Решение № 17448 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6206/2019 г.

Решение № 17448 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6206/2019 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по жалба на Изпълнителния директор на Агенция по Заетостта, гр. София срещу решение № 54/18.02.2019 г. на Административен съд-Враца, постановено по адм. дело № 688/2018 г, с което е отменено Уведомително писмо рег. № РР-05-04-440/11 от 24.10.2018 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, гр. София, с което Гражданско сдружение "Регионално бъдеще, с. Връв, ул. Панайот Хитов" № 1, обл. Видин е уведомено, че не е одобрено за участие в Проект BG 05 М90 Р001-1. 028-0001, "Работа" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". С касационната жалба на първо място се обосновава недопустимост на производството, като се излагат съображения, че спора е от гражданскоправно естество, поради което е подсъден на гражданския съд. Алтернативно се обоснова становище за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението на Адм. съд Враца да бъде отменено, а по същество първоначалната жалба да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна в случай, че има такъв. Ответната страна е представила писмен отговор, в който обосновава правилност на крайния резултат на оспореното съдебно решение и иска същото да бъде оставено в сила, като касационната инстанция изложи допълнителни мотиви по всички параграфи на приложените по делото в първа инстанция писмени бележки на страната, както и относно приложението на Правото на Европейския съюз. Счита, че следва да се направи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за приложението на чл. 6 от Регламент № 1304/2013 и противоречието на практиките на Агенция по заетостта с целите заложени в чл. 10 от Регламент 679/2016 г. на ЕП и Съвета, както и относно потвърждаване на публичноправния характер на Сдружението и неравното му третиране с общинските администрации и с НПО осъществявали или не стопански дейности. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение, че възражението за недопустимост на спора на административните съдилища е основателно и решението следва да бъде обезсилено, а спорът изпратен за решаване на гражданския съд. Алтернативно обосновава основателност на касационната жалба. Предвидените изисквания за представяне на определени документи към заявлението за кандидатстване в програмата е допустимо, неограничава правните субекти, който могат на кандидатстват и непредставянето им, правилно е преценено като пречка за допускане на проектното предложение на Сдружението до участие, а заключенията на решаващия съд в обратния смисъл не съответстват на закона. Предлага на съда оспореното съдебно решение да бъде отменено, а първоначалната жалба да бъде отхвърлена. Касационната жалба е подадена в законоопределения срок на 13.03.2019 г. при връчено съобщение за решението на 28.02.2019 г. от лице с правен интерес от оспорването. Относно направеното с касационната жалба възражение за неподсъдност на спора пред административните съдилища, настоящият състав счита същото за неоснователно. Спорът е свързан с процедура по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. средствата, по който се осигуряват от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. В българското законодателство има създадена общата правна рамка, насочена към кодифициране на правилата, по които се управляват и разходват предоставените от Европейския съюз публични средства и това е ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 27, ал. 1 от посочения закон административните актове по процедури за предоставяне на безвъзмездна помощ по този закон се оспорват пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт. Конкретното писмо Уведомително писмо рег. № РР-05-04-440/11 от 24.10.2018 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, гр. София безспорно е акт част от процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. средствата, по който се осигуряват от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд и е обхватната от нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Настоящият състав намира, че сочената от касатор разпоредба на § 149, ал. 4 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) в случая не намира приложение. Нормата гласи: "Съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се извършват по реда на Гражданския процесуален кодекс пред гражданските съдилища. " Същата се отнася до уреждането на спорове между страните възникнали относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на посоченото изменение на АПК, като изрично са изключени административните договори сключени по реда на ЗУСЕСИФ. В случая спорът се отнася до етапа на одобрение/неодобрение на проектно предложение по проект "Работа" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и писмото, с което кандидатът е уведомен за резултата, се явава индивидуален административен акт по ЗУСЕСИФ, който подлежи на оспорване по реда на чл. 27, ал. 1 от същия закон, а именно пред административните съдилища. С оглед посоченото, направеното възражение за недопустимост на съдебното производство е неоснователно. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, решаващият съд приема от фактическа страна, че: На 26.02.2018 г. Гражданско сдружение "Регионално бъдеще", с. Връв, обл. Видин е подало заявка за участие на работодател по проект "Работа". С Писмо рег. № 20-05-04-63 от 10.05.2018 г. на Агенция по заетостта, управителят на Сдружението е уведомен, че подадената от него заявка по проект "Работа" по ОП РЧР 2014-2020 г. е одобрена. Уведомено е също така за необходимостта от представяне на изискуемите документи за определяне на допустимостта в срок до 1.06.2018 г. С Писмо рег. № 20-05-04-126 от 16.07.2018 г. Гражданското Сдружение е уведомено да представи документ от НСИ за код икономическа дейност, както и свидетелство за съдимост на представляващия Сдружението. В писмото е посочено, че следва да осигури достъп до счетоводството си за установяване на обстоятелството, че разходите от нестопанската дейност са разграничени от тези за стопанска дейност. Представляващият Сдружението, не е представил изисканите с писмо рег. № 20-05-04-126/16.07.2018 г. на Директор на Дирекция Бюро по труда, гр. Видин /л. 406-407 доказателства, включително и Свидетелство за съдимост, което не е имало възможност да бъде получено електронно /л. 38/. Съдът е приел, че изискването на този документ е предвидено в одобрената от ръководителя на АСП документация, без същите да се изискват от одобрените условия за кандидатстване на Ръководителя на управляващия орган. Посочил е още, че след като с одобрената процедура по ОПРЧР изрично са предвидени документите, които следва да бъдат подадени при кандидатстване /л. 392/, то изискването от АЗ, в качеството си на Конкретен бенефициент на други документи, извън утвърдените от компетентния за това орган, се явява недопустимо и стеснява кръга от правни субекти, на които е предоставено право да участват и представят своите проектни предложения. Съдът е приел по отношение на изискването за извършване на икономическа дейност от страна на Сдружението и представяне на доказателства в тази насока, че липсват мотиви в оспореното писмо, липсва изискване в Проектната процедура за представянето на такъв документ. При тези мотиви, решаващият съд е заключил, че оспореното писмо е незаконосъобразно и го е отменил. Решението е неправилно. Не е спорно между страните, че Агенция по заетостта е конкретен бенефициент по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. Договорът е сключен с Министерство на труда и социалната политика. Агенция по заетостта носи цялостната отговорност за изпълнение на проекта съгласно условията за изпълнение, утвърдени с условията за кандидатства по процедурата чрез директно предоставяне на БФП BG05 M90 P001-1. 028 "Работа", Ръководство за бенефициента за изпълнение и управление на проекти по ОПРЧР за конкретната схема, клаузите на административния договор и приложенията към него, видно от т. 2. 4 от Административния договор. Договорът е подписан за Министерство на труда и социалната политика от Ръководителя на управляващия орган на ОР РЧР. Следователно всички условия за изпълнение на проекта, включени в изброените документи, подлежат на изпълнение от съответни участници, за които се отнасят. Между изброените документи, поставящи условия за изпълнение са посочените и утвърдени - Условията за кандидатства по процедурата, който предоставят възможност на Конкретния бенефициент да разработи критерии за оценка на допустимостта на работодателите по процедурата. В изпълнение на това условие, Агенция по заетостта е разработила Ръководство за работа на Конкретния бенефициент, в което именно са предвидени и описани реда за кандидатстване, необходимите за представяне документи и начина на оценяване на кандидатите. Налага се извод, че Конкретният бенефициент е имал предоставена от Ръководителя на управляващия орган възможност да създаде ред и начин за оценка на кандидатите работодатели. Именно в този документ ясно и пространно са посочени всички документи, който е необходимо да представи кандидата за одобрение на предложението му, между които са удостоверение за код на икономическа дейност от Националния статистически институт и свидетелство за съдимост, за лицето/лицата които представляват работодателя. Указанията са пространни, като ясно е посочено, в кои случай се извършва служебна проверка и кога е необходимо представянето на съответния документ. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕСИФ безвъзмездната финансова помощ се предоставя чрез подбор на проектни предложения, в която могат да участват само лица, за които не са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществени поръчки съгласно Закона за обществените поръчки (ЗОП). А съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 от ЗОП липсата на основания за отстраняване на участник избран за изпълнител се доказва с представянето на свидетелство за съдимост. Следователно неправилен е изводът на решаващия съд, че Конкретния бенефициент – Агенция по заетостта не е имал възможност да поставя условия пред кандидатите работодатели. Нещо повече, поставените условия са в изпълнение на горепосочените законови разпоредби и условията на договора и не са ограничителни, а насочени единствено към стриктното изпълнение на сключения административен договор между Министерство на труда и социалната политика и Агенция по заетостта по ОП РЧР и именно последният определя конкретните правата и задължения на страните по него. Именно, за да гарантира точно изпълнение на този договор и закона касаторът, чрез подчинените му структури и органи няколкократно е дал възможност на ответника по касация да представи всички необходими документи към проектното си предложение, като е посочил и последиците от неизпълнението. Въпреки няколкото възможности за поправяне на нередовността на предложението, настоящият ответник не представя всички необходими документи, включително свидетелство за съдимост на представляващия Сдружението. При това положение проектното предложение на Сдружението правилно и законосъобразно не е одобрено за участие в Проекта със спорното по делото уведомително писмо. Като е достигнал до обратния извод първостепенния съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а по същество спорът следва да се реши, като се отхвърли жалбата, поставила начало на съдебното производство пред Административен съд Враца. За пълнота, направеното от ответника по касация искане за преюдициално запитване до съда на Европейския съюз е неоснователно. Националната юрисдикция отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, за да провери валидността на нормативен акт на Съюза /в случая Регламент/ или при необходимост от тълкуване на съответната правна норма от Правото на ЕС. Съдът на ЕС не се произнася по конкретни национални правни спорове, какъвто е настоящия между страните. Настоящият състав няма основание да се съмнява във валидността на посочените в искането Регламенти, поради което това основание за изпращане на преюдициално запитване не е приложимо. Искането за тълкуване на конкретните правни норми - чл. 10 от Регламент 679/2016 на ЕП и Съвета и на чл. 6 от Регламент 1304/2013 на ЕП и Съвета също не е необходимо. Нормите са ясни и конкретни и по делото не се установява неправилното им прилагане. При този изход на спора заявеното в касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение в размер общо на 200 (двеста) лева за двете инстанции. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,