Решение № 3616 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12183/2011 г.

Решение № 3616 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12183/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Геновева Спасова Тишева, Илиана Николова Стойчева, Даниела Илиева Горбунова, Теодора Маринова Цановска, Албена Георгиева Койчева, Теодора Венелинова Танева, Рада Иванова Еленкова, Петя Георгиева Петкова, Милена Владимирова Кадиева, Анка Иванова Милева, Калина Христова Лозанова, Пламенка Нанчева Маркова и Ваня Ангелова Занетова, всичките чрез процесуалния им представител адв. Владимир Начев, против Решение № 10157/07.07.2011 г., постановено по адм. д. № 12450/2010 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от гореизброените жалбоподателки против Решение № 201/15.09.2010 г. по преписка № 217/2008 г. на Комисията за защита от дискриминацията. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. експертните заключения и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Тричленният състав е съобразил визираното в чл. 9 от Закона за защита от дискриминацията правило за разпределение на доказателствената тежест в производството. Дефиницията на понятието "дискриминация" включва установено със закон неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса, етническа принадлежност и други признаци. Както в производството пред КЗД, така и в административното производство, са събрани писмени и устни доказателства, правилно интерпретирани от решаващия съд, които безспорно налагат обоснован извод за липса на признаците на дискриминация по признак "пол" и липса на фактически обстоятелства, които да позволяват излъчените и изработени по поръчка на "Винпром Пещера" АД графични видео реклами, да бъдат подведени към хипотезата на чл. 37 от ЗЗДискр. След проведено пълно и подробно проучване на твърденията в жалбата за пряка дискриминация под формата на тормоз по признак "пол", комисията законосъобразно е приела, че не е налице дискриминация чрез нежелано поведение изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел накърняване на личното и човешко достойнство, обидно изобразяване на жената като сексуален предмет и като стока за продан и консумация, както и принизено положение в семейството и в обществото. Законосъобразно и обосновано е прието от състава, че се касае до въпроси от областта на естетика, етика и морал, психология и социология, в частност чалга субкултура, които въпроси имат философско измерение, касаят състоянието на обществото към дадения исторически момент и не могат, а и не биха могли, да бъдат решени в ограничените фактологически рамки на конкретен правен спор. Оплакванията са за пряка дискриминация и тормоз по признак "пол" чрез изваждането на жената от естествената й социална и семейна среда и унижаването й. Законосъобразно и в съответствие с чл. 9 от ЗЗДискр. е прието, че субективните възприятия на жалбоподателките, които се отъждествяват с квалифицирания като крайно вулгарен и негативен образ на жена, е плод на тяхна лична преценка и самоусещане и в никакъв случай не може да послужи за общовалиден критерий и да обоснове наличието на предпоставките на нарушение, съставомерно по чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 37 от ЗЗДискр. Изложените от тричленния състав мотиви са подробни, обосновани и законосъобразни като настоящият съдебен състав изцяло ги споделя. Оплакванията в жалбата, свързани с неравно третиране по признак "пол", правилно са възприети от съда като недоказани и извода, че въпросите от ценностен и емоционален характер, имащи философско изражение не могат да бъдат решени в административното производство, е правилен, а решението на съда съответно на закона и нормативната уредба, относима за случая. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав