Решение № 600 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6117/2015 г.

Решение № 600 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6117/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби. Първата е подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, а втората е от Борислав Константинов Георгиев от гр. Русе, чрез процесуалния му представител адв. Павлина Иванова. С първата касационна жалба се оспорва решение № 767 от 31 март 2015 г., постановено по адм. дело № 3521/2014 г., по описа на Административен съд Варна, в частта му с което е отменен ревизионен акт № 181401549 от 25 юли 2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 613 от 16 октомври 2014 г. на и. д. директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която в тежест на Борислав Георгиев са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за размера над 1 549,25 лв. (хиляда петстотин четиридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки) и съответните лихви, за 2011 г. за размера над 2 293,60 лв. (две хиляди двеста деветдесет и три лева и шестдесет стотинки) и съответните лихви и е осъден административният орган да заплати на Борислав Георгиев направените по делото разноски в размер на 16,11 лв. (шестнадесет лева и единадесет стотинки). Излагат се оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора. Претендира на осн. чл. 161, ал. 1 от ДОПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер, определен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С касационната жалба на Борислав Константинов Георгиев се обжалва процесното решение в частта му, с което е отхвърлена жалбата му срещу същия ревизионен акт. Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - по арг. на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната му в обжалваната част като съдът се произнесе с друго по същество на спора, с което да отмени изцяло обжалвания ревизионен акт. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Варна е образувано въз основа на жалба от Борислав Константинов Георгиев от гр. Русе против ревизионен акт № 181401549 от 25 юли 2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 613 от 16 октомври 2014 г. на и. д. директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който в производството по реда на чл. 122 от ДОПК в тежест на Георгиев са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48 от ЗДДФЛ за периоди 2007 г. - 2012 г. включително, в общ размер 12 689,54 лв. (дванадесет хиляди шестотин осемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки) и лихва за забава в размер на 5 450,26 лв. (пет хиляди четиристотин и петдесет лева и двадесет и шест стотинки). Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден в законоустановения срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Решението, с което е потвърден ревизионният акт, в обжалваната му част, е издадено от компетентен орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. При разглеждане на жалбата по същество инстанцията по същество е констатирала нейната частична основателност, поради превишение на извършените разходи над декларираните и получените приходи на годишна база за всичките ревизирани години, вследствие на което е установила несъответствие между тях по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Решението, в обжалваните части, е правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал и назначената съдебно-счетоводна експертиза по делото, първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост при правилно разпределена тежестта на доказване. Съдът се е съобразил със законовата презумпция на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, а именно, че в случаите на извършена ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните по делото доказателства. От назначената съдебно-счетоводна експертиза и неоспорена от страните по делото съдът е посочил, че при съставяне на парични поток в ревизионното производство са били допуснати пропуски, които в заключението на вещото лице са подробно описани по периоди и е изготвена изчислителна част. Инстанцията по същество правилно е възприела варианта предложен от вещото лице, че превишението на разходите над приходите следва да бъде определен като приходите и разходите по баланса се сумират за всяка съответна година и в зависимост от салдото към началото на всеки период, а не за всеки месец поотделно да бъде извършено изчислението, върху което да бъде наложена данъчната основа по чл. 122 от ДОПК. Настоящата касационна инстанция намира, че първоинстанционният съд в разглеждания аспект правилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на чл. 17 от ЗДДФЛ сочи, че данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна, т. е. следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година. При годишния характер на облагането с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ това несъответствие следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната - чл. 15 и чл. 17 ЗДДФЛ и с определяне на обща годишна данъчна основа. Правилни са изводите на съда досежно неустановяването на приходи от наеми за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. След като не са представени доказателства за извършени плащания от наемателя, то обосновано е прието, че твърдените за получени суми от касатора, не следва да бъдат включвани в приходната част на баланса на паричните потоци. Също по отношение на твърдените заеми дадени от Павел Даскалов и Мирослав Айнаджийски на Борислав Георгиев не са налице предпоставки за определяне на данъчни задължения по ЗДДФЛ при данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. От представените договори и разписки не се установява твърдяното от касатора по размер и дата за получени от твърдените от него приходи. Тези документи представляват частни такива - чл. 181, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и не представляват годно доказателствено средство. От тях не може да се установят приходи от заемни средства. Същото се отнася и до твърдяното дарение на 28 май 2010 г. от Лилия Кесеева - майка на ревизираното лице. Пред инстанцията по същество не са представени никакви доказателства доказателства, въз основа на които да се установява, че твърдяната сума от 7 148,00 евро (седем хиляди сто четиридесет и осем хиляди евро) е била налична и респективно предоставена на жалбоподателя. Ето защо, правилно съдът е приел, че не се доказва постъпването на посочената сума в патримониума на Борислав Георгиев. По отношение на твърдяното дарение, съдът също правилно е приел, че след като не се установява въз основа на доказателствата по делото, че жалбоподателят е получил тези средства, то твърдяната сума не следва да бъде включена в касовата наличност в приходната и разходната част на баланса на лицето. Също така правилно е съобразил фактите по делото като е съобразил кои суми следва да бъдат включени в паричния поток, представляващ усвоен кредит от банка "ДСК" за 2008 г. и друг такъв през 2012 г. Не са представени доказателства, че сумите, отпуснати по банковата сметка на лицето са усвоени, поради което правилно не е взета предвид като част от приходния баланс за 2008 г. Само касово изтеглените суми на 30 април 2010 г. и 31 май 2010 г. следва да бъдат включени като разход, което и вещото лице е съобразило в заключителната част на изготвената от него експертизата по делото. Поради същата причина съдът не е невключил в паричния поток за 2009 г. сумата от "Зак Аутод" ООД. При така извършена преценка на средствата, включени в паричния поток на Борислав Георгиев, административният съд правилно е установил реалното движение на паричните суми, подлежащи на облагане. Въз основа на разгледаните поотделно парични потоци, съдът е извършил съответните корекции за всяка една от ревизираните години като е използвал вариант първи от заключението на експерта-счетоводител. Правилно е приел, че за 2007 г. и за 2011 г. следва ревизионният акт да бъде отменен частично след преизчисляване на приходните средства и съпоставянето им с разходите за тези два периода. За 2007 г. е намалил отрицателното салдо от 23 639,05 лв. (двадесет и три хиляди шестотин тридесет и девет лева) на 15 891, 49 лв. (петнадесет хиляди осемстотин деветдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки) като след облагането на последната сума с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е установил за довнасяне 1 549,25 лв. (хиляда петстотин четиридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки) и съответната лихва за забава, изчислена върху този размер. За 2011 г. е приел също превишение на разходите над приходите в размер на 19 858,01 лв. (деветнадесет хиляди осемстотин петдесет и осем лева), а не формираното с ревизионния акт отрицателно салдо в размер на 23 161,95 лв. (двадесет и три хиляди сто шестдесет и един лева), определени от недостига на парични средства с натрупване, поради което е преизчислил дължимото задължение за тази година за ДДФЛ в размер на 3 606,18 лв. (три хиляди шестотин и шест лева и осемнадесет стотинки), от които следва да бъдат довнесени 2 239,42 лв. (две хиляди двеста тридесет и девет лева и четиридесет и две стотинки) и съответните лихви, изчислени за този период върху крайната определена дължима сума. За ревизираните периоди на 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г., при съдебната проверка на ревизионния акт съдът правилно е установил превишаване на разходите над приходите, определен на годишна база, поради което в съответствие с чл. 48 от ЗДДФЛ е отхвърлил жалбата на Борислав Георгиева в тази й част. С оглед на горното, Административен съд Варна като е приел, че оспореният пред него ревизионен акт е частично незаконосъобразен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В частта, с която е отхвърлена жалбата на Борислав Георгиев срещу ревизионния акт, решението също е правилно, предвид изложените по-горе мотиви, следва да бъде оставено в сила и в тази му част. Предвид изхода на спора и претенцията и на двамата касатори за присъждане на разноски, на никоя от страните не следва да бъдат определени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на второ отделение