложено е също така копие от допълнително споразумение по трудов договор от 01.01.2011 г., от което е видно, че молителката е работила на осемчасов работен ден. Ответницата по молбата П. Р. П. заявява, че не са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което подадената молба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Ответникът И. Р. П., също счита молбата за неоснователна и моли да се остави без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Видно от данните по делото, съдът е бил сезиран с искова молба вх. № 39364/08.08.2010 г., подадена от П. Р. П. срещу Р. И. С. и И. Р. П., с правно основание чл. 69 от ЗН, като е образувано гр. д. № 39523/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав, по което са постановени влезлите в сила решения, чиято отмяна се иска, а именно: Решение, обявено в съдебно заседание от 21.04.2011 г., с което се допуска да се извърши съдебна делба между горепосочените лица-страните по делото на описания в решението недвижим имот-апартамент, находящ се в [населено място], при квоти 4/6 ид. ч. за Р. С. и за И. П. и П. П. по 1/6 ид. част., след което и Решение, обявено в съдебно заседание по делото на 23.06.2011 г., с което съдът възлага като изключителна собственост на П. Р. П. описания недвижим имот, и осъжда последната да заплати в шестмесечен срок от влизане в сила на решението на Р. С. за сумата -46 334 лева за уравняване на дяловете, а на И. П. сумата-11 583 лева. След депозиране на исковата молба на Р. С. -посочена като първа ответница по искова молба, настоящ молител, е изпратено съобщение на 16.08.2010 г., с препис от молбата за отговор на посочения адрес-гр. София, ж. к. "Д. "[жилищен адрес]/лист 13 и 14 от делото/, върнато по делото с приложено уведомление до Р. С./лист 12 от делото от 04.10.2010 г., с отбелязване на същото от призовкар И., че лицето е търсено на 19.08.10 г., 05.09.10 г., 23.09.10 г. и 4.10.10 г., не е намерено лице, което да получи книжата и е залепено уведомление по чл. 47 ГПК на вратата на апартамента и пуснато такова и в пощенска кутия № 11.По делото е представена справка -за данни по Наредба № 14/18.11.2009 г., във връзка с направено искане от 22.10.2010 г./лист 19 от делото/, за постоянен и настоящ адрес на лицето Р. И. С./лист 20 по делото/, на което като такива са посочени: София, район Искър, [жк], № 84, вх. А, ет. 4, ап. 11,както е посочен в исковата молба. Същата процедура е осъществена и по отношение на втория ответник И. Р. П./лист 21 от делото/, на неговия адрес. С определение на съда от 19.03.2011 г. по делото/лист 24/ е констатирана редовност на връчването на съобщението по чл. 131 от ГПК, за двамата ответници, чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК-на Р. С. -на 04.04.2010 г. и на И. П. -на 18.02.2011г, поради което едномесечния срок от залепването е изтекъл, писмен отговор не е постъпил, като със същото определение съдът на основание чл. 47, ал. 7 ГПК назначава за особен представител и на двамата ответници адвокат Й. Т. С оглед представените по делото писмени доказателства, във връзка с внезапното заболяване на страната по предявения иск за делба Р. С., настоящ молител, и съобразно данните отразени в съобщението пи призоваването й, отразената дата 23.09.2010 г. безспорно попада в периода, когато последната се е намирала на лечение в болнично заведение, поради което не е намерена на адреса за призоваване. Освен това при назначаване на особен представител на молителката, с горепосоченото определение на съда, е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като и двамата съделители Р. С. и И. П. се представляват от един и същ особен представител-адвокат Т.. Като се има предвид характера на производството по съдебна делба, при която се осъществява не само правото на делба на ищеца, но и правото на делба на ответниците, освен ако ищецът няма право на делба и ответниците желаят да останат неподелени, която особеност се отразява върху страните в съдебната делба. Очевидно, в настоящия случай, един и същ особен представител е назначен от съда в производството по съдебна делба, който представлява тези страни с противоречиви интереси. Така допуснатото от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, е довело до лишаване на страна лично да участва в производството по делото и да организира защитата си. Ето защо, молбата за отмяна се явява основателна и следва да бъде уважена, като бъдат отменени влезлите в законна сила решения- от 21.04.2011 г. -по допускане на делбата и от 23.06.2011 г. - по извършване на делбата, постановени по гр. д. № 39523/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав, и делото се върне за ново разглеждане от Софийски районен съд от момента на връчване на исковата молба с доказателствата към нея за отговор, съгласно предвиденото в процесуалния закон. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд