Решение № 3568 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13830/2016 г.

Решение № 3568 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13830/2016 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Й. М. Г. от гр. Н. Загора против решение № 129/31.08.2016 г. по адм. дело № 143/2016 г. по описа на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-200-6500/88 от 23.10.2014 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за сума от 9 262,92 лв., представляваща 25% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2007, 2008, 2009 и 2010 г., потвърден при оспорването по административен ред от Министъра на земеделието и храните. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че АУПДВ е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Поддържа, че не е могла да изпълнява поетия от нея многогодишен ангажимент поради влошено здравословно състояние. Счита, че искането да възстанови получената сума е неправомерно. По тези съображения моли обжалваното решение и административният акт да бъдат отменени. Претендира разноски. Ответникът по жалбата - заместник изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Административният съд е установил, че Й. Г. е подала заявления за подпомагане в ДФ "Земеделие" за 2007 г. - 2010 г. г включително по различни мерки и схеми за подпомагане. За тези години е получила подпомагане по мярка 211, както следва: за 2007 - 8 739,49 лв., за 2008 г. - 7 252,11 лв., за 2009 г. - 10 808,73 лв. и за 2010 г. - 10 251,33 лв. За кампания 2011 г. Й. Г. не е подала заявление за участие по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007-2013. На 27.06.2013 г. Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издал Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 02-200-6500/1355. Актът е влязъл в сила. С Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-200-6500/88 от 23.10.2014 г. Заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е определил по отношение на Й. Г. сума за възстановяване по мярка 211 в размер на 9 262,92 лв., представляваща 25% от общата изплатена сума за кампании 2007, 2008, 2009, 2010 г. на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Наредба № 11/3.04.2008 г. В административното производство и пред първоинстанционния съд оспорващата поддържа, че не е подала заявление за подпомагане през 2011 г. поради влошено здравословно състояние, за което представя доказателства. При тази фактическа обстановка, съдът е счел жалбата за неоснователна. Отчитайки делегиране на правомощия от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по установяване на публични държавни вземания по ЗПЗП на Заместник изпълнителен директор със Заповед № ОЗ-РД/1811 от 2.09.2014 г., съдът е счел, че актът е издаден от компетентен орган. Изложил е мотиви, че оспореният акт е постановен и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата законосъобразност. Съдът е счел, че с оглед влезлия в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент и съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредба № 11/3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. за Й. Г. е възникнало задължение за връщане на 25% от сумите, получени като подпомагане за периода 2007-2010 г. Отчитайки и разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата, съдът е посочил, че оспорващата не е изпълнила задължението си да съобщи за възникналото форсмажорно или изключително обстоятелство - влошаване на здравословното състояние, на административния орган и да го докаже чрез акт на органите на медицинската експертиза. Освен това съдът е установил, че през периода от 1.03.2011 г. до 15.05.2011 г. Й. Г. не е била в процес на болнично лечение. Първоинстанционното решение е правилно. Между страните не е налице спор относно фактите. Не се спори, че жалбоподателката е била одобрена за участие по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" през 2007 г., както и че е подала заявления за първите четири години, но не и за петата година, а именно - 2011 г. Не се спори и по размера на общо изплатената сума за този период. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП Разплащателна агенция предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане. С разпоредбата на чл. 4, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. (сега чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3) е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. За неизпълнение на тези изисквания от страна на земеделския стопанин, чл. 14 от наредбата предвижда задължение за ДФЗ да прекрати многогодишния ангажимент и да санкционира земеделския производител като го задължи да възстанови получената субсидия в точно определен размер в зависимост от годината, в която не подаде заявление за подпомагане. Липсата на подадено заявление, в нарушение на задължението по чл. 4, т. 3 от Наредба № 11/2008 г. за четвъртата година - 2011 г., е дало основание за административния орган да започне производство по прекратяване на многогодишния ангажимент по реда на чл. 14 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., като не е спорно и че е влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. № 02-200-6500/1355 от 27.06.2013 г. Правният извод, направен от първоинстанционния съд за издаването на спорния АУПДВ от компетентен орган, е в съответствие с материалния закон. 3ПЗП не определя правила за установяване на публичните държавни вземания, нито орган, който да е компетентен да издава актове с такова съдържание. Поради това, съгласно чл. 166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е определил органа, който следва да издава актове за установяване на публични държавни вземания. Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е възложил на заместник изпълнителния директор да издава АУПДВ по схемите и мерките за директни плащания. Правомощието за издаване на актове за установяване на публични задължения не се извежда от общата компетентност на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", тъй като се касае за специфична компетентност, която действително не е уредена в ЗПЗП. При отсъствието на норма в специалния закон, която да урежда това правомощие, компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания е органът, който е бил определен по реда на чл. 166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК. Поради тези съображения настоящата инстанция намира, че съдът правилно е приложил материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са основани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Съдът е дал отговор на поставените за разглеждане въпроси и направените възражения. Изложените доводи в жалбата до административния съд и в касационната жалба за влошено здравословно състояние на Й. Г., което според нея е причина за неподаването на заявление за четвъртата година на поетия ангажимент, са неотносими към производството по издаване на АУПДВ. Установено е по делото, че с изричен административен акт многогодишният й ангажимент е бил прекратен и този акт не е бил обжалван. Редът за заявяване на случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства от земеделските стопани, станали причина за неизпълнение на поетите от тях задължения, е уреден в разпоредбата на чл. 15 от Наредбата. Тези обстоятелства е следвало да бъдат заявени най-късно при обжалване на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент. След влизането му в сила, административният орган вече не може да разгледа тези възражения, а е задължен да се произнесе за възстановяването на получените суми по реда на чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Административните съдилища нямат правомощието да упражняват косвен съдебен контрол върху влезли в сила административни актове, включително да констатират евентуалната им нищожност. Правилен и обоснован е изводът на Административен съд - гр. С. за материална законосъобразност на АУПДВ. Съгласно чл. 27, ал. 3 ЗПЗП Разплащателна агенция предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, представляват публично държавно вземане. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. За неизпълнение на тези изисквания от страна на земеделския стопанин чл. 14 от тази наредба предвижда задължение за ДФЗ да прекрати многогодишния ангажимент. Нормата на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата урежда задължението за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. В чл. 73, § 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията е предвидено, че при извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихва. Тази правна уредба е пренесена и в чл. 80, § 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията. Регламентът е акт от вторичното право на ЕС, чиито разпоредби имат директна приложимост. Следователно, още при поемането на многогодишния ангажимент през 2008 г. е налице правна норма, която предвижда възстановяване на недължимо платени суми на земеделските производители. Според практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 24 май 2012 г. по дело С-188/11; решение от 7 февруари 2013 г. по дело С-454/11) неспазването на всички условия по поетия многогодишен ангажимент води до недължимост на всички плащания, извършени във връзка с него. Възстановяването на платените суми не е санкция, а последица от неизпълнение на условията на поетия ангажимент, поради което неоснователно е възражението на касатора за задължения за прилагане на по-благоприятната норма. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата против спорния АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да остане в сила. По искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, съдът определя възнаграждение в размер на 50 лв., предвид факта, че процесуалният представител на ответника е изготвил писмено становище, но не се е явил в съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,