Решение № 6772 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10317/2016 г.

Решение № 6772 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10317/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП гр. Б., срещу решение № 1421/22.07.2016 г. по адм. д. № 591/2016 г. на Административен съд - Б., с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 4045/23.10.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № 22/5.01.2016 г. на директора на ТД на НАП гр. Б. Изложени са доводи, че съдебното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. О. Р. П. Я. от с. З., О. С., оспорва касационната жалба чрез подаден писмен отговор от адв. М. А. Претендира разноски, но не са представени доказателства за направени такива. В проведеното съдебно заседание не се е явила ответницата, както и процесуален представител на същата. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Безспорни са обстоятелствата, че лицето - ответник по касация е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП в относимата към процесния период редакция на текста, регистрирана в ОД "Земеделие" гр. С. от 25.03.2008 г. В това качество е получила финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ от Европейския фонд за гарантиране на земеделието - субсидия в размер на 17 525,40 лв., декларирана като такава в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г., в Приложение № 3, Таблица № 1 с код 03 - доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейски фондове. Не са декларирани доходи от продажба на произведени непреработени продукти от селско стопанство, при което поради липса на доход от продажба на продукция от субсидията, вложена в селското стопанство, изводите на органите по приходите са, че субсидията не се ползва за извършване на стопанска дейност и същата следвало да се определи по реда на раздел VI от ЗДДФЛ "Доходи от други източници", респ. като облагаем доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ - брутната сума на получената субсидия, както е обоснован издадения АУЗД, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. За да отмени акта като незаконосъобразен, съдът е приел, че субсидията е декларирана правилно от жалбоподателката в Приложение № 3, Таблица № 1 на подадената годишна данъчна декларация и не са налице несъответствия за извършване на служебна корекция по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК. Решението е правилно. Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, облагаем е доходът от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Прилагането на СЕПП предоставя възможност на земеделските стопани да получат средства от Европейският фонд за гарантиране в земеделието, като размерът на средствата, предоставяни по схемата, се определя на годишна база за всеки отговарящ на условията за подпомагане хектар, деклариран от земеделския стопанин, и не е обвързано с реализация на продукция или брой отглеждани животни, нито с доказване на доходи от нея. Съдът правилно е формулирал правния спор относно квалификацията и данъчното третиране на получената от лицето субсидия по СЕПП за 2011 г. Обосновано е съобразил характера на плащанията по СЕПП, обвързани единствено с размера на използвана земя, но не и с произведена продукция или брой отглеждани животни. Правилен е даденият от съда отговор, че в конкретния случай субсидията не следва да се квалифицира като доход от други източници. Не е спорно, че субсидията е получена за поддържане на пасища и ливади за добиване на фураж. Задължително условие в този случай е земите да бъдат поддържани в добро земеделско и екологично състояние, без обвързване със задължение за производство на селскостопанска продукция. Изводът, който приходните органи правят, че при липса на доходи от селско-стопанска дейност субсидията следва да се обложи като брутна сума без да се приспадат нормативно признати разходи, е неправилен. Това не следва от характера на получената помощ по СЕПП, която не поставя изискване на доходи от дейност като земеделски производител. Липсата на селскостопански доход не препятства квалифицирането на субсидията като такъв по чл. 29 ЗДДФЛ. Достатъчно е доходът от помощта да е свързан с дейността на лицето като земеделски производител, което обстоятелство в случая е безспорно установено. Налице са безспорни данни за усвояване на отпуснатите средства по предназначение - за подпомагане на земеделската дейност на лицето. Изискването за получаване на ежегодни доходи/печалба от дейността не съответства на характера не само на земеделската, но и на всяка друга търговска дейност. Необосновано е позоваването от приходните органи на определението по § 1, т. 3 от ДР на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Безспорно е, че лицето е регистриран земеделски производител и отпуснатите средства за финансиране на тази дейност - субсидия по СЕПП, се контролира от съответните органи, свързани пряко с това финансиране - национални и европейски. Доход, свързан с дейността на земеделския производител, го квалифицира като облагаем по чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, като разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ е приложима единствено в съпоставка със специалните разпоредби, относими към облагаемите доходи на регистрираните земеделски производители. Субсидията може да се прекласифицира като доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ само когато е установено, че лицето не е развивало стопанската дейност, за която е предназначена субсидията или е използвана за негови лични нужди. В случая такива обстоятелства не са посочени в издадения АУЗД, нито са установени в административното и в съдебното производство. Констатацията на органите по приходите е, че земеделският производител не е реализирал доход от продажбата на отглежданата земеделска продукция, който подлежи на деклариране по приложение № 3, таблица № 1 с код 01. Това обстоятелство не означава, че стопанска дейност не е извършвана и субсидията не е използвана по предназначение, за да се квалифицира като доход, използван за лични нужди по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, за който законът не предвижда признаване на нормативно признати разходи. Съдът е дал правилно тълкуване на разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ за конкретния случай, съобразно безспорно установените данни и е извел извод за незаконосъобразното му приложение за случая от страна на административния орган с издадения АУЗД, който правилно е отменен като незаконосъобразен с обжалваното съдебно решение на АС - Б. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответната страна не се дължат разноски за касационната инстанция, каквито са претендирани в представения писмен отговор по касационната жалба, тъй като не е доказано да са направени такива. За първоинстанционното производство, видно от първоинстанционното решение, разноски са присъдени в полза на жалбоподателката в размер на 598 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение,