Решение № 3325 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6911/2014 г.

Решение № 3325 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6911/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите против решение от 24.03.2014 г., постановено от адм. дело № 8831/2013 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Илиян Тодоров Лясков от град Троян, чрез пълномощника си адв. Витанова оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение са неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок, от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил заповед № ЗЦУ - 679/9.07.2013 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с която на Илиян Тодоров Лясков - старши инспектор по приходите в дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки" при ТД на НАП - Велико Търново, офис за обслужване Ловеч е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител и заповед № 254/9.07.2013 г., с която на същия е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Първоинстанционният съд е установил следните фактически обстоятелства по делото: Административното производство е образувано по повод писмо на Областна дирекция на МВР гр. Ловеч с вх. № 92-00-281/25.02.2013 г. и писмо на Окръжна прокуратура Ловеч с вх. № 92-00-281#9/9.05.2013 г. по описа на ЦУ на НАП, за това че на 12.02.2013 г. в ОД на МВР - Ловеч е образувано досъдебно производство № 18/2013 г. по описа на ОД на МВР - Ловеч и № 288/2013 г. по описа на Районна прокуратура - Ловеч. Със заповед № ЗЦУ-600/13.06.2013 г. по чл. 96, ал. 1 от ЗДСл е било образувано дисциплинарно дело, като е проведено заседание на дисциплинарния съвет, резултатите от което са отразени в протокол (л. 175 от делото), в който е прието, че е налице основанието по чл. 89, ал. 1 от ЗДСл на Лясков да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и в този смисъл е направеното до дисциплинарнонаказващия орган предложение. На 3.06.2013 г. служителят е депозирал писмени обяснения до административнонаказващия орган. Същият е изслушан от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, за което е изготвен протокол от 30.05.2013 г. за дадени устни обяснения от държавния служител. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на заповед № ЗЦУ - 679/9.07.2013 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с която на Илиян Тодоров Лясков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Като мотиви за дисциплинарното наказание са изложени нарушения на служебните задължения от Лясков, свързани с предоставяне на трето лице, неучаствало в извършена проверка на иззети при проверката документи, със съзнанието, че същите ще бъдат използвани за постигане на един неправомерен резултат - осуетяване плащането на данъчни задължения или намаляването на техния размер. Тези нарушения са квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения, регламентирани с чл. 40 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и на чл. 8, ал. 2 и чл. 10, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. Заповедта за уволнение е приета за незаконосъобразна от АССГ, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е изложил мотиви, че административнонаказващия орган е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, като е приел, че откриването на дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената разпоредба е извършено с уведомяването на административния ръководител за нарушенията с докладна записка № 92-00-281/19.04.2013 г. на директора на дирекция "УЧР" при ЦУ на НАП, което е станало на 19.04.2013 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 9.07.2013 г. и следователно е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл., поради което правото на органа да наложи дисциплинарно наказание е преклудирано. Това представлява нарушение по чл. 146, т. 3 от АПК. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Основателни са възраженията в касационната жалба за липса на нарушения на процесуалния и материалния закон. Спазено е императивното изискване, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл в относимата към казуса редакция от ДВ, бр. 24/2006 г. дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че това изискване е спазено. По делото са депозирани писмени обяснения на Лясков от 3.06.2013 г., като същият е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган на 30.05.2013 г., за което е съставен протокол. При това положение, правилно първоинстанционният съд е приел, че кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган са изпълнени. Необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта на административния орган е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗДСл, в редакцията му към момента на уволнението, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като сроковете са преклузивни, а неспазването им погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание на провинилия се служител. Нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка заедно с решението на дисциплинарния съвет бъдат предоставени на административния орган и от този момент дисциплинарният орган е задължен да направи преценката за това извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание. Откриването на дисциплинарно нарушение в случая по смисъла на посочената разпоредба е извършено с уведомяването на административния ръководител за нарушенията, което е станало след 3.07.3013 г. на която дата е постановено решение № РЦУ-73/3.07.2013 г. на дисциплинарния съвет, назначен със заповед № ЗЦУ-717 от 29.06.2012 г. на изпълнителния директор на НАП по дисциплинарно дело образувано със заповед № ЗЦУ-600/13.06.2013 г. на изпълнителния директор на НАП, а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 9.07.2013 г. в двумесечния срок от откриване на нарушението. Обосновани са правните изводи на първоинстанционния съд относно извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, което е подробно мотивирано и подкрепено с надлежни доказателства от административния орган. Дисциплинарно наказващият орган обстойно е изброил нарушените правила за поведение, регламентирани в ДОПК, ЗДСл, КПСДА. обсъдил ги е в светлината на доказателствата по делото и закономерно е стигнал до извода, че с деянията си, извършени във формата на действия, държавният служител Илиян Тодоров Лясков - СИП, дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки" при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, е нарушил законовите си задължения, като е предоставил на трето лице, неучаствало в извършваната проверка, иззети при проверката документи, със съзнанието, че същите ще бъдат използвани за постигане на един неправомерен резултат - осуетяване на плащането на данъчни задължения или намаляване на техния размер. Правилно АС е приел, че с поведението си жалбоподателят се е възползвал от служебното си положение и в ущърб на приходната администрация и на фиска умишлено е предоставил документите с цел тяхната подмяна и по този начин не е осигурил запазване на автентичността им, респ. не ги е използвал единствено за изпълнение на служебните си задължения. Жалбоподателят Лясков в качеството си на орган по приходите, извършил проверка по смисъла на ДОПК не само, че не е противодействал на извършването на неправомерни действия в администрацията, а самият е извършил такива (чл. 8, ал. 2 от КПСДА). Поради това дисциплинарното нарушение е установено и доказано, което води до извода за законосъобразност на оспорените пред първоинстанционния съд заповеди. Дисциплинарното наказание е определено и съобразно принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Това е така, защото при определянето на наказанието административния орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 91 от Закона за държавния служител, която изисква наличието на четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Поради това оспореният административен акт, е законосъобразен и жалбата срещу него е следвало да бъде отхвърлена. Оспореното решение следва да бъде отменено и делото решено по същество, като настоящата инстанция отхвърли жалбата на Илиян Тодоров Лясков срещу заповед № ЗЦУ - 679/9.07.2013 г. и заповед № 254/9.07.2013 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от пълномощника на касатора за присъждане на разноски по делото пред двете съдебни инстанция, касационният ответник следва да бъде осъдена да заплати разноските пред двете съдебни инстанции в размер на 680, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на касатора, на основание чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение