Решение № 2598 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6967/2010 г.

Решение № 2598 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6967/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Емил Любомиров Илчев от гр. Благоевград срещу решение № 198 от 31.03.2010 г., постановено по адм. дело № 210/2010 г. от Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Благоевград да се произнесе по негово заявление № ДИ-00-17/08.02.2010 г. и последвалия изричен отказ, обективиран в решение № ДИ-00-17 от 23.02.2010 г. да се предостави информация по ЗДОИ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно, но не сочи конкретни касационни основания. Ответникът не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадени от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след надлежното му сезиране с жалба от страна на Илчев е отхвърлили жалбата му против мълчалив отказ на Кмета на Община Благоевград да се произнесе по негово заявление № ДИ-00-17/08.02.2010 г. и последвалия изричен отказ, обективиран в решение № ДИ-00-17 от 23.02.2010 г. да му бъде предоставена обществена информация относно броя на издадените разрешителни за лек таксиметров превоз на територията на Община Благоевград, номер на разрешителното и към кой номер автомобил и на коя дата е издадено и до кога е годно. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че исканата информация не попада в категорията обществена информация, дефинирана в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Решението е правилно. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционния съд е приел, че исканата от Илчев информация не представлява обществена. В мотивите към решението си съдът е приел, че съгласно чл. 24а от Закона за автомобилните превози (ЗАП) кметовете на общини издават разрешение за таксиметров превоз на пътници за всеки отделен автомобил, извършващ таксиметров превоз на пътници, при което за съда е бил изяснено без съмнение, че информация за издадените разрешения за таксиметров превоз на пътници се създава и съхранява от кмета на общината. Въз основа на това съдът е приел, че в случая тази информация не представлява обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. ЗДОИ, тъй като исканата информация, касае дейността на отделните превозвачи и не е свързана с дейността на органите при общината. Приел е още, че исканата информация е свързана с контрола на таксиметровите автомобили, който се осъществявал от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", при което искането на Илчев било недопустимо, тъй като задоволявало интереси извън посочените в закона. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, какъвто с безспорно е и кметът на всяка община. Правилен е изводът на съда, че в случая исканата информация е предмет на контролна дейност на специализирани органи и по същество не касае обществена такава, тъй като не свързана с обществения живот и няма за цел съставяне на мнение за начина на работа на органа на местно самоуправление, какъвто е кмета на община Благоевград. Наведеният довод в касационната жалба, че исканата информация, придружена с вече известната му ще му даде възможност на касатора да се обърне към контролните органи е неотносим към предмета на спора в настоящето производство - законосъобразността на обжалваното първоинстанционно решение, а освен това посоченото води до извод, че същият не е целял да си състави мнение за обществения живот, а цели да получаване на конкретна информация, свързана с други цели. Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2АПК, Върховният административен съд, пето отделение