Решение № 2317 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16391/2013 г.

Решение № 2317 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16391/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба, подадена от Пламен Василев Василев, жив. в гр. София, чрез процесуален представител, срещу заповед № К-2675/7.11.2013 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон като счита, че не са налице фактическите и правни основания за освобождаването му от служба по този ред, не му е дадена възможност да вземе становище и да посочи доказателства и е издадена при несъответствие с целта на закона, поради което иска нейната отмяна. Претендира разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт и от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: В приложената по административната преписка справка за осигурителен стаж е видно, че жалбоподателят Пламен Василев Василев към 31.10.2013 г. има 28 години, 0 месеца и 25 дни общ осигурителен стаж, от които осигурителен стаж в МВР на длъжности за държавни служители - 26 години и 01 месеца и 0 дни. Изготвено е предложение от ВНД директора на СДВР от 1.11.2013 г. за прекратяване на служебното правоотношение поради наличие на осигурителен стаж, отговарящ на условията на чл. 69 КСО. В съответствие с тези данни министърът на вътрешните работи като орган по назначаването и на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР прекратява служебното правоотношение с комисар Василев поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, по инициатива на органа по назначаването. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 ЗМВР орган - министърът на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР /ППЗМВР/ реквизити. Същият е издаден при спазване изискванията на чл. 268, ал. 1 ППЗМВР, като предложението е направено съобразно този текс и чл. 268а, ал. 2 ЗМВР от органа по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 /нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., доп. ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г./ ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО, съгласно който държавните служители по ЗМВР "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 27 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони", между които е и ЗМВР. С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, законодателят изрично регламентира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Не е спорно по делото, че жалбоподателят притежава като държавен служител в системата на МВР изискуемия стаж и по този начин придобива право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2 КСО, защото има повече от изискуемите 2/3 от общия стаж в системата на МВР. Налице е законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. По отношение възражението на касатора, че няма реално предложение за освобождаването му от служба, настоящата инстанция намира, че не е основателно. Видно от чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР и ЗМВР няма императивно изискване за изготвяне на предложение за освобождаване от служба на посоченото в акта правно основание, освен това както беше посочено по-горе има предложение от органа по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, а жалбоподателят е служител категория "Б" и съобразно чл. 268а, ал. 2 от ЗМВР именно този орган може да изготви предложението. Неоснователни са възраженията, че издадената заповед е издадена в несъответствие с ТП 6/2007 по т. д. № 14/2007 на ВАС. Същото касае административните актове, издадени на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а процесната заповед е издадена на друго правно основание. С оглед на горното оспорената заповед е издадена от компетентния орган; при спазване на административнопроизводствените правила; в предвидената от закона форма; в съответствие с приложимото материално право и целта на закона, оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото на МВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, платимо от жалбоподателя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, като няма възможност за присъждане на разноски на жалбоподателя. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,