Решение № 11506 от 16.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9147/2010 г.

Решение № 11506 от 16.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9147/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областен управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния си представител мл. юрисконсулт Радостина Георгиева - Енева, срещу решение № 900 от 27.04.2010 г. на Административен съд - Варна по адм. дело № 2978/2009 г., с което е отменена заповед № РД-09-7706-311/01.10.2009 г. за одобряване на плана за новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност "Емешенлията", землище с. Близнаци, община Аврен, в частта относно имоти № 24, 23 и 71. Касаторът счита, че решението е неправилно, защото при проектирането на достъп до имот № 24, административният орган е съобразил както нормативните изисквания, така и възможностите за осугуряване на път в рамките на одобрения от Общински съвет - Аврен околовръстен полигон. Твърди, че не разполага с правомощие да проектира пътища за достъп до имоти извън околовръстния полигон в рамките на производството по одобряването на плана на новообразуваните имоти. Път по смисъла на Закона за пътищата до границите на полигона няма и в този смисъл постановеното от съда решение не може да бъде изпълнено. Моли решението да бъде отменено. От ответника Ангел Костадинов Ангелов е постъпил писмен отговор, в който изразява становище, че жалбата е неправилна и заявява, че административният орган след като има правомощията да одобрява ПНИ, следва да осигури път за достъп до тези имоти, съобразно законодателството в Република България. Заинтересованите страни: Кметът на Община Аврен, както и физическите лица Мимо Игнатов Цветков, гр. Варна; Тодор Николов Тодоров, с. Близнаци, общ. Аврен; Илия Николов Тодоров, гр. Варна; Тодор Иванов Тодоров, гр. Варна; Георги Добрев Георгиев, с. Ново Железаре, общ. Хисаря и Недю Добрев Георгиев, с. Езерово, общ. Белослав, не вземат отношение по жалбата. Участващият в производството на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Същата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, постановено е при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалния закон и е обосновано. Съдът е допуснал и приел исканите и представени доказателства. Изяснил е релевантните за предмета на съдебната проверка факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и приложимия правен регламент. За приетото се е фактически и правно обосновал. Изводът за незаконосъобразност на ПНИ в оспорената част е в съответствие с фактически и правно приложен ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, ПНИ се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се осигурява достъп до улица или път с минимална широчина между границите на имотите от 5 м., като се допуска проектиране на задънени улици или пътища при липса на друга възможност за осигуряване достъп до съответните имоти. С доказателствата по делото, включително СТЕ е установено, че за имота на жалбоподателя с № 24 с оспорения ПНИ не е предвиден достъп до улица или път и е нарушено изискването по чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, обуславящо отмяна на ПНИ, както аргументирано е приел и постановил съдът с процесното решение. За същото не се установява наличие на касационни по чл. 209 от АПК основания и следва да бъде оставено в сила. С оглед датата на пощенското клеймо - 14.5.10., касационната жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок и като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 900/27.04.2010 г. по адм. дело № 2978/2009 г., в производство по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ вр. чл. 145 и сл. от АПК, Варненският административен съд, III отделение, ХХVI състав, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ Заповед № РД-09-7706-311/01.10.2009 г. на Областния управител на област Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ - местност "Емешенлията", землище с. Близнаци, община Аврен, област Варна, в ЧАСТТА относно НИ № 24, вписан в регистъра на собствениците на Ангел Костадинов Ангелов, НИ № 23, вписан в регистъра на собствениците на Мимо Игнатов Цветков, и НИ № 71, вписан в регистъра на собствениците на Тодор Иванов Славов, и ИЗПРАЩА делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по същество, при съобразяване със задължителните указания на съда за прилагането на материалния закон. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че спорът в производството е концентриран единствено досежно законосъобразността на ПНИ в частта, с която не е проектиран път, обслужващ имота на жалбоподателя, т. е. по отношение на материалноправната законосъобразност на оспорената заповед в съответствие с предвиждането на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Посочил е, че настоящия казус не представлява изключение за проектирането на задънена улица или път с широчина най-малко 3.5 м, което е допустимо единствено в случай, че няма друга възможност за осигуряване на достъп до имотите. Съдът е констатирал, че макар имот № 24 да има достъп до път № 107, същият е само вътрешен такъв между имотите в рамките на селищното образувание, но той не осигурява достъп до имота на жалбоподателя до път от републиканската пътна мрежа, отворен за обществено ползване по смисъла на Закона за пътищата (междуградски път, магистрала и прочие), като по този начин практически е препятстван достъпът до него. Съдът е счел, че единствено на това основание - като противоречаща на приложимата специална норма на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ за правилно устройство на територията, заповедта за одобряване на ПНИ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена в тази й част, след което делото следва да бъде върнато на административния орган за изпълнение на задължението му по цитирания текст - да осигури достъп до НИ № 24. За неоснователни са приети всички възражения на ответната и на заинтересованите страни. На първо място съдът е посочил, че обстоятелството, че и преди ПНИ достъпът до имота на жалбоподателя е осъществяван само по черни пътища през имота от североизток (бивш ДФГ), не води до отпадане на задължението при проектиране на плана за него да бъде осигурен достъп до път или улица. От друга страна, до имота на жалбоподателя е съществувал достъп и откъм НИ № № 23 и 71, а установеният от вещото лице съществуващ на място път през тези два имота е бил отразен и е фигурирал в предходен КП на местността, но е заличен в ПНИ. Съдът е посочил, че съществуването на такъв път, осигуряващ достъп до имотите на правоимащите, е задължително по силата на закона, а местонахождението му, което да отговаря на всички кумулативни изисквания, и преди всичко - да осигурява достъп до процесния имот, е въпрос на техническо проектиране. В случая, с оглед съществуването на такъв път по предходен план, неотразяването му в ПНИ поради новообразуване на имот № 71, респ. включването на част от същия в НИ № 23, съдът е приел, че съставлява нарушение на материалния закон, което налага отмяна заповедта на областния управител в оспорената й част и връщане на делото - за ново проектиране, при което да бъде осигурен достъп до път за НИ № 24. На последно място, макар и да не е имало наведено такова възражение, съдът е посочил, че не споделя становището, че липсата на достъп до път на имотите в източния квартал по ПНИ, вкл. и на жалбоподателя, е преодолима чрез евентуално учредяване на сервитутно право на преминаване през частния горски имот, или през съседни новообразувани имоти, защото специалният закон въвежда изрични изисквания за съдържанието на ПНИ, изпълнението на които не може да бъде отказвано, заобикаляно или прехвърляно от административния орган в тежест на правоимащите. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съгласно чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ "планът на новообразуваните имоти се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се осигурява достъп до улица или път с минимална широчина между границите на имотите - 5 м. Допуска се проектиране на задънени улици или пътища, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти, с широчина най-малко 3,5 м. Задънени улици, по-дълги от 100 м, завършват с уширение за обръщане на транспортните средства с радиус по осовата линия не по-малък от 10 м. По изключение за отделен имот извън границите на урбанизираните територии се допуска проектиране на достъп до път като част от имота с широчина 3,5 м". Това законово изискване в конкретния случай не е спазено по отношение на имота на жалбоподателя пред първата инстанция, а сега ответник в касационната Ангел Костадинов Ангелов. До неговия имот с № 24 няма предвиден път. Такова е заключението на вещото лице, което се възприема и от настоящия състав. Тупиков път се предвижда по изключение, а в случая има друга възможност за прокарване на път на базата на съществуващ такъв, като съществуващите пътища по принцип трябва да се нанасят в ПНИ там, където са били. Достъпът откъм юг по траверсовия път не е законосъобразен, защото той преминава през частен имот извън границите на селищното образувание до околовръстния път. Изискванията за път са посочени в ал. 5 на чл. 28 ППЗСПЗЗ и не е задължително това да е магистрала или друг междуградски път, както е посочил административния съд. От разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за пътищата следва извода, че освен републикански и местни, има и други пътища - улиците в населените места и селищните образувания; селскостопански пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи; горски пътища, които също осигуряват транспортните връзки - превоз на пътници и товари, каквато е целта на предвидената улица или път в специалната норма на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Правилно преписката е върната на областния управител за ново произнасяне, като следва да се допълни, че до имот № 24 трябва да има път, но изцяло в рамките на оперативната си самостоятелност административният орган следва да прецени коя от възможностите за предвиждане на път да възприеме като най-целесъобразна в рамките на законосъобразността имотът да има достъп до път. Отделно от това при процедирането трябва да се съобрази дали няма да се засегнат имоти на други собственици, по отношение на които ПНИ вече е влязъл в сила или поради липсата на жалби или поради влезли в сила съдебни решения. С оглед тези коригиращи мотиви обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се явяват неоснователни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,