Решение № 8021 от 18.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3135/2025 г.

Производството е по реда на чл. 245 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) към Медицински институт (МИ) на Министерство на вътрешните работи (МВР), подадено чрез адвокат М. Тотева, за отмяна на влязло в сила Решение 1574/31.12.2024 г., постановено по адм. дело 329/2024 г. по описа на Административен съд Ямбол. В искането се поддържа, че в нарушение на процесуалните правила искателят не е бил конституиран и не е взел участие в съдебното производство като заинтересована страна. Формулирано е искане за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 245, ал. 1 и чл. 246, ал. 1 АПК. Наведените са възражения досежно нарушаване правото на защита на лицето. Развити са съображения, че съдът не е конституирал като заинтересовани страни в производството - Централната експертна лекарска комисия към Медицински институт на Министерство на вътрешните работи и директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) гр. Ямбол, като пряко засегнати лица, за които издаденият акт е благоприятен, с което е нарушил правото им на защита, което е довело до порчност на първоинстанционното решение. Иска се отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, от началото на съдебното производство, на фаза конституиране на страните и всички заинтересовани лица. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски. Ответникът П. Т. М., чрез пълномощника си адв. С. Тодоров, изразява становище за неоснователност на искането. Ответникът - Национална експертна лекарска комисия не изразява становище по искането. Ответникът ОДМВР Ямбол, представлявано от директора не изразява становище по искането. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 247 АПК. Разгледано по същество е основателно по следните съображения: С влезлия в сила съдебен акт, чиято отмяна се иска, Административен съд Ямбол, е отменил по жалба на П. Т. М., Решение I-10383/20.09.2024 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) и потвърденото с него Медицинско удостоверение (МУ) 65/3 от 03.04.2024 г. на Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) при Медицински институт (МИ) на Министерство на вътрешните работи (МВР). Административната преписка е изпратена на ЦЕЛК при МИ на МВР за ново произнасяне по искането, обективирано в Писмо УРИ 326р-5828, екз. 2 от 15.03.2024 г. на директора на ОДМВР-Ямбол (вх. Ц-853/20.03.2024 г. по описа на ЦЕЛК), съобразно мотивите на съдебното решение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК, сочи като страни по делото оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Разглеждането на правен спор без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК, уреждаща правото на отмяна по искане на трето лице. Съгласно чл. 246, ал. 1 АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Отмяната по чл. 246, ал. 1 АПК брани задължителната процесуална легитимация на неучаствалото в делото лице. Този кръг субекти могат да искат отмяна на съдебен акт, който има действие спрямо тях, само на основанието по чл. 246, ал. 1 АПК, т. е. поради самото си неучастие. Правото на това трето, неучаствало в делото лице на отмяна на влязлото в сила решение възниква от кумулативното наличие на три предпоставки: 1) решението да поражда правни последици за лицето; 2) тези последици да са неблагоприятни; и 3) лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. Дейността по извършване на медицинската експертиза, предмета, органите и взаимодействието между тях, както и обжалването на актовете е уредено в чл. 101 - чл. 113 от Закона за здравето. Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК. Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза се определят с Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). По отношение на медицинската експертиза, извършвана в системата на МВР има специална уредба, съдържаща се в Закона за Министерството на вътрешните работи и в Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи (ПУДМВР). Съгласно чл. 98 от ПУДМВР, медицинският институт на МВР има за цел да организира и осъществява дейността по здравеопазване в МВР, като изпълнява специфични функции за оказване на извънболнична помощ и болнична медицинска помощ, включително и извършване на медицинска експертиза за установяване на временна неработоспособност и за установяване на трайно намалена работоспособност на служителите от МВР. ЦЕЛК при МИ на МВР извършва специализирано медицинско освидетелстване и изготвя медицински заключения за здравословното състояние на подлежащите на освидетелстване лица в системата на МВР. С разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на МВР е установено, че Централната експертна лекарска комисия е орган на медицинската експертиза за служителите на МВР със статут на териториална експертна лекарска комисия по смисъла на чл. 103 от Закона за здравето. Във връзка с изложеното се налага изводът, че редът за осъществяване на административен и съдебен контрол на актовете на ЦЕЛК при МИ на МВР следва да е в съответствие с режима, уреден по чл. 112 от Закона за здравето. Съгласно цитираната разпоредба на чл.112, ал.1 от Закона за здравето, обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК. В настоящия случай пред административния съд е обжалвано Решение I-10383/20.09.2024 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания на НЕЛК, с което е потвърдено МУ 65/3 от 03.04.2024 г. на ЦЕЛК при МИ на МВР с диагноза [заличен текст] , издадено във връзка с писмо УРИ 326р-5828, екз. 2 от 15.03.2024 г. на директора на ОДМВР Ямбол, на основание чл. 238, ал. 3 ЗМВР, по отношение на старши инспектор П. Т. М. - служител в ОДМВР Ямбол. От данните по делото, се установява, че искателят - ЦЕЛК при МИ на МВР не е бил конституиран като заинтересована страна в съдебното производство. С оглед на това производството се е развило без участието му. Предвид извършваната от ЦЕЛК при МИ на МВР дейност на орган на медицинската експертиза за служителите на МВР със статут на териториална експертна лекарска комисия по смисъла на чл. 103 от Закона за здравето, същата е следвало да бъде конституирана като заинтересована страна в производството, поради което е налице първото изискване на чл. 246 АПК. По отношение на наведените в искането за отмяна доводи за неучастие в първоинстанционното производство на осигурителя - директора на ОДМВР Ямбол, съдът намира за недопустимо в производството по искане за отмяна да се защитават чужди права и законови интереси, тъй като процесуалната субституция е допустима само в случаите, предвидени със закон. Предвид изложеното, възраженията във връзка с неучастието на директора на ОДМВР гр. Ямбол, наведени от искателя, като неотносими към предмета на спора, не следва да бъдат обсъждани. За прецизност следва да се отбележи, че осигурител се явява Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Ямбол, а не директорът й. В контекста на нормативното предписание по чл. 246, ал.1 АПК, при осъществената от настоящия състав преценка, се налага изводът за наличие на втората и третата кумулативно изискуеми предпоставки на разпоредбата, установени от законодателя. Постановеното решение има сила на пресъдено нещо по отношение на искателя, тъй като макар и да не е бил страна, е имал обезпечено от закона право на участие в съдебното производството. Искателят притежава процесуална легитимация за участие в съдебно-административното производство по обжалване на решението и съответно е обвързан от правните последици на постановеното съдебно решение, което засяга правната му сфера. Съдебното решение, с което се отменя административен акт като незаконосъобразен има конститутивен характер. То има обвързващо действие спрямо всички, в това число и спрямо лицата, които не са участвали в делото. Освен че признава със сила на пресъдено нещо преобразуващото право на жалбоподателя да иска отмяна на порочния административен акт, то осъществява това право като постановява отмяна на акта. Конститутивното действие на отменителното съдебно решение се състои в задължението на всички да зачетат постановената с него правна промяна, настъпила не само в отношенията между страните по делото, но и спрямо неучаствалите лица, в чиято правна сфера отмененият акт е пораждал правни последици. С оглед характера на постановеното по делото съдебно решение и неговата обвързваща сила, в това число и спрямо неучастващите по него лица, се налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото, следва да бъдат конституирани всички заинтересовани лица и органи, в съответствие с чл. 112, ал.1 от Закона за здравето. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато от началото на съдебното производство за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Ямбол, тъй като порокът е засегнал процеса още във фазата на конституиране на страните по делото. Във връзка с предявената от искателя акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски следва да се посочи, че по аргумент от т. 4 на Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, разноските, направени от искателя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 АПК във връзка с чл. 246 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,