Решение № 7345 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9404/2019 г.

Решение № 7345 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9404/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Стрелча, подадена чрез юрисконсулт И. Божков, против Решение № 377/10.06.2019 г., постановено по административно дело № 21/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отменена негова Заповед № 1114/14.12.2018 г., разпореждаща премахване на незаконен строеж: Пристройка към склад с друго предназначение с № 000680001 в поземлен имот № 000680, местност "Радин дол", землище на гр. Стрелча. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оспорват се възприетите от съда правни изводи относно допуснати в административното производство съществени нарушения, които са го мотивирали да отмени заповедта, поради което се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата. Ответната страна – "Булгар Минерали Стрелча" АД чрез адвокат Гюрджеклиева оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалвания съдебен акт, с молба да бъде оставен в сила и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол от Административен съд – Пазарджик е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без строителни книжа и описан като "Пристройка" към склад с друго предназначение с № 000680001 в поземлен имот № 000680, местност "Радин дол", землище на гр. Стрелча", със изцяло стоманена конструкция с размери в план 27 м. /10, 20 м. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установените обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани изводи. Касационният съд споделя мотивите, развити в съдебното решение, обуславящи отмяна на заповедта, изразяващи се в допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК. С процесната заповед е наредено премахването на "пристройка", като самостоятелен обект, докато според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е ценено съда, като обективно, пълно и компетентно, се установява, че се касае на "реконструкция" на част от съществуваща сграда – склад, без да се променя нейната площ и предназначение. Вещото лице е установило, че общата застроена площ на сградата е 882 кв. м., като по отношение на две от помещенията на сградата в южната й част са били извършени следните строително-монтажни дейности: направено е изменение на носещи стени, положена е метална конструкция, облепена с термопанели, променена е височината на помещенията и е изпълнен нов покрив в тази част. Така извършените дейности, правилно са квалифицирани от експерта като "реконструкция" на част от съществуващата сграда по смисъла на § 5, т. 44 ДР ЗУТ, тъй като се касае за замяна на конструктивни елементи и части на същата, а не за изграждането на нов строеж. Въз основа на тези констатации обоснован е изводът, че след тази реконструкция не е обособен самостоятелен обект по смисъла на § 5, т. 39 ДР ЗУТ, тъй като двете помещения са функционално свързани с останалата част от сградата и нямат самостоятелно предназначение. Налице е липса на идентичност между строежа, разпореден за премахване и действително изграденото на място, което обоснова изводът за незаконосъобразност на процесната заповед. Дори административният орган в касационната си жалба не оспорва обстоятелството, че се касае за друг вид строеж, като акцентира на обстоятелството, че за така извършените дейности е било необходимо издаването на строителни книжа, което безспорно е така за реконструкцията като вид строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Но, след като строежът, чието премахване е наредено, не е точно установен и конкретизиран по вид, параметри, обем и характеристики, това е достатъчно основание за отмяна на заповедта, както поради несъответствието й с обективната действителност, така и поради невъзможността същата да бъде изпълнена по съответния ред. Незаконният строеж, респективно частта, съставляваща незаконен строеж, следва да е посочена и конкретизирана точно, тъй като в противен случай не е ясен предметът на принудително изпълнение. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноските, сторени в хода на касационното производство, които са в размер от 300 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,