Решение № 10135 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13068/2009 г.

Решение № 10135 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13068/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Иван Трифонов Кръстев, в качеството му на ЕТ "Ивирал - Иван Кръстев" от град Пловдив против решение от 08.06.2009 г., постановено по адм. дело № 1376/2008 г. по описа на Административен съд - град Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-018-36/06.03.2008 г. на изпълнителния директор на "Агенцията по геодезия, картография и кадастър" /АГКК/ - град София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Скутаре, община Пловдив относно имот с идентификатор № 12.303. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, с искане за отмяната му. Ответникът - изпълнителният директор на АГКК не е взел становище по касационната жалба. Ответникът - министърът на зедемелието и храните, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено възражение за неоснователност на касационната жалба и поддържа същото в съдебно заседание. Ответникът - Богдан Рангелов Богданов е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на ЕТ "Ивирал - Иван Кръстев" срещу заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. София, в частта, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Скутаре, община Марица, област Пловдив в частта й за имот с идентификатор № 12.303 по плана на същото землище. Установено е било по делото, че със заповед № РД-16-17/08.06.2006 г. изпълнителният директор на АККК София е открил производство по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри за няколко землища в област Пловдив, между които и това на землището на с. Скутаре, община Марица, като заповедта е била обнародвана в ДВ бр. 55/07.07.2006 г.. В срока за подаване на възражения жалбоподателя не е упражнил това свое право. Със заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. София, е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Скутаре, община Марица, област Пловдив, като в 30 - дневния срок от датата на обнародване в ДВ бр. 32/25.03.2008 г. жалбоподателя е оспорил същата в частта й за имоти с идентификатор 12.303 и 12.101, с оплакване, че изготвената карта не отговаря на действителното положение на имотите по отношение на собствеността им и има неточно и погрешно отразяване на границите на същите. Жалбоподателят се е легитимарал с нот. акт № 98/1994 г. като собственик на дворно място от 1741 кв. м., съставляващо парцел III от Стопански двор на с. Скутаре, заедно с построената в него дърводелска работилница. Ответникът Богдан Рангелов Богданов е представил нотариален акт за собственост № 111/2000 г., с който е придобил по силата на покупко - продажба нива в местността "Караачите", с площ от 4259 кв. м., съставляваща имот № 1012101 в землището на село Скутаре. Със заповед № РД-09-741/14.08.2007 г. на кмета на Община Марица - Пловдив за имота е одобрен ПУП - ПРЗ, като за него е отреден УПИ-012101- за жилищно строителство. По делото е назначена съдебно -техническа експертиза, която е дала заключение, че с одобрената кадастрална карта имотът на жалбоподателя е заснет с идентификационен номер 12.303 с площ от 1845 кв. м. и е записан в КР като собственост на МЗП и няма записване за основание за собственост. Собственикът на съседния имот, Богдан Рангелов Богданов е записан в КК с идентифакитор 12.101. Двата имота -12.101 и 12.303 са оградени с изградена ограда от бетонови колове и мрежа, която според вещото лице не съвпада с реализираната ограда по линията к, л на приложената към заключението скица и заснетата в КК по букви м, и. При така обсъдените доказателства, АС с решението си е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповедта одобряване на КК и КР на землището на село Скутаре по отношение на процесния имот, като постановена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон. Изложени са съображения, че по отношение на засегнатите от исканата поправка имоти е налице спор за материално право, поради което е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, и този спор е пречка за издаване на заповед за отстраняване на грешки и непълноти в кадастъра до решаването му с влязло в сила съдебно решение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗКИР заповедта на изпълнителния директор на АГКК подлежи на обжалване, като по смисъла на общата процесуална норма това право се поражда за заинтересованите лица, т. е. чиито права и законни интереси са засегнати от издадения административен акт. Специалният ЗКИР определя заинтересованите лица в § 1, т. 13 от ДР, като дефинира заинтересуваните лица по чл. 54, ал. 1, като собственици и носители на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Обосновани и правилни са изводите за неоснователност на жалбата, касаеща имот идентификатори 12.101 и 12.303 и решението съответства на разпоредбите на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., по силата на която съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (наредбата), границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от посочените в 5 точки източници, които се преценяват в изброената последователност. На първо място между тях е местоположението на имота върху терена, означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР или от посочените от собствениците гранични точки. Последното предполага, че граничните точки следва да са посочени от собствениците в процеса на изработване на съответната кадастрална карта и кадастрален регистър, а не впоследствие, преди приемането на същите по реда на чл. 45 от ЗКИР чрез възражение до административния орган. След като в случая, границата на процесния имот със съседния на него имот не е била означена по реда на т. 1, тази разпоредба не може да бъде приложена. Освен това след като имота, собственост на жалбоподателя не е бил заснеман до този момент в регулационния план на населеното място, по отношение на него не може да бъде приложено изготвянето на кадастралната карта да бъде по отразената граница на влезлия в сила и приложен регулационен план на населеното място, която хипотеза е приложена по отношение на имот № 12.101, собственост на Богдан Богданов, заснет в регулационния план по силата на заповед № РД-09-741/2007 г., поради което кадастралната карта правилно е изработена въз основа на него по определените с регулационния план линии. Още повече, че отразения в КК имот, собственост на жалбоподателя е с по-голяма площ от тази по представения от него нотариален акт. Що се касае до липсата на отразяване в имотния регистър като собственик на имот с идентификатор № 12.303 на МЗП, без посочване на основание за собственост, правилно съдът е приел наличие на спор за материално право. Оплакването на касатора, че има застъпване на част от неговия имот с имота на Богдан Богданов, и поради наличието на материализирина ограда, границите между двата имота следва да бъдат нанасени в КК по тази ограда, по изложените по-горе мотиви, не се споделя от настоящата инстанция, с оглед наличието на приложен регулационен план по отношение на имота Богданов и липса на нанасяне на имота на жалбоподателя, обстоятелство, изключващо хипотезата на определяне на границите по съществуващите на място материалазирани граници /ограда/. Предвид на изложеното, решението на АС Пловдив следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,