Решение № 612 от 15.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 244/2010 г.

Решение № 612 от 15.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 244/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 225 - 230 от ГПК (отм.). Образувано е по молба на Е. И. Д., починала и заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.)от сина си Л. С. Д. вх. № 277/26.03.1997 г. за преглед по реда на надзора на влязло в сила решение от 16.04.1996 по гр. д. № 1390/1994 г., на СРС - 49 с-в, което е оставено в сила с решение от 28.01.1997 г. по гр. д. № 4734/1996 г., на СГС, IV "б" отд. В молбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решенията, които представляват отменителни основания по чл. 225, ал. 3 вр. чл. 207, б. "а" и б. "г" ГПК (отм.) Ответниците по молбата А. Ч. Д., В. В. Й. и Р. Р. Й. са подали възражение, с което поддържат, че молбата е неоснователна, тъй като е бланкетна и не посочва пороците на съдебния акт. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като взе предвид доводите и данните по делото приема за установено от фактическа и правна страна, следното: Молбата за преглед по реда на надзора е подадена в преклузивния срок по чл. 226, ал. 1 ГПК и е допустима, но разгледа по същество на посочените в нея основания е неоснователна. Съображенията за това са следните: Молбата за преглед по реда на надзора е подадена срещу решения, с които е отхвърлен иска на молителката с правно основание чл. 111 вр. чл. 108 ЗС за предаване владението на северозападната стая при граници: двор, улица, стая със западно изложение, голям вестибюл и стая със северно изложение и балкон и на западната стая, при граници: двор, южна ъглова стая, голям вестибюл и стая със северозападно изложение, находящи се в сградата на [улица], гр. София, на втория/тавански/етаж. Наведените основания в молбата за преглед по реда на надзора са незаконосъобразни. Правилно второинстанционния съд е намерил, че постановеното решение е обосновано и кореспондира със събрания доказателствен материал. Е. Д. е претендирала право на собственост придобито на оригинерно основание върху двете тавански стаи. Тези твърдения е подкрепила със свидетелски показания, от които не се установява по категоричен начин периода през който са ползвани двете стаи, намерението на Д. да ги придобие в собственост, извършването от нея на разпоредителни действия и своенето им пред собствениците на втория етаж, които са били собственици и на таванските стаи. Единствено свидетелката Б. Г. споменава за инцидент през 1964 г., от който би могло да се направи извод за намеренията на Д., но той е изолиран и не се подкрепя от доказателствата по делото. В този смисъл изводът на съдилищата, че претендираното правото на собственост не е установено е обоснован. Неоснователно е и наведеното твърдение за незаконосъобразност на решението. Правилно второинстанционният съд е посочил, че през периода 1973 - 91 г. е действала забранителната разпоредба на чл. 29 ЗСГ и през този период не е било възможно придобиването по давност на недвижими имоти, освен в изключенията на чл. 15, ал. 1 ЗСГ. Настоящият случай не се намиране пред такова изключение, тъй като таванските стаи са били обособени като такива, не са представлявали обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС и са били собственост на собствениците на втория етаж - ответниците по делото. Решенията предмет на надзорното производство са обосновани и законосъобразни, поради което не са налице основанията на чл. 225, ал. 3 във вр. чл. 207 б. "а" и б "г" ГПК (отм.) за отмяната им по реда на прегледа. Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на I г. о.