Решение № 7524 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10736/2011 г.

Решение № 7524 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10736/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общинска служба по земеделие - Брезник, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Л. Любомирова, против решение № 102 от 7.07.2011 г., постановено от Административен съд - Перник по адм. д. № 153/2011 г. С жалбата, в съдебно заседание и с писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е съобразил нормата на чл. 54, ал. 3 от АПК, според която при спиране на административното производство сроковете за издаване на акта не текат и не могат да се извършват валидни правни действия, поради което ОСЗ - Брезник не може да изпрати исканата информация на Централния депозитар. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и неправилно. Ответникът - Манастирът "Свети Свети Безсребреници Козма и Дамян" - с. Гигинци, представляван от Игумен Евгений Райков, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Еленков, който с писмено становище и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила на обжалваното решение, тъй като правилно са приложени разпоредбите на чл. 257 от АПК във връзка с чл. 5 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти /ЗСКИ/. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото по делото е установено, че ОСЗ - Брезник с писмо от 21.03.2011 г. до Манастир "Св. св. Безсребреници Козма и Дамян" - с. Гигинци е уведомил жалбоподателя за спряно административно производство по преписки № № 6443, 6443Н, 6443НП от 2007 г. Според участващия по делото прокурор решенията, които издава ОСЗ по правния си характер не са фактически действия, а индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК и неиздаването на решение или неспазване на задължението за издаването му не подлежи на оспорване по реда на чл. 257 от АПК, а следва да се атакува като мълчалив отказ по реда на чл. 58 от АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 102 от 07.07.2011 г. е осъдена Общинска служба по земеделие, гр. Брезник, обл. Перник, в седмичен срок от влизане в сила на решението да извърши фактически действия по изпращане до Централен депозитар на информация за издадените компенсаторни инструменти в полза на Манастир "Свети Свети Безсребреници Козма и Дамян" - с. Гигинци, съгласно решения № № 11-Б, 25-Б и 26-Б, всички от 27.02.2007 г., издадени от ОСЗГ-Брезник. Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата на манастир "Свети Свети Безсребреници Козма и Дамян" - с. Гигинци против разпореждане на ОСЗ - Брезник за спиране на административното производство по реда на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да осъди ответния административен орган Административният съд - Перник е приел, че от момента на определяне размера на дължимото обезщетение по реда на чл. 35 от ЗСПЗЗ, производство пред ОСЗ се развива единствено чрез изпълние на фактическо действие по закон по аргумент от чл. 36, ал. 1 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 5 от ЗСКИ. В мотивите на атакуваното решение е отразено, че ищецът е поискал издаване на удостоверителен документ за дължимите му поименни компенсаторни бонове и за уведомяване на Централния депозитар за определеното обезщетение с влезли в сила решения на ОСЗГ-Брезник. Първоинстанционният съд е преценил, че ответният административен орган е спрял приключило вече административно производство по издадени административни актове и с това е осуетил изпълнението на дължими по силата на закона фактически действия, поради което висящо, съответно спряно дознание не е основание за бездействието на ОСЗ - Брезник. От тук е изведено заключение, че осъдителният иск с правно основание чл. 257 от АПК е основателен, като законодателят е регламентирал възможност с текста на чл. 5а от ЗСКИ, адресатът на тази норма да упражни правомощието си във връзка с преустановяване на действия на разпореждане с компенсаторни инструменти. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Атакуваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Перник точно е преценил, че Манастирът "Свети Свети Безсребреници Козма и Дамян" - с. Гигинци се легитимира с влязло в сила съдебно решение № 17 от 21.03.2006 г., постановено от Брезнишкия районен съд по гр. д. № 91/2005 г., както и с три броя решения, издадени на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, а именно: № 11-О, № 25-О и № 26-О, всички издадени на 18.01.2007 г. и след тях - решения с правно основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ: № 11-Б, № 25-Б и № 26-Б, всички от 27.02.2007 г., издадени от ОСЗГ-Брезник. Безспорно е установено, че горепосочените административни актове не са оспорени, влезли са в сила и имат характер на стабилни административни актове. Първоинстанционният съд правилно е счел, че на основание чл. чл. 5 от ЗСКИ и чл. 19в от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37 от ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие като орган по чл. 36 от ЗСПЗЗ има задължение да изпрати информацията за издадените от нея и влезли в сила решения за обезщетяване с поименни компенсаторни бонове и да изпрати заверени копия от тях в Централния регистър на компенсаторните инструменти, като посоченото задължение следва да се изпълни в 7-дневен срок и то произтича директно от законова норма. В обжалваното съдебно решение е изведен верен и обоснован извод, че след влизане в сила на гореописаните актове на ОСЗГ - Брезник, тази служба е длъжна да предприеме единствено фактически действия по изпращане на информация и документация до Централния депозитар чрез Централния регистър на компенсаторните инструменти и след получаване на съответните удостоверителни документи да ги връчи на притежателите им - адресатите на влезлите в сила административни актове по определяне на обезщетението с компенсаторни инструменти. Административният съд - Перник точно е преценил, че е приложима нормата на чл. 257 от АПК, защото в конкретния случай се касае за бездействие на административния орган, изразяващо се в неизпълнение на фактически действия, произтичащи пряко от нормативен акт и бездействието може да се оспори безсрочно. В касационната жалба се съдържа оплакване, че ОСЗ - Брезник е спряла административното производство по реда на чл. 54 от АПК до приключване на спряло наказателно производство - дознание, поради което не е извършила правните действия, претендирани от Манастира "Свети Свети Безсребреници Козма и Дамян" - с. Гигинци. Същото твърдение е развито и пред първоинстанционния съд, който го е обсъдил и се е произнесъл по това възражение. Върховният административен съд не споделя становището на касационния жалбоподател, защото в настоящата хипотеза не е налице висящо административно производство по издаване на административен акт, за да може това производство да се спре по посочения ред. Нормата на чл. 54 от АПК се съдържа в Глава Пета от АПК, озаглавена "Издаване на административни актове" и регламентира процесуалната възможност за административния орган да спре висящо административно производство по издаване на административен акт. В случая е безспорно установено, че описаните по - горе три броя решения с правно основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и три броя решения с правно основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ са влезли в сила, поради което административното производство по издаването им е окончателно приключило. При това положение спиране на някое от основанията, визирани в чл. 54 от АПК няма как да се извърши, защото всички правни действия по издаване на горепосочените административни актове вече са осъществени. След влизане в сила на актовете, с които са определени вида и стойността на дължимото обезщетение, задълженията на административния орган са само фактически, а не правни. Исканото от Манастира "Свети Свети Безсребреници Козма и Дамян" - с. Гигинци изпращане на информация до компетентния за това орган - Централния регистър на компенсаторните инструменти, както и връчването на издадени удостоверителни документи не предполага произнасяне на волеизявления с властнически характер, а единствено фактически действия. При това положение първоинстанционният съд правилно е счел, че дори и да има висящо, съответно спряно наказателно производство /дознание/, същото не дава основание на ОСЗ - Брезник да откаже извършването на претендираните фактически действия. Следва да се има предвид, че касационният жалбоподател няма и правомощие да възпрепятства получаването на определеното обезщетение с влезли в сила актове по чл. 19, ал. 8 и ал. 17 от ППЗСПЗЗ, защото законодателят е предоставил горепосочената компетентност с разпоредбите на чл. 5а, ал. 2 - ал. 6 от ЗСКИ на Централният регистър на компенсаторните инструменти и на Централния депозитар. За органа по чл. 5, ал. 1 от ЗСКИ, който в случая е ОСЗ - Брезник, е регламентирано само задължение да уведоми по реда на чл. 5а, ал. 1 от ЗСКИ Централния регистър за компенсаторните инструменти за наличието на наказателно производство и последващите правомощия са изцяло предоставени от закона на Централният регистър на компенсаторните инструменти и на Централния депозитар. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,