Решение № 14315 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6754/2020 г.

Решение № 14315 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6754/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София при ЦУ на НАП против Решение № 727 от 7.02.2020 г., постановено по адм. д. № 12740/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на "МСИ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********, е отменен ревизионен акт № Р-22002216009450-091-001/12.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, потвърдена и изменена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София, с Решение № 350/9.03.2018 г. и Решение за поправка на ОФГ № 553/25.04.2018 г., в общ размер от 266 290 лв. - главница и 139 258, 30 лв. - лихви за забава. Касаторът оспорва първоинстанционното съдебно решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира доводи за неправилност на изводите на съда, че процесните доставки на услуги, по които с ревизионния акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, са реално осъществени. Искането от съда е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна - "МСИ БЪЛГАРИЯ" ООД, чрез процесуалния си представител адвокат Рачева, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна в съдебно заседание и моли съда да остави в сила оспореното решение като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е бил ревизионен акт № № Р-22002216009450-091-001/12.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, потвърдена и изменена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София, с Решение № 350/9.03.2018 г. и Решение за поправка на ОФГ № 553/25.04.2018 г., в общ размер от 266 290 лв. - главница и 139 258, 30 лв. - лихви за забава. За да постанови решението си административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, в резултат на което е приел, че извършените доставки, които са подробно описани, са реално осъществени. Първоинстанционният съд се е мотивирал, че в процесния случай ревизиращите са формирали изводите си с липсата на кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците, както и че същите не са открити на адресите им. Съдът е посочил, че доколкото е установено по несъмнен начин наличието на първични счетоводни документи, отразени от доставчиците в справките - декларации за съответните данъчни периоди и в счетоводството на ревизираното лице, следва да се приеме, че заведената счетоводна отчетност се основава на документална обоснованост на стопанските операции. Позовавал се е и на практика на Съда на ЕС - решения по дело С-285/11 г., дело С-324/11 г. и решение по съединени дела С-80/11 г. и С-142/2011 г., С – 255 и други. Изложил е мотиви за недоказаност на твърденията, че ревизираното лице само е извършило само фактурираните доставки, както и за наличието на данъчна измама. Решението е правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. В касационната жалба се преповтарят доводите, инкорпорирани в решението на директора на дирекция "ОДОП", които съдът е обсъдил и изложил подробни мотиви защо намира същите за неоснователни. На първо място неоснователни са касационните оплаквания, релевиращи доводи за неясно определен предмет на делото и нарушено право на защита в тази връзка. Първоинстанционният съд е съобразил, че следва да разгледа жалбата на дружеството срещу тази част от процесния ревизионен акт, която е била отхвърлена с Решение № 6894/22.11.2018 г., постановено по адм. д. № 3869/2018 г. по описа на АССГ, поправено с Решение № 2293/2.04.2019 г. по същото дело. В останалата отменителна част на РА решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Върховният административен съд с решение № 14877 от 5.11.2019 г., постановено по адм. д. № 6919/2019 г., е отменил цитираното решение на АССГ в обжалваната му от дружеството част, и го е върнал за ново разглеждане. Правилно първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото е определил предмета на същото, а именно частта на отхвърленото оспорване от съда при първото разглеждане на делото. Правилно съдът е констатирал, че в ревизионното производство не са представени само фактури, документиращи процесните доставки, а в ревизионната преписка се съдържат и приложени към съответните фактури първични съпровождащи документи, напр. договори, технически спецификации, количествено-стойностни сметки, приемо-предавателни протоколи, доказателства за плащане и др. Следва също така да се посочи, че съдът е анализирал доказателствата доставчик по доставчик, като е установил от фактическа страна представените доказателства, счетоводното им отразяване съобразно заключението на вещото лице, и е изложил конкретни мотиви. Съобразявайки трайната практика на ВАС и СЕС, правилно съдът е приел за необосновани направените изводи на ревизиращия орган за липса на реална доставка, като почиващи единствено на факта за липсата на доказателства за кадрова обезпеченост на доставчиците. Твърдението в РД, че ревизираното лице разполага с техническа и персонална обезпеченост да извърши и сам тези дейности не обосновават директно извод, че са извършени от него. Търсенето на съответния ресурс у доставчика, е за целите на насрещното доказване на ревизиращия орган. Този отрицателен факт не е част от пораждащия правото на приспадане фактически състав и установяването му не е в тежест на данъчно задълженото лице. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, същото не е конкретизирано и мотивирано. Съдът е обсъдил съвкупно всички доказателства по делото и въз основа на тях правилно е приел, че изводът на ревизиращия орган за липса на доставка се основава на неправилен анализ на установените при ревизията факти. В съгласие с непротиворечивата съдебна практика на ВАС, която следва тълкуването на Директива 2006/112/ЕО в практиката на СЕС, първоинстанционният съд е съобразил, че недоказването на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, само по себе си, не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя, също както и че задълженото лице не може да бъде държано отговорно за нередности, относно дейността на доставчика. Извеждайки това принципно положение и като е съобразил, че цялостният анализ на доказателствата по делото налага извод за извършването и приемането на спорните доставки на стоки и услуги, първоинстанционният съд е изложил обосновани и правилни мотиви. Принципно ирелевантно за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит са обстоятелствата относно неоткриване на доставчика на декларирания от него адрес за кореспонденция. В решение на Съда на Европейския съюз по дело С-324/11 /Gabor Toth/, изрично е посочено, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът на строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Според тълкуването на Директивата, съдържащо се в решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В конкретния случай от приходните органи не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства за наличие на данъчна измама, осъществена между страните по описаните по-горе доставки. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че претендираното право на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки е отказано незаконосъобразно. Оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, постановено е при спазване на административнопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост, поради което, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,