Решение № 1478 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10857/2008 г.

Решение № 1478 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10857/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Съединение, представляван от председателя Юлия Пусалска, подадена чрез упълномощен адв. Иван Колев, против решение № 700 от 3.07.2008 г., постановено от Административен съд - Пловдив, трето отделение, десети състав по адм. д. № 872/2008 г. С жалбата, в съдебно заседание и с писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя позоваването на чл. 172, ал. 2 и чл. 177, ал. 2 от АПК е немотивирано и голословно. Касаторът твърди, че не е съобразена оперативната самостоятелност на ОбС при вземане на решения за управление и разпореждане с общинско имущество и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила в АПК. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съдът е обосновал извода за нищожност на процесното решение на ОбС - Съединение, прието в противоречие с влязлото в сила съдебно решение на ВАС по адм. д. № 2116/2007 г. Като прецени доводите на жалбоподателя и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, регламентиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 700 от 3.07.2008 г. е обявена нищожността на решение № 48, взето с протокол № 7/27.03.2008 г. на ОбС - Съединение. За да достигне до този резултат Административен съд - Пловдив се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК и е установил, че оспореното решение е прието в противоречие с влязлото в сила съдебно решение № 3660 от 12.04.2007 г. по адм. д. № 2116/2007 г. на Върховния административен съд. С диспозитива на визирания съдебен акт Върховният административен съд, четвърто отделение, е отменил решение № 172, взето с протокол № 21 от заседанието, проведено на 17.11.2005 г. на ОбС - Съединение в частта, с която "Сити транс" ЕООД - Съединение е обявено за концесионер. Върховният административен съд е разпоредил връщане преписката на административния орган за вземане на решение за избор на концесионер според доклада на комисията за извършеното класиране. Първоинстанционният съд е констатирал, че ОбС - Съединение вместо да изпълни указанията на касационното решение с процесното решение № 48, взето с протокол № 7/27.03.2008 г. е отменил решение № 172 по протокол № 21/17.11.2005 г. на ОбС - Съединение, поради наличието на порок на проведената процедура за определяне на концесионер, изразяващ се в неправилно допускане до участие и оценка на предложението на "Сити транс" ЕООД, довело до неправилно и незаконосъобразно класиране на всички участници в процедурата. Със същото решение ОбС - Съединение е решил да не определя концесионер на процесния обект и е прекратил процедурата за предоставяне на концесия, като е разпоредил обекта - публична общинска собственост да се стопанисва и управлява от община Съединение по предвиденото за обекта предназначение. Административният съд - Пловдив е извел верен извод, че с оспореното решение № 48, взето с протокол № 7/27.03.2008 г., ОбС - Пловдив не е изпълнил указанията на Върховния административен съд по приложението на закона, които са задължителни, поради което е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, изискваща обявяване нищожността на актове на администрацията, които са в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания, които налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което е влязло в сила. Това е така, защото с атакуваното съдебно решение точно е констатирано, че класираният участник на първо място и определен за концесионер "Сити транс" ЕООД в предходната процедура не е отговарял на обявените конкурсни условия и на НПКТОК и следва да бъде отстранен от участие. Върховният административен съд е върнал преписката на ответника със задължителни указания да отстрани горепосочения участник и да постанови ново решение, съобразно извършеното класиране на останалите участници, отговарящи на конкурсните изисквания и на НПКТОК. В третия диспозитив на решение № 3660 от 12.04.2007 г. по адм. д. № 2118/2007 г. на Върховния административен съд е разпоредено връщане преписката на административния орган за вземане решение за избор на концесионер според доклада на председателя на конкурсната комисия за извършеното класиране без участникът, подлежащ на отстраняване от процедурата. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно релевантните за спора факти, при което е обоснован изводът му за нищожност на процесното решение на общинския съвет, прието в противоречие с влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд. Неоснователно е възражението, развито в касационната жалба за несъобразяване с оперативната самостоятелност на ОбС при вземане на решения по разпореждане с общинската собственост. Правилно в мотивите на атакувания съдебен акт е посочено, че органът на местно самоуправление следва да осъществява правомощията си в интерес на общината, в чийто обсег се включва и разпореждането с имоти - общинска собственост. По силата на Конституцията на Република България издаваните от ОбС актове на основание ЗМСМА и ЗОС подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, който в случая законосъобразно е осъществен от първоинстанционния съд. Следва да се има предвид текста на чл. 169 от АПК, според който при оперативна самостоятелност не е изключен съдебния контрол, а той се осъществява относно това дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,