Решение № 5555 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10205/2016 г.
ВАСII отделение03.05.2017 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3753 от 02.06.2016 г., постановено по адм. дело № 11708/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. ОСЪЖДА И. В. С. от град С., ул. "С." ..№... да заплати на Столична община сума в размер на 200,00 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5555 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10205/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. В. С. от град С., подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 3753 от 02.06.2016 г., постановено по адм. дело № 11708/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-30-216/07.10.2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на И. В. С. срещу заповед № РД-30-216/07.10.2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Пристройка и надстройка на съществуваща едноетажна жилищна сграда", разположен в УПИ XV-22 в кв. 136, местност "Зона Б-3" по плана на гр. С.. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването ? и в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и приетата съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебното решение. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото безспорно е установено, че след падналата градушка през месец юли 2014 г., жалбоподателят е изградил в УПИ XV-22 в кв. 136, местност "Зона Б-3" по плана на гр. С. пристройка и надстройка към едноетажната си жилищна сграда. Пристройката представлява входно антре и е разположена пред вх...да на съществуващата сграда към двора, а надстройката е с предназначение жилищно помещение. Установено е също така, че за извършването на това строителство не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "г" от ЗУТ. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Предвид времето на извършване на строителството в случая не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127 от ПЗР от ЗИДЗУТ, както обосновано е приел и административния съд. Неоснователно е възражението на касатора относно това, че съдът, а и административният орган не са изследвали търпимостта на строежа. Напротив, в съдебното решение са изложени подробни и непротиворечиви на доказателствата по делото мотиви относно времето на извършване на строежа. Времевия период на строителството не се и оспорва от страна на касатора. В тази връзка законосъобразен е изводът на административния съд, че извършването на строителството е започнало след месец юли 2014 г., когато - по данни от самия касатор, след падналата силна градушка в град С., строежът с изграждането на стените е оформен като пристройка и надстройка с конкретно предназначение. Следва да се отбележи, че дори да се приеме, че в случая се касае за "текущ ремонт", то съгласно представените по делото доказателства, пристройката не е била нанесена в кадастралния план, където са отразени само стълбите, което е още едно основание да се приеме, че строителството е изцяло ново и не е било допустимо по действащите планове към момента на извършването му. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Столична община направените пред касационната инстанция разноски в размер на 200,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, редуцирани на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г, ) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,