Решение № 1603 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5632/2015 г.

Решение № 1603 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5632/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Първата жалба е подадена срещу решение № 86 от 19 януари 2015 г., постановено по адм. дело № 3226/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен ревизионен акт № 03251401679/21 юли 2014 г., потвърден с решение № 556/26 септември 2014 г. на изп. длъжността директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, съгласно заповед № Ю-556/01 август 2014 г. на изпълнителния директор на НАП, в частта относно прилагането на разпоредбите на чл. 179 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) (отм.) и чл. 189б от ЗКПО. Със същото решение данъчният орган е осъден да заплати на "А." ООД разноски в размер на 4550 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Втората касационна жалба, подадена от административния орган, е срещу решение № 700 от 25 март 2015 г., постановено по адм. дело № 3226/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлено искането му за поправка на писмена грешка в решението, срещу което е депозирана първата касационна жалба. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "А." ООД, чрез процесуалния си представител адв. Маргарита Чечова, изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Представя списък за направените разноски, като претендира присъждането им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Двете касационни жалби, като подадени в законоустановения срок от надлежна страна и срещу актове, подлежащи на касационен контрол, са допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на "А." ООД, представлявано от управителя Теодор Иванов, срещу ревизионен акт № 03251401679/21 юли 2014 г., потвърден с решение № 556/26 септември 2014 г. на изп. длъжността директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, съгласно заповед № Ю-556/01 август 2014 г. на изпълнителния директор на НАП, в частта относно прилагането на разпоредбите на чл. 179 от ЗКПО (отм.) и чл. 189б от ЗКПО. С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил обжалвания пред него административен акт. Установил е, че дружеството е декларирало и е ползвало преференция за преотстъпване на корпоративен данък по смисъла на чл. 179 от ЗКПО (отм., но приложим за периодите 2007, 2008 и 2009 г.) и по чл. 189б от ЗКПО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., като е спазил изискванията, въведени с посочените норми за преотстъпване или намаляване на дължимия данък. Решението е правилно. По делото не е било спорно, а и от събраните доказателства е установено, че дружеството - ответник в настоящото касационно производство, е земеделски производител и е извършвало дейности по производство и реализация на непреработена селскостопанска продукция от растителен и животински произход, търговска дейност, селскостопански услуги и ресторантьорство като е декларирало и ползвало данъчни преференции за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 179 от ЗКПО (отм.) за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и по чл. 189б от ЗКПО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Не е било спорно и това, че за преотстъпването на корпоративния данък за ревизираните периоди са били налице общите предпоставки за това, визирани в текста на чл. 167 от ЗКПО. Съдът правилно е определил спорния по делото въпрос - дали при преотстъпването на данък по чл. 189б от ЗКПО дружеството трябва да формира данъчен финансов резултат съгласно чл. 18 от ЗКПО от всички свои дейности и върху така формирания данъчен финансов резултат да се изчисли облекчението съгласно посочената правна норма, или облекчението се изчислява върху печалбата само от производство и реализация на непреработена селскостопанска продукция от растителен и животински произход. Спорният въпрос е разрешен от инстанцията по същество в съответствие с нормата на чл. 189б от ЗКПО, от която следва, че корпоративният данък се преотстъпва само върху размера на печалбата на данъчно задълженото лице, произтичаща от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Изложените в тази връзка мотиви на административния съд, които се споделят напълно от касационната инстанция, са обосновани и в съответствие с регламентацията на държавните помощи. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, решение № 86 от 19 януари 2015 г., постановено по адм. дело № 3226/2014 г. по описа на Административен съд Варна като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Второто обжалвано решение № 700 от 25 март 2015 г., постановено по адм. дело № 3226/2014 г. по описа на Административен съд Варна, е постановено в производство по реда на чл. 175 от АПК, като с него не е уважено направеното от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП искане за поправка на писмена грешка в решение № 86 от 19 януари 2015 г., постановено по същото дело, изразяваща се в допуснато от съда противоречие между решаващите мотиви и диспозитива на решението. За да постанови този резултат, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 179 от ЗКПО (отм.) и на чл. 189б от ЗКПО, от които се налага извода, че изчисляването на размера на преотстъпения данък следва да е направено преди от печалбата на непреработена земеделска продукция да се извади загубата от друга дейност, за която не е предвидено преотстъпване на данък. Посочил е, че като е разгледал законосъобразността на ревизионния акт, е установил нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно изчисляване на размера на корпоративния данък, което нарушение е отразено както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив. Решението е правилно. В текста на чл. 175, ал. 1 от АПК е уредено, че по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подробни очевидни неточности. В случая, както обосновано е прието с допълнителното решение, не се установяват грешки от категорията на описаните в цитираната хипотеза, нито е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението по същество. Поради това и второто оспорено решение ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на "А." ООД направените пред касационната инстанция разноски в размера, установен по делото - 3600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,