Решение № 1 от 3.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 335/2024 г.

Решение № 1 от 3.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 335/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 143/07.07.2023 г. по гр. д. № 154/2023 г., с което Окръжен съд – Габрово, изменяйки решение № 4/13.01.2023 г. по гр. д. № 116/2022 г. на Районен съд – Трявна, частично e уважил искове с правна квалификация чл. 200 КТ на А. Х. Ш. срещу "Стил – МС" ООД, присъждайки за периода 07.11.2017 г. – 30.06.2023 г. сумата 5 163. 00 лв. - общо обезщетение за имуществените и за неимуществените вреди от трудова злополука от 07.11.2017 г., а за периода 01.07.2023 г. – 01.10.2024 г. – присъждайки по 344. 20 лв. месечно и е отхвърлил исковете до пълните предявени размери съответно за сумите 12 565. 00 лв. и 50 000 лв. По процесуалноправния въпрос настоящият състав намира за неотговаряща на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК исковата молба, в която работникът/служителят задава във варианти началото на периода на претендираното обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, изразени в разликата между дохода, който би получил без уврежданията, и пенсията за инвалидност (чл. 200 КТ). Когато нередовността е поправена във второинстанционното производство, исковата молба се смята за редовна от деня на подаването й (чл. 129, ал. 5 ГПК) и въззивният съд е длъжен да реши спора в зададения с иска период. Когато се е произнесъл за различен период, решението е недопустимо и подлежи на обезсилване от касационната инстанция – в обжалваната част и за незаявения период, с който въззивният съд се е самосезирал. Споделяйки приетото в решение № 211/29.03.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г. ВКС, IV-то ГО и провеждайки трайно установената практика на Върховния касационен съд, а преди – на Върховния съд, по материалноправния въпрос настоящият състав приема, че когато с исковата молба работникът/служителят претендира обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди от трудовата злополука, съдът е сезиран с два кумулативно обективно съединени иска по чл. 200 КТ. Приспадането на полученото застрахователно обезщетение може да се извърши както от дължимото от работодателя за неимуществените вреди, така и за имуществените вреди от злополуката. Работодателят, който прави възражението за приспадане (чл. 200, ал. 4 КТ), сам избира от кое от неговите задължения да се извърши приспадането. Когато приспадането се извършва от обезщетението за неимуществени вреди, то от обезщетението за имуществени вреди подлежи на приспадане остатъкът, ако има такъв, и обратно. Ако сумата, платена като застрахователно обезщетение е равна или надхвърля размера на сбора от обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, които дължи работодателят съгласно чл. 200 КТ, тогава той се освобождава от задълженията си напълно. Когато платеното от застрахователя е по-малко от дължимото от работодателя, последният дължи разликата между двете суми. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се вземат пред вид критериите, зададени с т. 11 ППлВС № 4/1968 г. Положението е сходно при направено възражение за прихващане. Работодателят, който прави възражението, сам избира от кое от неговите задължения да се извърши прихващането. Съдът процедира по посочения по-горе начин, отчитайки, че възражението е евентуално, когато изявлението за прихващане е съчетано с оспорване на иска. Когато прихващането се извършва от обезщетението за имуществени вреди, изразени в разликата между дохода, който работникът/служителят би получил без уврежданията, и пенсията за инвалидност, за погасителният ефект на компенсацията е необходимо и съгласието на ищеца. Обезщетението замества неполучения доход от трудово възнаграждение, и се прилага чл. 105, пр. 1 ЗЗД.