Решение № 2187 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14748/2013 г.

Решение № 2187 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14748/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба от "Волтера" ЕООД с ЕИК 200262289, със седалище и адрес на управление град Плевен, ул. "Янко Сакъзов" № 9, вх. А, ет. 3, ап. 8, против решение № 114/09.09.2013 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. д. № 887 по описа за 2011 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 151100607/26.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с решение № 409/22.08.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което моли за отмяната му. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован, взема становище по касационната жалба в подробен писмен отговор от 25.10.2014 г. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Волтера" ЕООД против ревизионен акт № 151100607/26.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 409/22.08.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на първостепенният съд е приел, че по процесните фактури, издадени от "Строител 51" ЕООД, "Инжстрой инженеринг 2003" ООД и "Мирано" ООД, е констатирано, че същите представляват документи, които не отразяват реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС, респективно, възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Последица от това е крайният извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък от доставчиците, поради което пък, не се е породило и правото на данъчен кредит, т. е. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решението е правилно. По атакуваната част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Съдът, като е обсъдил събраните в двете фази на спора доказателства - всеки един от протоколите от извършените насрещни проверки и приложенията към него, както и заключението на съдебно- счетоводната експертиза, правилно е приел, че не е установено, че доставчиците действително са извършили доставките, посочени в издадените фактури. В тази връзка задълбочено са обсъдени фактите относно кадровата обезпеченост, включително и обстоятелството, че не са представени и безспорни доказателства относно процесните фактури. За всеки от доставчиците са проследени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ДЗЛ. Анализирани са предпоставките за отказа, да се признае право на приспадане на данъчен кредит, като е обсъдена и съдебни-счетоводната експертиза. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя и счита, че не следва да бъдат преповтаряни. Съдът се е произнесъл в няколко пункта по делото, с подробни мотиви, като е проследил доставките от "Строител 51" ЕООД, "Инжстрой инженеринг 2003" ООД и "Мирано" ООД. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. В процесния случай на първо място, по отношение на отказаното правото на приспадане на данъчен кредит за м. 08.2009 г., в размер на 5 000 лв., по фактура № 92/18.08.2009 г., издадена от "Строител 51" ЕООД с предмет на доставката аванс по договор от 17.08.2009 г. правилно е установено, че притежаваният от задълженото лице данъчен документ, с описаното им по-горе предметно съдържание, не притежава задължителния реквизит по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС - в него не е коректно посочен предметът на документираната стопанска операция - вида и количеството на доставената услуга, съответно във връзка с каква конкретно доставка е извършено авансовото плащане. В делото не се съдържат други документи, които да изясняват предмета на авансово заплатената услуга, за това не спомага и заключението на назначената експертиза. Правилно е прието от Административен съд Велико Търново, че липсва установеност относно предметното съдържание на фактура с № 92/18.08.2009 г. издадена от "Строител 51" ЕООД, поради което за жалбоподателя не е налице условието за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, визирано в чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - да притежава данъчни документи, отговарящи на изискванията начл. 114 от ЗДДС. Освен това допусната съдебно-счетоводна експертиза не прави категоричен извод за редовността на воденото от доставчика счетоводство, тъй като не са представен данни за счетоводни записвания по формиране стойността на строителната услуга, за която е извършено авансовото плащане, вкл. не е установено дали от изпълнителя са влагани материали или услугата се изразява само в престация на труд. Освен това, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит и по фактури за авансови плащания на доставки на услуги, следва да бъде доказано фактическото извършване на тези услуги, вкл. направените за изпълнението им разходи, както и приемането на изпълнението. Относно отказаното на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06, м. 07 и м. 10.2009 г., в размер общо на 13 307,06 лв., по фактури, издадени от "Инжстрой инженеринг 2003" ООД: № 81/08.06.2009 г. с предмет "авансово по договор от 08.06.2009 г.", № 82/21.07.2009 г. с предмет на доставката "окончателно по договор", № 85/04.08.2009 г., с предмет "доставка и монтаж на дограма", № 86/31.08.2009 г. с предмет "извършване на СМР по протокол от 31.08.2009 г.", № 87/18.09.2009 г. с предмет "частичен ремонт на улуци", № 88/30.09.2009 г., с предмет "ремонт на покрив" и № 89/31.10.2009 г., с предмет "плащане по протокол от 21.10.2009 г." правилно е прието, че не са събрани достатъчно доказателства за редовното осчетоводяване на процесните доставки при изпълнителя и при жалбоподателя, което е от съществено значение за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. От друга страна, представените в хода на ревизията доказателства не обосновават по безспорен начин действителното извършване на доставките на фактурираните услуги. Както се каза по-горе, за да се признае право на данъчен кредит по дадени доставки, следва да бъде доказано тяхното фактическо извършване, а конкретно при доставки на услуги, и направените за изпълнението им разходи, както и приемането на изпълнението. Освен това остава недоказана материалната и кадрова обезпеченост както на "Инжстрой - Инженеринг 2003" ООД, така и на сочения като подизпълнител за извършване на въпросните СМР. Извън горното и при този доставчик липсват доказателства за извършени от него разходи във връзка с изпълнението на процесните услуги, а от там и за тяхното извършване. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер общо на 3 761,11 лв., по фактури № 2000000001/31.08.2008 г., № 2000000002/30.09.2008 г. и № 2000000003/30.12.2008 г., издадени от "Мирано" ООД, с предмет на доставките "приходи по фактури" съдебно-счетоводна експертиза е установила, че счетоводството на доставчика не е водено редовно във връзка с процесните фактури, доколкото са осчетоводени заприходени материали като стоки, които са заведени само стойностно, без количество и вид, съгласно изискванията за водене на материалните сметки. Издадените от "Мирано" ООД фактури не притежават задължителния реквизит по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС - в него не е коректно посочен предметът на документираната стопанска операция - вида и количеството на доставената услуга. По този начин притежаваният от задълженото лице данъчен документ, с описаното им по-горе предметно съдържание, не притежава задължителния реквизит по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС - в него не е коректно посочен предметът на документираната стопанска операция - вида и количеството на доставените стоки /явно се претендират именно такива доставки/. Освен това, по делото не се доказва и прехвърлянето на собствеността на стоки от вида на преди това закупените от доставчика, към "Волтера" ЕООД - гр. Плевен. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Правилно е установено от ревизиращите, че между Владимир Попов, като възложител и "Волтера" ЕООД, като изпълнител, е сключен Договор за управление на недвижим имот, според който за периода, през който имотът не е отдаден под наем, възложителят заплаща на изпълнителя твърдо месечно възнаграждение в размер на 20 евро на месец, което възнаграждение не подлежи на промяна за срока на договора. В случая е налице доставка, за която е уговорено плащане - всеки месец в размер на 20 евро, съгласно договор за управление на недвижим имот. Същевременно в договора за управление е предвидено плащането на възнаграждението да става до края на всеки календарен месец, т. е. в случая е приложима нормата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС и следователно по арг. от чл. 25, ал. 4 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС /в процесните периоди чл. 25, ал. 5 от ЗДДС/, на датата на възникване на данъчно събитие по ал. 4, данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Ето защо за процесните 9 месеца правилно на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, е начислен данък в размер на 6,52 лв. за всеки календарен месец /или общо 58,68 лв./, върху данъчна основа в размер на 32,60 лв., представляваща левовата равностойност на договореното възнаграждение от 20 евро на месец. Като е достигнал до горните изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,