Решение № 174 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9383/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. З., гражданин на Молдова, срещу Решение 11344 от 09.07.2024г., постановено по административно дело 5508/ 2024г. по описа на Административен съд- София- град. В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Моли да се отмени решението на административния съд. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС), в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, като не намира касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на И. З., гражданин на Молдова, срещу Решение 5446/ 12.01.2024г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Решаващият съд, за да постанови този правен резултат приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган- Председателя на ДАБ, при спазване на административно производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и съобразено с целта на ЗУБ. Съдът е преценил, като правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Достигнал до извода, че за лицето липсва осъществено преследване или съществуване на риск от преследване. След извършена преценка на фактите от бежанската история приел, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. На следващо място решаващият съд е счел, че решението на административния орган е законосъобразно в частта за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Преценявайки бежанската история на жалбоподателя и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Молдова е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й форми по чл. 9, ал. 1, т. 1- 3 от ЗУБ. В решението си съдът се е позовал и на тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ ЕО, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/ 07 на Съда на Европейските Общности, като е посочил, че тези условия не са налице в настоящия случай, тъй като няма данни за влошаване на обстановката, достигаща границите на безогледно насилие в Молдова. В заключение адм. съд е намерил, че оспореното административно решение е законосъобразно и поради това е отхвърлил жалбата като неоснователна. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, в съответствие с критериите на чл. 146, т. 1- 5 от АПК. Съобразно изяснената фактическа обстановка и при приложение на относимата правна уредба са изложени обосновани и логични правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя- чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, като се съдържат твърдения за наличието на нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от заместник- председател на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, свързани с личното положение на молителя, както и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Правилен е извода на първостепенния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, тъй като в случая не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/ или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1- 6 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства в своята съвкупност обосновават извод, че касаторът е икономически имигрант, което не съответства на изтъкнатите причини в заявлението за предоставяне на статут. Обосновани са изводите на административния съд за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Липсват доказателства, същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. В съдебното производство АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Не са налице обстоятелства, които да обосноват уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. От историята на кандидата не се установява той да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход, поради реална опасност от тежки посегателства - заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Жалбоподателят не е предоставил на административния орган или на съда публично известна информация, която да е различна от информацията в справките и от която да се направи извод, че завръщайки се на територията на Молдова, той ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, поради безогледно насилие вследствие на вътрешен въоръжен конфликт, което да сочи на необходимост от предоставяне на хуманитарна закрила. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на обстановка в страната на произход на жалбоподателя. От събраните доказателства по делото се установява, че в оспорения административен акт е направена преценка на ситуацията в страната на произход, като за това е представена Справка с вх. ЦУ- 697/ 22.02.2024г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, на която е извършено детайлно анализиране от страна на административния орган, въз основа на което е прието, че в момента не е наличен вътрешен или международен конфликт на територията на Молдова, който да представлява самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут. Само по себе си нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи, като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,