Решение № 9300 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14312/2019 г.

Решение № 9300 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14312/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 394 от 1.11.2019 г., постановено по адм. д. № 560 по описа на Административен съд гр. Стара Загора за 2019 г. С атакуваното решение по жалба на "Нон-стоп гуми" ООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ №ФК-417-0408924 от 8.07.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности"-Пловдив, с която е разпоредено запечатване на търговски обект стопанисван от дружеството и забрана на достъп до него. Касаторът твърди, че решението е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно с него е била отменена ЗПАМ, като същата е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, като са обосновани предпоставките за предприемането й по отношение н търговския обект. При извършената на 26.06.2019 г. оперативна проверка е констатирано извършване на нарушение – не е издадена фискална касова бележка на хартиен носител, така както изисква чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /по-долу за краткост наричана Наредба Н-18/2006 г. /. За констатираното нарушение са събрани доказателства по административната преписка. Възразява се срещу изводите на съда, че тъй като се касае за три автомата за самообслужване в една автомивка, то има три обекта, които са самостоятелни. Касае се за търговски обект – автомивка на самообслужване. Без значение е обстоятелството колко фискални устройства са монтирани в този обект, той е само един. Мярката се прилага към обекта, в който е констатирано нарушението, а не до конкретният автомат за самообслужване. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски в размер на 200 лв. за всяка инстанция, както и заплатената държавна такса. Ответникът – "Нон – Стоп гуми" ООД, чрез процесуалния си представител в приложени по делото писмени бележки оспорва подадената касационна жалба и моли решението на АС-Стара Загора да бъде оставено в сила. При постановяването му, съдът е обсъдил всички доказателства събрани по делото заедно и поотделно, изяснил е фактическа обстановка и спорните между страните въпроси. Като е приел, че заповедта е издадена в противоречие с изискването на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК е постановил съдебен акт, който не страда от пороците сочени от касатора. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон. Неправилно е прието, че по отношение на едната клетка на автомивката е доказано извършването на нарушение и тя следва да бъде затворена. Правилно е преценен и срокът, за който мярката следва да бъде наложена. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС-Стара Загора е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-417-0408924 от 08.07.2019 г. издаден от Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП. Със заповедта е запечатан търговски обект, представляващ автомивка на самообслужване и център за гуми, находящ се в гр. Стара Загора, ул. "Патриарх Евтимий", № 13 В и стопанисван от "Нон Стоп гуми" ООД за извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. На основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен и достъпът до търговския обект за срок от два дни. Заповедта е издадена, тъй като при извършена оперативна проверка на 26.06.2019 г. от органи по приходите е констатирано, че търговеца в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., е допуснал нарушение на разпоредбите на същата, като не е въвел в обекта фискално устройство, с възможност да издава фискална касова бележка на хартиен носител. За направената контролна покупка от органа по приходите – измиване на автомобил в обекта, с апарат за самообслужване не се издава фискална касова бележка, на хартиен носител. Вграденото в автомата фискално устройство няма възможност за отпечатване на касова бележка, а фискалният бон се визуализира само на дисплей. За констатациите при проверката е съставен протокол № 0408924/26.06.2019 г. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в установената писмена форма. Спазено е и изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК, като в акта са посочени фактическите основания за издаването му – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материално-правни предпоставки за прилагане на ПАМ. В този смисъл са приети като неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за бланкетност на мотивите на заповедта. Според съда не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въпреки това административния акт е постановен в нарушение на материално правните разпоредби на закона. Според мотивите на оспореното съдебно решение, обектът – "автомивка на самообслужване и център за гуми", разполага с три броя фискални устройства вградени в автоматите за самообслужване при измиването на автомобили. Контролната покупка е направена само на един от тях, а мярката е наложена по отношение на целия търговски обект. Според решаващият състав на пръвоинстанционният съд, търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС е всеки автомат за самообслужване сам за себе си. Същият представлява сложно съоръжение, с което получателят на доставката оперира самостоятелно. Следователно налагането на ПАМ може да бъде обосновано само по отношение на този автомат, на който е констатирано нарушението. В случая процесната заповед налага принудителна мярка по отношение на автомивка на самообслужване и център за гуми, където се намират три броя апарати за самообслужване за измиване на автомобили и са вградени три броя фискални устройства. С други думи ПАМ засяга обекти, по отношение на които не са налице предпоставките за запечатването им и забрана на достъпът до тях. Въз основа на това е прието, че наложената ПАМ е несъразмерна с оглед преследваната от закона цел, което е самостоятелно основание за отмяна по чл. 145, т. 5 от АПК. Решението е правилно. Споделят се изводите на АС-Варна, че неправилно принудителната административна мярка е постановена по отношение на целия обект, а не само за тази клетка от обекта, по отношение на която е установено неиздаване на касова бележка на хартиен носител. Правилно съдът е тълкувал разпоредбата на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, като е приел, че всяка от клетките на автомивката е самостоятелен обект и не може установеното нарушение за една от клетките да обоснове затварянето на целия гуми център. По делото е установено и не се спори между страните, че в автомивката на самообслужване и гуми центъра функционират три обекта на самообслужване-клетки на автомивки, като за всеки от тях има монтирано и функционира регистрирано в НАП фискално устройство вградено в автомат за самообслужване. Констатирано е и наличие на още две фискални устройства, които се използват извън клетките за самообслужване. Всяко от устройствата има идентификационен номер, регистрирано е и поддържа връзка с НАП /вж. ПИП № 0408924/26.06.2019 г. /. Ползваните фискални устройства, включително и това относимо към клетката, за която е установено нарушение са от одобрен тип. В мотивите на ЗПАМ е посочено, че с налагането й се цели да бъдат защитени интересите на фиска, като се предотврати веднага възможността за неотчитане на приходите от страна на търговеца. Констатациите на проверяващите обаче не са за неотчитане на приходи. Изрично в ПИП от извършената проверка е посочено, че ФУВАС са регистрирани и имат изградена връзка с НАП. Освен това при контролната покупка на дисплея на ФУВАС е визуализиран фискален бон. Липсват каквито и да било доказателства, че плащането не е отчетено. В допълнение към мотивите на АС-Стара Загора следва да се добави и следното: Съгласно чл. 3, ал. 9 от Наредбата /ред. ДВ бр. 26/2019 г., в сила от 29.03.2019 г. / в редакцията й относима към датата на издаване на процесната заповед, при продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, всяка продажба се регистрира от ФУ по чл. 2, ал. 2, т. 1 или т. 2, което се вгражда в автомата и се издава фискална касова бележка на хартиен носител. Това са ФУ – електронни касови апарати и фискални принтери по смисъла на чл. 2, ал. 2, като изискването за издаване на хартиен документ касае само тези устройства. По силата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от същата наредба ФУ са и устройствата, вградени в автомат на самообслужване /ФУВАС/, каквото действа в обекта, предмет на оспорената ЗПАМ и спрямо които няма нормативно изискване за отпечатване на фискален бон на хартиен носител. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход на делото разноски в полза на административният орган не следва да се присъждат, а ответникът не е направил искане за присъждане на разноски. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение