Решение № 7836 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11950/2013 г.

Решение № 7836 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11950/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Николай Цанев Георгиев, с. Ясен, област Плевен, срещу решение № 3457 от 22.05.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 8547/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Николай Цанев Георгиев срещу решение № 211 от 18.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че Общинска служба по земеделие - Плевен, не е извършила пряка дискриминация на основата на признаците "етническа принадлежност" и "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за защита от дискриминация по отношение на Николай Цанев Георгиев.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приел, че оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация не е невалидно, тъй като нямало пречки да бъде подписано от чл. на Комисията два дена преди извеждането му с дата и номер. Съдът приел, че процедурата по оземляване не е еднократна, но точно това не е сторено от компетентния орган - не е изготвено предложение до общинския съвет и до Министерството на земеделието и горите за определяне на земи за оземляване на безимотни и малоимотни граждани. Съдът приел, че съгласно Приложение V, раздел "Земеделие" от Акта относно присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори процедурата е със статут на държавна помощ и е приключила в края на 2009 г., т. е. след като е внесено заявление с дата 15.11.2009 г. Фактът, че документите не са придвижени своевременно, е ярка проява на дискриминация. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Мария Ковачева, Адвокатска колегия, гр. Плевен.

Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация (Комисията), счита същата за неоснователна. Необосновано сочи, че е наведеното в касационната жалба твърдение за недопустимост на решението на Комисията за защита от дискриминация. Приетото от съда, че няма пречки решението да бъде подписано с електронен подпис е правилно. Правилен е и извода на съда за липса на фактическите предпоставки на чл. 4 Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Жасмина Милушева.

Ответникът по касационната жалба - Община Плевен, счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. По делото безспорно е установена липсата на признаци на осъществена по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД пряка дискриминация. Безспорно е установено, че след 2005 г. не е провеждана процедура за оземляване на малоимотни и безимотни граждани в област Плевен, а и Николай Георгиев не е подавал заявление за оземляване по реда на Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани (НОБМГ). Неоснователно счита и възражението на касатора за недопустимост на решението на Комисията за защита от дискриминация поради подписването му от чл. на комисията преди извеждане с номер и дата. Съдът правилно установил подписване с валиден електронен подпис. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Златина Златева.

Ответникът по касационната жалба - Министерството на земеделието и горите, счита същата за неоснователна. Съдът правилно обсъдили и анализирал представените по делото доказателства и постановил законосъобразно решение. Моли съда да го остави в сила. Ответникът се представлява от юрисконсулт Мария Панайотова.

Ответниците по касационната жалба - Общинска служба по земеделие, гр. Плевен, Областна дирекция "Земеделие", гр. Плевен, кметът на с. Ясен, кметът на Община Плевен, не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. От доказателствата по делото е видно, че Общинска служба "Земеделие", гр. Плевен, не е приела заявление на касатора за оземляване по причини от обективен характер и не е установено отказът от оземляване да е израз на по-неблагоприятно третиране в сравнение с други правоимащи граждани, желаещи да бъдат оземлени.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Николай Цанев Георгиев сезирал на 31.03.2010 г. Комисията за защита от дискриминация с твърдение за осъществена спрямо него дискриминация на основата на признаците "етническа принадлежност" и "лично положение", тъй като въпреки многобройните искания до компетентните органи не бил оземлен. Като единствена причина за неуважаване на искането му за оземляване посочил ромския си произход и факта, че не е коренен жител на с. Ясен, а от с. Буковлък. Посочил имената на двама оземлени жители на селото - Николай Гатев и Цеца.

1. Комисията за защита от дискриминация образувала производство, в хода на което установила, че:

а) след 2005 г. не били провеждани процедури по оземляване на безимотни и малоимотни граждани в област Плевен;

б) посоченият Николай Гатев бил оземлен на 19.09.2005 г., но в с. Ореховица, община Долна Митрополия, като в землището на с. Ореховица имало останали свободни площи от отредените за оземляване;

в) посоченият друг гражданин за сравнение бил наемател на земеделска земя повече от пет години, като за тези граждани съществува законова възможност за изкупуване на земята по определени от общинския съвет цени;

г) във входящия регистър за прием на заявления за оземляване в Областна дирекция "Земеделие" Георгиев няма подадено заявление за оземляване не само през 2009 - 2010 г., но и изобщо;

д) за област Плевен министърът на земеделието и горите, със заповед № РД-46-725 от 25.04.2001 г., определил 716 дка земеделски земи от държавния поземлен фонд за оземляване, а със заповед № РД-46-515 от 01.10.2002 г. - още 344,7 дка;

е) с решение № 515 от 14.05.2002 г. Общински съвет Плевен определил 562,482 дка от общинския поземлен фонд за оземляване, а с решение № 674 от 20.10.2005 г. - още 61,104 дка;

ж) за землището на с. Ясен не били отредени земи за оземляване поради липса на интерес, а и земите били по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), поради което с тях не могат да бъдат оземлявани граждани;

з) в област Плевен били проведени четири процедури за оземляване - на 23.05.2001 г. със земи от държавния поземлен фонд; на 01.09.2003 г. със земи от държавни и общинския поземлен фонд; на 06.04.2004 г. със земи от държавния и общинския поземлен фонд; на 23.03.2005 г. със земи от общинския поземлен фонд; оземлени били 97 граждани;

и) след последната процедура в областна дирекция "Земеделие", гр. Плевен - 27.04.2005 г., която била за общинска служба Никопол, не били постъпвали искания за оземляване;

1. Процедурата по оземляване е регламентирана в Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани.

1. По смисъла на Приложение V, раздел "Земеделие", от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори оземляването на безимотни и малоимотни граждани при преференциални цени и условия е процедура със статут на държавна помощ, която е приключила в края на 2009 г. Представени са доказателства за комуникацията с Европейския съюз по повод на оземляването.

1. На страните в производството е предоставена възможност да се запознаят със събраните по делото доказателства, изслушани са становищата и възраженията им.

1. С решение № 211 от 18.07.2012 г. Комисията установила, че Общинска служба "Земеделие" - Плевен, не е извършила пряка дискриминация на основата на признаците "етническа принадлежност" и "лично положение" по отношение на Николай Цанев Георгиев при процедура по оземляване на безимотни и малоимотни граждани.

1. Решението е подписано от докладчика с електронен подпис на 16.07.2012 г. Подписано е и от останалите членове на състава. Изведено е от регистратурата на Комисията с дата 18.07.2012 г.

1. В хода на съдебното производство страните не са ангажирали други доказателства.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение на Комисията е прието от компетентен орган, подписано е от всички членове на състава. Електронният подпис на члена на състава, след справка в публичния електронен регистър, съдът установил, че е валиден, а подписването на решението два дена преди извеждането е в съответствие с правилото, че извеждането на решението става след подписването му от всички издатели. Приел, че с оглед на чл. 64, ал. 1 ЗЗД, решенията си Комисията взема с обикновено мнозинство, поради което дори и да не е подписано от един чл. на състава, е валидно.

Съдът приел, че решението е в съответствие с материалния закон. Оземляването, с оглед на действащата нормативна уредба, се извършва в землището, където лицето живее постоянно или са му възстановени земеделски земи. При възможност и със съгласие на гражданина оземляването може да се извърши и в други землища на общината. Размерът и местонахождението на земите за оземляване се определя от министъра на земеделието и горите за земите от държавния поземлен фонд, и от общинския съвет - за общинските земи. Подадените заявления се разглеждат от общинската служба по земеделие като нейният протокол се одобрява от общинския съвет. Оземляването, съгласно действащата нормативна уредба, е циклична, динамична и регулярна процедура, която се провежда при наличие на интерес на гражданите. В провежданата 2004 - 2005 г. процедура Георгиев не е участвал.

Приел, че изпратените от Комисията за защита от дискриминация, на основание чл. 31, ал. 1 АПК, попълнени от Георгиев заявления за оземляване с дати 15.11.2009 г. и 22.04.2010 г., поради предвиденото в Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори, не могат да бъдат вече удовлетворени.

Съдът приел, че извършеното през 2005 г. оземляване на Николай Георгиев Гатев не може да бъде прието за сравнение, тъй като за това оземляване Николай Цанев Георгиев не е бил подал заявление. По отношение на втория посочен случай на оземляване съдът приел, че същият е извършен при други условия - лица, сключили договор за наем на земеделска земя, които договори им позволяват след петгодишно ползване да я закупят на определени от общинския съвет цени.

С оглед на това съдът приел за правилни изводите на Комисията, че не са налице визираните в чл. 4, ал. 1 във вр. с § 1, т. 7 ЗЗД предпоставки. Приел, че Георгиев не е представил достатъчно доказателства, за да се направи извод за наличие на дискриминация по признак "етническа принадлежност" и "лично положение", а неприемането на заявлението му от общинската служба е по причини от обективен характер, стоящи извън правомощията на органа и които не позволяват отреждането на земи за оземляване от министъра и от общинския съвет. Приел, че не е налице и непряка дискриминация, тъй като с едно и също деяние не може да се осъществят двете форми на дискриминация.

Въз основа на така установеното от фактическа и правна страна съдът направил извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

Характерът на релевираните от касатора доводи в подкрепа на твърдяното отменително основание - противоречие с материалния закон, налага обособяването им две групи. Една група доводи са свързани с преценката на съда на валидността на оспореното решение на Комисията, а другата - с преценката на съда за липса на дискриминационно поведение по отношение на касатора.

Касаторът счита, че съдът неправилно приел за валидно оспореното решение на Комисията като не отчел подписването му от чл. на състава два дена преди извеждането му от регистратурата на органа. Този довод на касатора за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Безспорно е, че подписването на индивидуалния административен акт е елемент от законово определеното му съдържание. Член 59, ал. 2, т. 8 АПК във вр. с чл. 70, ал. 1 ЗЗД изрично сочи, че актът трябва да бъде подписан от издателя му. Оспореното решение е акт на колективен орган и като такъв, за да отговаря на законовите изисквания, трябва да бъде подписан от членовете на колективния орган, взели участие в приемането му. Както обосновано сочи в мотивите си съдът, подписването на акта е действие, което предхожда поставянето на регистрационен номер и дата.

Само на подписан акт може да бъде поставен регистрационен номер и дата, тъй като именно подписът на физическите лица, които съставляват персоналния състав на органа, надлежно установява обективираното в акта волеизявление. Без подписите на членовете на колективния орган няма завършен акт, на който да бъде поставена дата и регистрационен номер. Няма никакво законово изискване подписите да бъдат поставени в един и същи ден. Те могат да бъдат поставяни в различни дни, още повече че в случая става въпрос за акт, чиито мотиви са четиринадесет страници, а доказателствата по преписката са 460 страници, и е логично членовете на колективния орган да имат възможност внимателно да се запознаят с акт преди да го подпишат, което изисква време. Определящо значение за момента, към който волеизявлението на органа следва да бъде проверен за законосъобразност, е не датата на полагане на отделните подписи на членовете на колективния орган, а датата, която е поставена на акта като елемент от идентификацията му.

Видно от изложеното, законосъобразно съдът приел, че не е налице каквото и да било нарушение на законови изисквания свързано с подписването на оспореното решение на Комисията още по-малко такова, което да доведе до неговата нищожност.

Касаторът счита, че съдът неправилно приложил материалния закон, като не установил наличие на дискриминация.

За да е налице пряка дискриминация, е необходимо съответното лице да е третирано по-неблагоприятно като третирането е обусловено от защитен признак. Когато едно лице счита, че е засегнато поради неприлагане спрямо него на принципа на равно третиране, е необходимо да докаже пред компетентния орган факти, които позволяват да се допусне съществуването на дискриминация. В случая касаторът не доказал съществуването на факти, които да установят рrima facie дискриминация и с оглед на това да породят задължение на ответниците да оборят тази презумпция чрез пълно и главно доказване - чл. 9 ЗЗД.

Правилен е изводът на съда, че твърдяното от касатора неравно третиране не се установява от доказателствата по делото. Напротив. Видно е, че по отношение на оземляването до 2005 г. касаторът не е декларирал надлежно пред компетентните органи желание за оземляване. Тоест той самият не е сезирал органа с надлежно изявено желание за оземляване, за да възникне за органа задължение за равното му третиране. Органът не може да знае кой от безимотните граждани има желание за оземляване, без да бъде надлежно сезиран. Що се отнася за периода след 2005 г. от доказателствата по делото е видно, че на територията на с. Ясен и област Плевен въобще не е провеждано оземляване. Последното означава, че касаторът не би могъл да бъде третиран различно, тъй като никой друг от безимотните и малоимотни граждани, които са имали желание за оземляване, не е бил оземлен, т. е. всички са третирани еднакво. От представените по делото доказателства е видно, че през стопанската 2010 - 2011 г. в землището на с. Ясен са отдавани под наем земи на безимотни и малоимотни граждани, което е различно от оземляването им по реда на Наредбата за оземляване.

Независимо, че касаторът не доказал рrima facie дискриминация, органът ангажирал достатъчно доказателства, които установяват безспорно равното третиране на касатора. Видно от приложеното по делото писмо изх. № 2160 от 30.08.2010 г. на заместник-министъра на земеделието и горите, по смисъла на приложение V, раздел "Земеделие" от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори, оземляването на безимотни и малоимотни граждани при преференциални цени и условия е процедура със статут на държавна помощ. С оглед на посоченото в Акта тази мярка се счита "за "съществуваща" помощ по смисъла на чл. 88, § 1 от договора за ЕО до края на третата година от датата на присъединяването", т. е. до 31.12.2009 г. Следователно желаното от касатора оземляване е могло да бъде проведено само до 31.12.2009 г. След тази дата не съществува правна възможност за исканото оземляване.

Касаторът твърди, че многократно сезирал компетентния орган с искане за оземляване. Какво показват фактите по делото?

Видно от доказателствата по делото е, че на 25.02.2008 г. касаторът сезирал кмета на с. Ясен, но не с искане за оземляване, а с искане да му бъде определен терен от десет дка за построяване на овцеферма. На 24.04.2009 г. касаторът сезирал кмета на община Плевен, но не с искане за оземляване, а с искане за оказване на помощ във връзка с ползването на наети от него земи. Първото заявление на касатора за оземляване е от 12.11.2009 г. до областния управител. Но подадено на 12.11.2009 г. заявление, дори и да е разгледано същия ден, а то е подадено до некомпетентен орган, което означава, че не би могло да бъде разгледано същия ден, и дори да е обосновало необходимост от провеждане на процедурата по Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, не би могло да бъде завършено като процедура в рамките на установения с Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори срок на действие на възможността за оземляване. Съгласно действащата към процесния период редакция на Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани - чл. 10 - 25, необходим е много по-дълъг период от време от този, който остава до края на 2009 г. Тоест, органът и да е искал, не би могъл да стартира процедура, тъй като тя не би могла да бъде завършена до 31.12.2009 г. Адресирано до компетентния орган заявление за оземляване касаторът подал едва на 22.04.2010 г., когато срокът на прилагане на процедурата за оземляване е бил изтекъл.

Видно от изложеното, касаторът не положил необходимата грижа, за да упражни в законовия срок субективното си право на оземляване. Това негово поведение, а не неравно третиране от страна на компетентния орган, е причина за невъзможността да бъде оземлен. Съдът, като установил правилно съдържанието на релевантната правна норма - чл. 4, ал. 1 във вр. с § 1, т. 7 ЗЗД, приложил правилно същата към установените по делото факти и обстоятелства и направил обоснован и правилен извод за законосъобразност на оспореното решение.

С оглед на изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно тълкувал и приложил материалния закон, поради което обжалваното решение е правилно. Тъй като съгласно чл. 218, ал. 1 АПК съдът се произнася само по посочените в жалбата пороци на решението, а касаторът не сочи други пороци на обжалвания акт - необоснованост или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не следва да се произнася по възможността обжалваното решение да страда от тези пороци за неправилност. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът следи служебно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Страните по делото не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд