Решение № 5285 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6460/2011 г.

Решение № 5285 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6460/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на директора на Националната агенция за приходите гр. София (НАП), против решение № 1181/15.03.2011 г., постановено по а. д. № 5414/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил по жалба на Ценка Маринова Георгиева, заповед № 178/14.06.2010 г. на директора на НАП. Недоволен от решението, директорът на НАП го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати от съда нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Георгиева. Ответната страна - Ценка Георгиева, чрез процесуалната си представителка, моли отхвърляне на касационната жалба и присъждане на направените от нея разноски пред двете съдебни инстанции. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе установеното от фактическа страна от състава на АССГ. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изводът, че е недопустимо на административен акт да се придаде обратно действие, с изключение на случаите, когато това е станало по силата на закон, е законосъобразен. В тази насока е постоянната и безпротиворечива практика на ВАС. Наред с основанието изложено от АССГ следва да се посочи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и на друго основание. Безспорно е, че дисциплинарно производство против Георгиева не е било никога образувано. Известно е също, че ответницата по касационната жалба е била привлечена като обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 33/2009 г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура гр. Велико Търново на 18.02.2010 г. Т. е. след посочената дата е било налице фактическо основание за издаване на една нова заповед с правно основание чл. 100, ал. 2 от ЗДС. Това ново обстоятелство обаче не е във връзка с посоченото такова в изменената заповед № 57/17.02.2010 г. - образувано дисциплинарно производство против Георгиева. Т. е. изменят се едновременно фактическото и правно основания на заповед № 57/2010 г. Това по същество представлява издаването на един нов административен акт, който няма нищо общо (освен адресата) с предишния, поради което и не може да бъде такъв за изменението му. Неоснователна е и тезата, поддържана от процесуалния представител на касатора пред двете съдебни инстанции - за издаване на акт при условията на възобновяването, за изменението на влязъл в сила друг административен акт, който не е бил обжалван пред съда. В казуса липсват основанията на чл. 99 от АПК за такова изменение. Твърдяното в касационната жалба обстоятелство по т. 2 на чл. 99 (открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство) не съществува. Според касатора (вж. стр. 2, абз. 4 от кас. жалба), привличането на Георгиева като обвиняем е основанието за издаване и на първоначалния акт. То обаче е станало на 18.02.2010 г., т. е. един ден след издаването на заповед № 57, поради което не е "ново обстоятелство", съществувало към датата на издаване на заповед № 57, което не е могло да бъде известно на страната, тъй като към този момент то не е съществувало въобще. Образуването от своя страна на ДП № 33/10.11.2009 г. също не е такова обстоятелство, тъй като то е било срещу неизвестен извършител, а не срещу Георгиева. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение на АССГ. По делото е направено искане от процесуалния представител на Георгиева да й бъдат присъдени направените от нея разноски пред двете съдебни инстанции. Видно от диспозитива на обжалваното решение, АССГ се е произнесъл по направеното пред него такова искане. Присъдил е обаче само сумата на внесената държавна такса, без да се произнесе по заплатеното адвокатско възнаграждение, за размера на което има доказателства на л. 10 от делото. Решението в частта му за неправилно присъдени разноски обаче, може да се изменя по реда на чл. 248 от ГПК. Наличието на специален ред, предвиден в ГПК, не позволява използването на този по реда на касационното обжалване по АПК. Искането за присъждане на разноските пред настоящата инстанция, с оглед изложените по-горе правни изводи за неоснователност на касационната жалба, се явява основателно. По делото са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв., което при липса на възражение за прекомерност, следва да се присъди на Георгиева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС