Решение № 13183 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3748/2020 г.

Решение № 13183 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3748/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Айтос против решение № 48 от 10.01.2020 г., постановено по адм. д. № 1872/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № РД-08-371/27.06.2019 г. за премахване на незаконен строеж: "Бетонна стена" в източния край на полски път между поземлени имоти № 282 и № 263, местност "Ляската", землище на гр. Айтос, изградена перпендикулярно на северната граница на поземлен имот № 282. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Ж. Мелконян оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в издаването й при липса на мотиви, които обосновават наличието на строеж, който подлежи на премахване на мястото, където административният орган е посочил. Решението е правилно. Въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства и заключение на вещо лице, административният съд обосновано приема за недоказано действителното съществуване на процесния строеж по местоположение, както е описано в констативния акт и заповедта. Този извод почива на изявлението на вещото лице и на скица – извадка от устройствения план, като е установено, че мястото, на което действително е изградена стена, е различно от мястото, на което органът сочи, че съществува такава стена. Установено е също, че стената е с по-различни параметри от тези описани от административния орган и не прегражда път, а служи за укрепване на съществуващ път. Административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани твърдения, като издаването им в противоречие с това правило, прави същите немотивирани и издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е приел и първоинстанционният съд. При оспорване констатациите на акта по чл. 225, ал. 3 ЗУТ в тежест на административния орган е установяването на фактите, пораждащи правомощието за издаване на заповед по чл. 225 ЗУТ - съществуването на незаконен строеж, който не е търпим. При липсата на такива фактически установявания, правилно решаващият съд приема за процесуално и материалноправно незаконосъобразно разпореденото премахване. Като е отменил незаконосъобразната заповед първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,