Решение № 14455 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2064/2018 г.

Решение № 14455 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2064/2018 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на З. Р. – [гражданство], срещу Решение № 7994/21.12.2017 г. по адм. дело № 11655/2017 г. по описа на Административен съд – София град. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не взел предвид събраните по делото доказателства и не ги е съотнесъл към бежанската история на чужденецът. Сочи се че не е била събрана подробна информация за сътоянието на сигурността в Афганистан от която да се достигне до извод че в страната са гарантирани основните човешки права. Претендира се отмяна на оспорения съдебен акт. Ответната по жалбата страна моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, излага доводи по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционния акт за правилен постановен при спазване на съдопризводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Моли да бъде оставен в сила. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на З. Р. – [гражданство] срещу Решение № 16583/06.10.2017 г. на Председател на ДАБ при Министерски съвет с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на лицето. С оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Прието е, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Р.. Събраните от административния орган в хода на воденото пред него производство данни са подробно обсъдени от първоинстанционния съд и е формулиран извод, че акта отговаря на изискванията на АПК, тъй като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на въведените от законодателя правила. Посочено е че причините за напускане на Афганистан са икономически такива и не попадат в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ. Решаващият съд е установил че не са налице и предпоставките визирани в чл. 9 от ЗУБ като е съобразил Решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт и в сроковете описани в АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна, по следните съображения: При произнасянето си първоинстанционният съд е съобразил всички относими към производството факти и обстоятелства. Безспорно е установено, че З. Р. е подал молба за международна закрила с № 5334/14.10.2016 г. Въз основа на същата е проведено производство по събиране и обследване на относимите и нужни за законосъобразното и мотивирано произнасяне на компетентния административен орган данни и обстоятелства. При осигуряване в максимална степен на правото на участие на лицето, търсещо закрила в производството и при гарантиране на осъществяване на правото му на защита в пълен обем, административния орган – Председател на ДАБ, е издал оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 16583/06.10.2017 г., с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В хода на административното, а в последствие и на съдебното производство е установено, че мотивите на Р. да напусне страната си по произход имат икономически характер и целта му е била да достигне Люксембург. По време на проведеното с него интервю не са изтъкнати значими за производството доводи, свързани с наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен статут на лицето. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на молителя, тъй като изнесените от Р. факти не обосновават извод за възможност от възникване у него на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. В случая не са налице конкретни данни и доказателства, от които да се направи извод за наличието у чужденеца на основателен страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Формулираните в тази насока изводи се споделят напълно от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е развил подробни мотиви относно липсата на основания за предоставяне на статут на бежанец на молителя. И към настоящия момент, пред настоящата инстанция не са изнесени достоверни твърдения за наличието на основателен страх от преследване от държавата, организации или партии, подвизаващи се на нейна територия. Твърденията за отправени чрез писма и обаждания по телефона заплахи не са взети предвид от съда, тъй като не съдържат информация за конкретно предприети действия, насочени към увреждане на здравето и живота на лицето или създаващи реална заплаха за него. В интервюто е изрично описано, че лицето не е арестувано и не е имало проблеми на етническа основа, не му е оказвано насилие, не са му отправяне заплахи и не е имал проблем с властите. Тези данни, изнесени лично от търсещия закрила са взети предвид при произнасяне както на административния орган, така и на съда, разгледал жалбата срещу административния акт. Представеното пред първоинстанционният съд ново доказателство – писмо изхождащо от талибаните, според направеният в с. з. превод от заклет преводач, не води до обратни изводи. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на касационния жалбоподател за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Наведените в интервю от 06.07.2017 г. от Р. причини да напусне и да не се завърне в родината си са свързани с желанието му да стигне до някоя страна в Европа. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в Афганистан. На база установеното, съдът обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отношение. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07 г., с което е направено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Изхождайки от положението в Афганистан, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война. Очевидно в Афганистан се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение № С-465/07 г. на СЕС. Наведените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение и за липсата на преценка на обстоятелствата и фактите касаещи бежанската история на Р., настоящата инстанция намира за неоснователни. Съдът е обосновал своите правни изводи въз основа на събраният доказателствен материал, като е обсъдил бежанската история и положението в Афганистан и е достигнал до изводите за липсата на предпоставките както на разпоредбата на чл. 8 така и на чл. 9 от ЗУБ. Предвид описаното, съдът счита, че в хода на първоинстанционното производство са събрани и проверени всички относими и необходими за формулиране на обоснован извод факти и обстоятелства, при което са спазени изискванията за законосъобразност на оспореното пред настоящата инстанция решение. При липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при наличието на безспорни данни за правилно приложения на материалния закон, следва атакуваното пред касационната инстанция решение да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него да се квалифицира като неоснователна. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение