Решение № 9461 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15846/2010 г.

Решение № 9461 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15846/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба (неправилно наименована като въззивна жалба) на Веска Димитрова Дончева от гр. Русе срещу решение № 3148 от 18.10.2010 г. по адм. дело № 8636 от 2009 г. на Административния съд - София-град, 38-ми състав. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от кмета на Столичната община. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбите намира, че са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът приел, че искът, предявен на основание чл. 1 ЗОДОВ от Веска Димитрова Дончева срещу Столичната община, е основателен, и на основание чл. 52 ЗЗД уважил същия в размер на 5000 лв. обезщетение за причинени й неимуществени вреди, като отхвърлил иска в останалия му предявен размер до 50 000 лева. Приел, че са налице бездействие от страна на административния орган - кмета на общината, и причинна връзка между бездействието му и вредоносния резултат. В касационната жалба на Веска Димитрова Дончева се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение досежно уважения размер на иска й. В касационната жалба на кмета на Столичната община се навеждат доводи за недопустимост на съдебното решение, тъй като искът не е подсъден по реда на чл. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 203 АПК, а по общия исков ред по ЗЗД. Освен това съдебното решение е неправилно и искът изцяло не е доказан. С оглед естеството на твърдяното увреждане и искането до съда, формулирано в исковата молба, неправилен е направеният от административният съд извод, че делото му е подсъдно. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че задълженията на кметовете на общини, визирани в чл. 35, т. 4 от ЗВМД (отм.) и чл. 138, ал. 1, т. 5 ППЗВМД, не сочат на извършването на действия при или по повод изпълнението на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това предявеният иск за обезщетение не подлежи на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. АПК, визиран от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Съгласно приложимата в случая специална правна уредба на ЗВМД (отм.) и Правилника за неговото прилагане безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините. Следва да се отбележи, че разпоредбите на глава пета "Безстопанствени животни" от действащия понастоящем Закон за защита на животните, в сила от 31.01.2008 г., също налагат извода, че безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Но при изпълнението на тези задължения общините действат като лица, упражняващи надзор върху безстопанствените животни на тяхна територия, а не упражнявайки властнически компетенции в изпълнение на административна дейност. Според чл. 50 ЗЗД за вредите, причинени от каквито и да било вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а когато вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че отговорността на общините за вреди, причинени от безстопанствени животни, за които именно те полагат грижи и осъществяват надзор, следва да бъде реализирана не по специалния ред по чл. 203 и сл. АПК във връзка с чл. 1 ЗОДОВ, както е приел административният съд, а по общия исков ред, при условията на института на непозволеното увреждане, а предявеният иск не попада в кръга на визираните от чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК искове за обезщетения, изключени от подведомствеността на гражданския съд за непозволено увреждане. Предвид наведените фактически твърдения и отправените въз основа на тях искания до съда неправилно административният съд е приел, че в случая е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. АПК вместо такъв по чл. 50 във връзка с чл. 45 ЗЗД, който е подсъден на общите съдилища. Според чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. След като административният съд се е произнесъл по исковата молба, предявена на основание чл. 1 ЗОДОВ, същият е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено като постановено извън подведомствеността на административния съд. При това образуваното по исковата молба административно дело по описа на Административния съд - София-град, следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност за произнасяне по исковата молба, по която е образувано, на съответно компетентния общ съд, а именно - Районния съд - София. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,