Решение № 15907 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2010 г.

Решение № 15907 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Мария Пандова Здравчева против решение № 268 от 1.06.2010 г., постановено по адм. д. № 903 по описа за 2009 г. на Административен съд-Благоевград. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата й против заповед на кмета на община Сандански, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с което площта на два имота, предмет на земеделска реституционна претенция е определена като застроена. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. По изложените съображения в нея и представената писмена защита се моли, решението да се отмени, като вместо него постанови друго, с което се определи част от площта на двата имота като свободна от застрояване. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че застроената площ на имота, отреден за "Детски санаториум" правилно е определена по реда на чл. 43 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Благоевград е бил сезиран с жалба подадена от Мария Здравчева против заповед № АБ-102 от 23.04.2008 г. на кмета на община Сандански. С нея кметът е одобрил решението на помощния си орган-назначената от него комисия при техническата служба, с която имотите, за които е поискано издаването на удостоверение и скица по реда на чл. 13 ППЗСПЗЗ са определени изцяло като застроени. Предмет на реституционните претенции са били два имота с № 3291 и 3292 от кадастралния план на "Воден синдикат" (1937 г. ), които попадат в поземлен имот № 2891 по кадастралния план на гр. Сандански. Производството, в което е постановено съдебното решение, предмет на настоящото касационно производство, е по реда на чл. 226 АПК. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че общата площ на двата имота е от 7486 кв. м и те попадат в границите на имот № 2891 по действащия кадастрален план на гр. Сандански, отреден за "Детски санаториум". При спазване на указанията дадени с отменителното решение на касационната инстанция административният съд е назначил съдебно-техническа експертиза, която е определила застроената площ по реда на чл. 43 от Глава ХI от Наредба № 7. Според нея кметът на община Сандански е издал заповед № 6 от 4.02.2000 г. за попълване на кадастралния план с нов имот № 2891 с площ 24 790 кв. м. С решение № КЗЗ-6 от 16.10.1999 г. на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа-Комисия за земеделски земи, е променено предназначение на земеделската земя, върху която е изграден "Детски балнеосанаториум". От заключението е прието за установено, че част от блоковете на санаториума са изградени. Санаториумът е с леглова база 580 легла, а завършеният първи етап от строителството е с 320 легла. Според заключението необходимата площ за изпълнената част от строителството спрямо 320 легла е 28 800 кв. м, определена по реда на чл. 43 от Наредба № 7, а площта на целия поземлен имот е от 24 790 кв. м. За предстоящото изграждане на останалата част от предвидената леглова база площта на имота, отреден за санаториума е била недостатъчна. При така установените факти съдът е направил правен извод, че заповедта на кмета на общината е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата против нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения на съществени процесуални правила. Те не са обосновани, поради което не следва да бъдат обсъждани. При повторното разглеждане на жалбата административният съд се е съобразил изцяло с указанията, дадени от касационната инстанция в отменителното решение. Решението не е постановено и при допуснато нарушение на материалния закон. След като имот № 2891 е отреден изцяло за изграждането на "Детски санаториум" и първият етап от него е завършен, правилни са изводите на съда, че имотът е изцяло застроен, не само защото завършването на останалите етапи е предстоящо, но и около санаториума и обслужващите го помещения е необходима озеленяване, което е част от цялостното мероприятие по благоустрояването на имота. В производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ съдът не изследва въпроса за законността на извършеното строителство, въпреки, че по делото са събрани множество писмени доказателства относно законността на строежа. От данните по делото безспорно е установена, че се касае за сграда с обществено предназначение, за която е отреден и имот № 2891. Изграждането на обекта, което е на етапи, с оглед обема на строителните дейности, е започнало и първият етап е завършен, което е достатъчно основание целият имот да се определи като застроен. Като е достигнал до този правилен и законосъобразен извод съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение