Решение № 792 от 25.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на иновациите и растежа срещу Решение 3245/13.05.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 9241/2021 г. С обжалваното решение е отменена Заповед ЧР-П-62/25.08.2021 г. издадена от министъра на икономиката, с която е прекратено служебното правоотношение на Г. Тодорова на основание чл. 103, ал. 1, т. 4, вр. чл. 7, ал. 2, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради несъвместимост, считано от 26.08.2021 г. и Министерството на иновациите и растежа е осъдено да заплати разноски по делото. В касационната си жалба касационният жалбоподател излага съображения, че са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Моли същото да се отмени и се постанови ново, с което жалбата на Г. Тодорова се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски за настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представя писмено становище по отговора на касационната жалба. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Въловска и юрк. Янкова. Ответникът по касация Г. Тодорова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Иванова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна, съобразно чл. 210, ал. 2 АПК (по съображенията, изложени по-долу) и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед ЧР-П-62/25.08.2021 г. издадена от министъра на икономиката, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 7 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Г. Тодорова, заемаща длъжност началник на отдел, в Отдел Законодателство, вътрешен контрол и нередности, Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност, считано от 26.08.2021 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено: поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2, т. 7 от ЗДСл. При служебно извършената проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция констатира, че съдебното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт издаден от министъра на икономиката. С Решение на Народното събрание от 13.12.2021 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България (Oбн., ДВ, бр. 106 от 15.12.2021 г., изм., бр. 110 от 24.12.2021 г.) е приета структура на Министерския съвет на Република България. Съгласно т. 3 на цитираното решение Министерството на икономиката се преобразува и се разделя на Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на иновациите и растежа. С т. 5 от решението е възложено на Министерския съвет в едномесечен срок да уреди всички правоотношения във връзка със създаването и преобразуването на министерства, включително функциите им. С Постановление 20 на МС от 25.02.2022 г. за приемане на устройствени правилници на Министерството на икономиката и индустрията и на Министерството на иновациите и растежа (Oбн., ДВ, бр. 17 от 1.03.2022 г., в сила от 1.03.2022 г.,), наричано за краткост ПМС 20/25.02.2022 г. са приети Устройствен правилник на Министерството на икономиката и индустрията и Устройствен правилник на Министерството на иновациите и растежа чл. 1, чл. 2 от цитираното постановление. Съгласно § 14, ал. 1 ПМС 20/25.02.2022 г. служебните и трудовите правоотношения на служителите на Министерството на икономиката, чиито функции преминават към Министерството на икономиката и индустрията и Министерството на иновациите и растежа, се уреждат по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител и чл. 123 от Кодекса на труда. Съгласно § 14, ал. 3 ПМС 20/25.02.2022 г. извън случаите по ал. 1 служебните и трудовите правоотношения на служителите от дирекция Насърчителни мерки и проекти и Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност на преобразуваното Министерство на икономиката при постигане на определената численост на персонала в Министерството на иновациите и растежа се уреждат от министъра на иновациите и растежа при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, съответно по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Съгласно § 14, ал. 4 ПМС 20/25.02.2022 г. съдебните производства, по които страна е министърът на икономиката, съответно Министерството на икономиката, образувани във връзка с дейността на звената по ал. 3 и правоотношенията със служители в тях, се довършват от министъра на иновациите и растежа. Видно от чл. 23, т. 4 от Устройствен правилник на Министерството на иновациите и растежа Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност е част от специализираната структура на Министерството на иновациите и растежа. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая на основание § 14, ал. 4 ПМС 20/25.02.2022 г. надлежен ответник по делото следва да е министъра на иновациите и растежа, тъй като към датата на постановяване на съдебното решение, компетентността на министъра на икономиката спрямо служителите на Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност е отпаднала поради преобразуването на Министерството на икономиката, а правомощията спрямо тези служители са преминали към министъра на иновациите и растежа. Решаващият съд е следвало да конституира служебно същия, доколкото към датата на приключване на устните състезания по делото 20.04.2022 г. преобразуването на Министерството на икономиката и преминаването на Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност към Министерството на иновациите и растежа е било факт. Като не е конституирал правилната ответна страна по делото, съдът е постановил съдебния си акт спрямо ненадлежна страна. В случая производство по делото е приключило с участието, респ. крайният акт по съществото на спора, е постановен спрямо първоначално конституирания ответник министъра на икономиката, при положение, че Министерството на икономиката е преобразувано и правоприемник на същото спрямо служителите от Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност е Министерството на иновациите и растежа, съответно надлежен ответник по делото е министъра на иновациите и растежа. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в производството в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно. Съдебното решение като процесуално недопустимо на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде изцяло обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да конституира надлежната страна ответник по делото министъра на иновациите и растежа. С оглед изхода на спора по претенциите за разноски ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение