Решение № 234 от 10.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3401/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 6/09.01.2023 г., постановено по адм. д. 713/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора (АС-Стара Загора). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение и да бъде потвърдена законосъобразността на оспорения административен акт. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и молба-становище, които съдържат и подробни фактически и правни аргументи за законосъобразност на прогласеното за нищожно уведомително писмо. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна Гюрля 39 ООД оспорва касационната жалба по изключително подробни съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседания. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 6/09.01.2023 г., постановено по адм. д. 713/2022 г. по описа на АС-Стара Загора е обявено за нищожно Уведомително писмо изх. 02-240-2600/1888#19/12.09.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР) за кампания 2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДДФЗ, с което на Гюрля 39 ООД е отказано финансово подпомагане по заявление с УИН 24/070616/95382 за кампания 2016 г., върнато е делото като преписка на административния орган за произнасяне по това заявление в определен срок и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че при издаване на оспорения пред него административен акт не са съобразени задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с влязло в сила съдебно решение. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице с жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. В съответствие със събраните по делото доказателства АС-Стара Загора правилно е приел за установено, че при издаване на уведомителното писмо заместник изпълнителният директор на ДФЗ не се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение 19/14.01.2022 г., постановено по адм.д. 586/2021 г. по описа на АС-Стара Загора и дадените с него задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че второто уведомително писмо възпроизвежда почти изцяло съдържанието на отмененото по същия въпрос като е приложен закона по идентичен начин въпреки изричните указания на съда, а допълнителните пояснения в колона 7 от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо е несъществено и не променя смисъла на административния акт, който е издаден при пълно игнориране и несъобразяване с тълкуването на материалния закон, направено във влязлото в сила съдебно решение. Според чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК всички актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. В случая обосновано решаващият съд е приел, че е осъществена хипотезата на цитираната разпоредба, защото не е съобразено задължителното за административния орган при повторното поризнасяне тълкуване на приложимия закон, съдържащо се във влязлото в сила решение на АС-Стара Загора. При повторното разглеждане на заявлението заместник изпълнителният директор е издал акт със същото съдържание и е приложил материалния закон по същия начин както в отмененото уведомително писмо независимо, че изрично се е позовал, че действа в негово изпълнение. Липсват нови, различни или допълнителни факти, които да са събрани в административното производство след връщане на делото като преписка, които да обуславят различно приложение на материалния закон от описаното в задължителните указания на АС-Стара Загора. В този смисъл и тълкуването на закона, направено в касационната жалба не съответства на мотивите на влязлото в сила решение 19/14.01.2022 г., постановено по адм.д. 586/2021 г. по описа на АС-Стара Загора и не обуславя касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение, с което законосъобразно е прието наличие на основания в процесуалния закон за прогласяване на нищожност на административния акт. От съществено значение за правилното решаване на спора по приложение на чл. 177, ал. 2 от АПК е осъщественият от АС-Стара Загора задълбоченият и подробен цялостен анализ на съдържанието на повторния административен акт и извършените административни действия, които са напълно идентични с тези от първоначалното административно производство, включително и без да се отчете обстоятелството, че новото произнасяне е следвало да бъде ограничено само за част от заявлението на Гюрля 39 ООД поради отхвърляне на част от жалбата на земеделския стопанин против първоначално издаденото уведомително писмо. Касационната жалба не съдържа конкретни твърдения, които да обуславят наведеното касационно основания съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и при разглеждане на спора и постановяване на обжалваното съдебно решение АС-Стара Загора не е допуснал процесуални нарушения. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в отсъствие на наведените касационни основания за отмяна. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 3107,99 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора ,независимо от своевременно направеното възражение за прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение