Решение № 15368 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16334/2009 г.

Решение № 15368 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16334/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационни жалби на Мария Петрова Димитрова от с. Хлябово, община Тополовград и на Васил Петров Василев от гр. Ямбол подадени срещу решение № 96 от 14.10.2009 г. постановено по адм. дело № 114/2009 г. по описа на Административен съд - Ямбол. В жалбите се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на касационните жалби намира, че са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, които са участвали в съдебното производство и за които постановеното от съда решение е неблагоприятно, поради което са допустими. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът като обсъди съответствието на обжалваното решение с материалния закон, приема за установено следното от правна и фактическа страна: Производството пред Административния съд - Ямбол е образувано по предявени искове по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди /психически болки и страдания/ от смъртта на родители им, настъпила поради пожар възникнал на 26.08.2007 г. в с. Присадец, причинени от неоснователно бездействие на орган на изпълнителната власт /кмета/ на община Тополовград и от длъжностно лице /директора/ на ОД "Противопожарна безопасност и защита на населението" гр. Хасково при изпълнение на административна дейност. Преценявайки основателността на предявените искове за обезщетение за вреди, причинени на ищците като наследници на починалите в пожара техни родители - б. ж. на с. Присадец, от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответниците - община Тополовград и ОД "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Хасково, изразяващо се в неизпълнение на задължения по чл. 93 (отм.) и чл. 94 (отм.) ЗМВР , задължения за организиране и осъществяване на пожарогасителната и аварийно-спасителна дейност съгласно Наредба № Iз-21-01/27.11.2007 г. на министъра на вътрешните работи и нарушения на разпоредби от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/ като не е осъществено своевременно оповестяване и информиране на населението за възникналото бедствие /пожара/, не е организирано временно извеждане и предоставяне на неотложна помощ на пострадалите лица и не са предприети необходимите мерки за разпределение на сили и средства за спасителни операции по отношение на възрастни, болни и самотни жители на селото, съдът е приел, че исковете са неоснователни. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото се установява, че със заповед № 101/26.08.2007 г. кметът на община Тополовград на основание чл. 32, ал. 1 ЗАдм. във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗБ е обявил бедствено положение в кметства и населени места, включително и в с. Присадец, като е наредил и предприемане на незабавни мерки включително: незабавно да се оповести населението в застрашените села, РПУ да укаже пълно съдействие на органите, участници в предотвратяване на пожара, да се създаде общински кризисен щаб за управление и др. административни мерки, като в заповедта е постановено начало на въвеждане на бедственото положение в община Тополовград - 14 часа на 26.08.2007 г. В заповедта е отразено също, че в 9 часа на 25.08. е възобновен горски пожар, възникнал в община Елхово, който поради силния вятър се разраства бързо и въпреки положените усилия на участниците в гасенето на пожара, същият се разраства и обхваща покрайнините на селата Радовец, Филипово и Присадец. От представените от страните писмени и гласни доказателства, които са подробно обсъди в мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е приел за установено, че пострадалата Анастасия Манолова е била лично известена от служител на РУ на МВР Тополовград и от кметския наместник на селото, който лично е посетил всички къщи в селото и е предупредил и приканил хората да напуснат домовете си и се съберат на площада пред кметството поради опасност от настъпващия силен пожар върху територията на няколко села. Съдът е приел за установено и обстоятелството, че пожарът се е разразил за много кратко време /"селото изгоря за около 10 минути" според преценката на св. Порков - кметски наместник на селото/. От доказателствата по делото е установено, че в село Присадец живият около 40 човека възрастни хора, като от писмото от Национален осигурителен институт № К-7459/09.09.2009 г. и от Дирекция за социално подпомагане община Тополовград изх. № 0412-0002/09.09.2009 г. е установено, че б. ж. Петър Василев Манолов и Анастасия Манолова са "лица със 100% намалена работоспособност с чужда помощ и са получава месечни добавки за чужда помощ и двамата по 51, 98, но не са кандидатствали за предоставяне на социални услуги като хора с увреждания "личен асистент", макар че Петър Манолов е бил с отрязани крака /инвалид I -ва група пожизнено с чужда помощ/. При тези установени обстоятелства по делото за фактическата обстановка относно стихийния пожар, който е бил на широк фронт и е обхванал землището на трите села едновременно /в едно от селата - с. Радовец е имало дом за възрастни и болни хора, които е следвало да бъдат евакуирани с предимство/, взетите наложителни мерки и уведомяването на жителите на с. Прасадец, както и изключително тежкото здравословно състояние на двамата болни и възрастни съпрузи, които са живеели сами, съдът е постановил правилно решение, като е отхвърлил предявените искове за обезщетение за вреди, причинени от бездействие на административни органи и длъжностни лица на община Тополовград и на ОД "Противопожарна безопасност и защита на населението" гр. Хасково. Незаконосъобразно е бездействието на административен орган или длъжностно лице, когато е извършено в противоречие с предписано от нормативен акт поведение, когато е налице пасивно поведение в разрез с изискуемо от правна норма активно поведение. Административното бездействие е основание за имуществена отговорност /обезщетение за причинени вреди/, когато се изразява в неизпълнение на задължение произтичащо от закон или друг нормативен акт, правила или дейност, която се изпълнява от орган на изпълнителната или местната власт, който орган е овластен с административни правомощия да действа въз основа и в рамките на закона. За конкретния случай не е установено поддържаното в исковата молба административно бездействие на органи и длъжностни лица от администрацията на община Тополовград /или от кметския наместник на с. Присадец/, или от ОД "Противопожарна безопасност и защита на населението" гр. Хасково, от които като пряка и непосредствена последица да е настъпила смъртта на родителите на ищците, както е приел и съдът. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че смъртта на родителите на ищците е настъпила следствие бедствие - пожара в селото, но по отношение на задълженията за защита на живота и здравето на населението органите на изпълнителната власт на селото са били координирани с действията на РПУ и на пожарникарите, като спасителните дейности са извършени съобразно възложените им функции да организират защитата на населението при бедствие. Изпълнени са основните принципи на защита на населението при бедствия, като е отчетено правото на защита на всяко лице чрез уведомяване и определяне на място за събиране за извозване на населението - т. е. била е организирана защитата на възрастните жители на селото при настъпилото бедствие и само тежкото здравословно състояние и обстоятелството, че за съпрузите не е имало назначено /определено лице/, което да им оказва "нужната чужда помощ", е настъпил трагичния инцидент, както е приел съдът. По изложените съображения касационните жалби са неоснователни и решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,