Решение № 2026 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13923/2012 г.

Решение № 2026 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13923/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП /с предходно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП/, срещу Решение № 2297/02.10.2012 г. по адм. дело № 760/2011 г. по описа на Административен съд /АС/ - Варна. В допълнение към касационната жалба е уточнено, че решението на АС - Варна се обжалва само в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1801001900/10.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 872/03.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, както и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на дирекцията. Касаторът излага подробно мотивирани оплаквания за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на решението в обжалваните му части - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация - "Лигнум холдинг" АД Германия, с място на стопанска дейност /МСД/ РБ, чрез процесуалния представител адв. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба само в частта й относно размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски, в останалата част намира касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна по делото, поради което е процесуално допустима.

Предмет на съдебен контрол пред АС - Варна е бил РА № 1801001900/10.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, в частта, потвърдена с Решение № 872/03.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна. За да отмени РА по жалба на "Лигнум холдинг" АД Германия, съдът е приел следното:

1. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7800 лв. по фактура № 47/18.02.2009 г., издадена от "Ашот" АД, с предмет - комисионна услуга. Основание за отказа на приходните органи е липсата на доказателства за осъществена доставка по см. на чл. 6 вр. с чл. 9 ЗДДС, в частност - липсата на доказателства за посредничество, за фактически извършвани дейности от посредника, за начина на формиране на цената по фактурата. Съдът, позовавайки се на уговорките по възмездния договор от 18.11.2008 г. за посредничество, сключен между доставчика като изпълнител и получателя по фактурата като възложител и доклад за извършена работа от "Ашот" АД, е приел, че по силата на договора посредническите услуги могат да бъдат предоставяни и на други дружества от холдинга /вкл. "Дунав агро" ООД/, а заплащането на услугите не е обвързано със сключването на договори за закупуване или арендуване на земи. Приел е, че изводите на приходните органи са необосновани, тъй като почиват само върху проверка на сключените от "Лигнум холдинг" Германия договори за покупка или аренда, но не и за тези, сключени от "Дунав агро" ООД, за което са налице данни в доклада на изпълнителя. Касаторът счита, че не са събрани данни за реалното фактическо изпълнение на договорените услуги от страна на лицето, издало фактурата. Жалбата е основателна в тази си част. В доказателствена тежест на ревизираното лице, което претендира в негова полза да е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит е да установи наличието на предпоставките за това, в т. ч и настъпването на данъчно събитие. Данъчното събитие се свързва с реалното извършване на услугата по смисъла на чл. 25, ал. 2 вр. с чл. 9 ЗДДС като в обратния случай липсва данъчно събитие, при което данъкът се явява начислен неправомерно и не възниква право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В процесния случай възложителят следва да представи доказателства, че е изпълнен предмета на договора от 18.11.2008 г., за което е издадена и данъчната фактура. В тази връзка е налице единствено и само доклад от 10.02.2009 г., изходящ от изпълнителя. Не е доказано, при условията на пълно доказване, изпълнението на поръчката от страна на изпълнителя. Не е налице приемане на поръчката от страна на възложителя, не е налице съвпадение на предмета на доклада с този по договор, както по отношение на заявеното за извършено, така и по отношение на формиране на цената, не са налице данни за постигнат краен резултат, нито за реално осъществени действия в изпълнение на уговореното от страна изпълнителя. Не е доказана реалността на услугата, поради което не е дължи приспадане на данъчен кредит. Като е приел обратното съдът е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в тази си част като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу РА в същата част.

2. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2120 лв. по фактура № 938/18.05.2009 г., издадена от "Булойл Лунчев" ООД, с предмет - посреднически услуги. Основание за отказа на приходните органи е липсата на доказателства за осъществена доставка поради липса на данни, че РЛ е закупило земеделски земи във вида, описан в договора за посредничество, сключен между страните по фактурата на 03.02.2009 г. Според този договор поръчката е за намиране и осигуряване закупуване на земеделска земя, с конкретно описани параметри, за сметка на възложителя /РЛ/ или за сметка на трето лице, посочено изрично и писмено от възложителя. За да отмени РА в тази му част, съдът е приел, при съобразяване на писмените доказателства - протоколи за приемане на извършена работа и нотариални актове за продажба, че са изпълнени условията на поръчката, тъй като е налице осъществена сделка с купувач - трето лице /"Мерк" ЕООД/, посочено надлежно от възложителя, според условията на договора, като купувач, а оттам е приел, че услугата е реално извършена. Изводите на съда са обосновани. Съдът правилно е тълкувал волята на страните по отношение начина на изпълнение на поръчката. Неоснователни са доводите на касатора, че липсва реално изпълнение, тъй като няма данни за извършени фактически действия от "Булойл Лунчев" ООД във връзка с осъществяване на посредническа дейност по сделката за покупко-продажба на земеделски земи в землището на с. Тръница, община Нови пазар. В случая са налице данни за крайния резултат - сделката е осъществена според изискванията на възложителя, както и данни, че възложителят е приел действията на посредника, т. е. поетото задължение е изпълнено, при което услугата следва да се счита за реално извършена. Решението на АС - Варна в тази си част е правилно и следва да се остави в сила.

3. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 49003,20 лв. по 32 броя фактури, издадени от "Агрон Вардим" ЕООД за данъчни периоди м. 08.2007 г. - м. 12.2009 г., с предмет - комисионни услуги по договор от 05.02.2004 г.

За да откаже правото на приспадане на данъчен кредит по цитираните фактури, органът по приходите се е позовал на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, като е приел, че комисионната по договора е съпътстващ разход и с нея следва да се увеличи данъчната основа, тъй като сключените сделки касаят земеделска земя, поради което се явяват освободени сделки по смисъла на закона. Приходните органи са счели, че върху комисионните сделки не следва да се начислява ДДС, съответно не възниква право на данъчен кредит. Съдът е приел, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, тъй като не се касае за съпътстващи разходи, пряко свързани с доставката и начислени към цената от доставчика на получателя по освободените сделки. Приел е, че се касае за различни облагаеми сделки, които не следват режима на основната доставка /продажба на вещни права върху земеделска земя/, касае се за посреднически услуги, фактурирани в изпълнение на договор, които са облагаеми на общо основание. Решението е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване на приложимия материален закон. в. е при услуга нова. Тези разходи са различни от възнаграждението на комисионера, когато услугата извършена от него е в резултат на такъв договор. Не е допустимо разширяване на кръга на освободените доставки, уредени като изключение от общото правило, по начина, по който е направено тълкуване на закона от приходните органи в обжалвания РА. В същия смисъл е даденото тълкуване на казуса от директора на Дирекция "Данъчна политика" при Министерството на финансите в писма до жалбоподателя /л. 126 и 323 от делото/. В тази връзка следва да се съобразят принципите на последователност и предвидимост на действията и актовете на администрацията, вкл. на данъчните органи, при огласяване на правилата и практиката при дейността им. Решението е правилно в тази си част и следва да са остави в сила.

4. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от:

• 4.1. "Рист" ЕООД /с предходни наименования "Квадрис България" ЕООД и "Лигнум България" ООД/, в общ размер на 240 454,07 лв. за данъчни периоди м. 05.2006 г. - м. 07.2008 г.,

• 4.2. "Ориган" ЕООД /с предходни наименования "Лигнум Булгериен" ЕООД и "Лигнум България" ЕООД/ в общ размер на 121 608,85 лв., за данъчни периоди м. 06.2008 г.

Съдът е установил организационната структура на ревизираното лице като холдинг като е счел, че дружествата "Лигнум България" ООД /Рист ЕООД/ и "Лигнум Булгериен" ЕООД /"Ориган" ЕООД/ организират и извършват производствената дейност на холдинга. На тези дружества е възложено от РЛ осъществяване на производствената дейност - лесовъдски услуги. От своя страна тези дружества са действали чрез подизпълнител - "Дунав Агро" ООД, което дружество е извършвало дейностите със свои ресурси или също чрез подизпълнители. Във връзка с извършваните лесовъдски услуги са фактурирани доставки: 1. от страна на подизпълнителите към "Дунав агро", 2. от страна на "Дунав агро" към "Рист" и/или "Ориган" и 3. от страна на "Рист" и "Ориган" към РЛ. Доставките са едни и същи по предмет, цената е увеличавана с надценката на всеки от подизпълнителите по веригата. В процесния случай предмет на проверка за реалност на извършените услуги са последните - 3. от страна на "Рист" и "Ориган" към РЛ, за които приходните органи отказват правото на приспадане на данъчен кредит.

Безспорно е по делото, че лесовъдските услуги са извършени във фактурираните обеми и вид, което е отразено в актовете при ревизията. С оглед становищата на страните, събраните доказателства, вкл. и заключение на агрономическа експертиза, е установено, че плантациите и разсадниците съществуват, извършвани са фактурираните лесокултурни мероприятия.

Приходните органи на първо място са приели за реално извършени услугите с доставчик "Дунав агро" като са счели, че всички лесовъдски услуги са извършени от този доставчик поради липса на техническа, материална и кадрова обезпеченост на предходните му доставчици и негови подизпълнители - ЕТ "Гато-94-Галя Цветанова", ЕТ "Молина-90-Васил Бошнаков" и СД "Братя Павлови". Относно "Дунав агро" е установено наличието на материална обезпеченост за извършване на доставките. Тези изводи на приходните органи са ирелевантни за спора, който е съсредоточен върху реалността на извършените доставки между РЛ и двете дружества "Рист" и "Ориган". Последните две дружества не са извършвали услугите със свои средства и ресурси, а чрез подизпълнител - "Дунав агро". Предвид установеният наличен краен резултат и установената обезпеченост на подизпълнителя за извършване на услугите, правилно съдът е приел, че е налице данъчно събитие, услугите са реално извършени. Възможностите на предходните доставчици на подизпълнителя за извършване на услугите не са от значение за спора, тъй като реалността на тези доставки не е в неговия предмет.

На следващо място приходните органи, установявайки наличие на сделки между свързани лица /РЛ и дружествата "Рист", "Ориган", и "Дунав агро"/, на основание чл. 68, ал. 1 ЗДДС и чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.), признават право на приспадане на данъчен кредит само върху размера на реално получените услуги, а не в размера по издадените фактури, като е игнориран размера на надценката при префактурирането между свързаните лица. Определено е, че надценката, която "Рист" ЕООД и "Ориган" ЕООД могат да начислят е равна на 0%, при което данъчната основа на фактурите издадени от двете дружества към РЛ трябва да е равна на данъчната основа посочена в издадените фактури от подизпълнителя "Дунав агро" ООД към "Рист" и "Ориган".

Законосъобразно съдът е приел, че извършената корекция на данъчната основа и на ДДС при получателя /РЛ/ е недопустимо без това да е извършено едновременно с корекция на данъчната основа при доставчика. На следващо място съдът законосъобразно е приел, че корекция на данъчната основа е допустим само при прилагане на някой от методите за определяне на пазарната цена като приложената корекция от приходните органи не съответства на нито един от тези методи, тъй като при нито един от тях пазарната цена не е равна на себестойността на доставката. С оглед приетото заключение на икономическа експертиза съдът е счел, че приложим е методът на увеличената стойност. Според приетото заключение по този метод при доставките от "Рист" ЕООД доставната цена е по-висока от определената пазарна цена, а при доставките от "Ориган" ЕООД цената на доставките е по-ниска от определената от експертизата пазарна цена. Законосъобразно е прието, че в първия случай не е налице основание за отказване на приспадане на данъчен кредит, тъй като цената на доставката между свързани лица е по-висока от пазарната цена /в този смисъл правилно е позоваването на сходна съдебна практика по адм. д. № 7490/2009 г. - I отд. и адм. д. № 11775/2010 г./, а във втория случай - съдът няма правомощие да определи по-високи данъчни задължения, поради забраната да се влошава положението на жалбоподателя и да се определят данъчни задължения от съда, каквито не са определени с РА. Ето защо, обжалваното решение се явява правилно и в тази си част и следва да се остави в сила.

5. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 44333,31 лв. за данъчни периоди м. 01.2008 г. - м. 07.2009 г. по фактури издадени от "Мерк" ЕООД с предмет на доставката - услуга съгласно договор от 14.05.2007 г. и последващи анекси и споразумения. Съгласно установената организационна структура на холдинга дружеството "Мерк" е това, което предоставя мениджърски /управленски/ услуги.

Като основание за отказа приходните органи са посочили - липса на осъществени доставки поради липса на доказателства за извършени услуги /чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС/ и поради това, че дейността на РЛ като получател по фактурите не е предполагала нужда от извършване на такива управленски услуги, не е доказано, че тези услуги имат връзка с дейността на РЛ и извършваните от него облагаеми доставки /условие по чл. 69, ал. 1 ЗДДС/.

Съдът е приел, че РА е незаконосъобразен в тази с част и го е отменил. Не са изложени конкретни фактически и правни съображения за направения от съда извод, че "Реалното изпълнение на услугите и обвързаността им с дейността на дружеството се установява от представените по преписката доказателства". Налице е пълна липса на мотиви в тази част на решението. Съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, поради което е ограничена, както възможността на страните за адекватна защита, така е и препятствана възможността на касационната инстанция за проверка на правилността на постановеното решение в тази му част. Решението подлежи на отмяна в тази си част и връщане на ново разглеждане от друг състав на АС Варна.

6. В частта на РА по ЗКПО за 2008 г. е увеличен финансовият резултат на дружеството: 1. със сумата от 189999,96 лв. по фактури, издадени от "Мерк" ЕООД, на основание чл. 22 и 23 от ЗКПО вр. с чл. 26, т. 1 и т. 2, чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от с. з.; и 2. със сумата от 1 244 440 лв., представляваща разходи по иск за обезщетение, на основание чл. 22 и чл. 23 от ЗКПО, вр. с чл. 26, т. 2, чл. 10, ал. 1 от същия закон.

Увеличението на финансовия резултат със сумата по фактурите издадени от "Мерк" е във връзка с приетата от приходните органи нереалност на фактурираните доставки и оттам поради документална необоснованост на отчетените счетоводни разходи предвид неотразяването в първичните счетоводни документи на вярно извършени стопански операции, както и поради наличие на хипотезата по чл. 26, ал. 1 от ЗКПО - отчетените разходи, не са свързани с дейността на холдинга. Съдът не е възприел изводите на приходните органи като се е позовал на мотивите си досежно приетата реалност на доставките от "Мерк" ЕООД, по т. 5 от решението си. Предвид установената липса на мотиви на решението по т. 5 от него и поради липсата на допълнително развити фактически и правни съображения относно частта на РА по ЗКПО за 2008 г., настоящият касационен състав намира, че не може да извърши проверка на правилността на решението, поради което същото като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила в тази му част, следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане.

В останалата част на увеличения финансов резултат - относно разходи по иск за обезщетение съдът също не е изложил мотиви относно крайния си извод, че с ГДД за 2009 г. е извършена корекция на финансовия резултат за 2008 г. Следвало е да се установи дали е намален размера на отчетените през 2008 г. разходи, елиминирано ли е влиянието на отчетените по ОПР разходи без документална обоснованост. В тази връзка също е налице липса на мотиви. При новото разглеждане на спора следва се използват специални счетоводни знания за отговор на въпроса дали чрез декларираното по ГДД за 2009 г. е елиминирано влиянието на отчетените по ОПР разходи без документална обоснованост в размер на 1 244 440 лв. спрямо финансовия резултат за 2008 г. Следва да се съберат също така данни относно твърдението на ответника по касация, че искът за обезщетение, предявен от РЛ срещу "Лигнум Булгериен" ЕООД, е оттеглен.

7. В частта на РА по ЗКПО за 2009 г. е увеличен финансовият резултат на дружеството: 1. със сумата от 11666.69 лв. по фактури, издадени от "Мерк" ЕООД; 2. със сумата от 150000 лв., представляваща отчетени разходи по фактури, издадени от "ИФК" ООД; 3. с отчетените разходи в общ размер на 77000 лв. за маркетингови услуги по договор със Светлозар Генчев Георгиев и Ивелина Васкова Симеонова; 4. с отчетените разходи в размер на 29729,41 лв. по фактури № 203/30.09.2009 г. и 205/30.10.2009 г., издадени от "Ориган" ЕООД; 5. със сумата от 49760.09 лв., представляваща допълнително начислени приходи от лихви по предоставени парични заеми. В тази част съдът е приел, че загубата следва да бъде намалена само със сумата 17 615,44 лв., за който размер не е постъпила касационна жалба от дружеството, поради което решението е влязло в сила. Предмет на касационна проверка е решението само в частта, в която е отменен РА - за разликата от 32 144,65 лв. като увеличение на финансовия резултат за 2009 г. по това перо.

7.1. и 7.4. Относно увеличението на ФР със сумата от 11666.69 лв. по фактури, издадени от "Мерк" ЕООД и със сумата 29729,41 лв. по фактури № № 203/30.09.2009 г. и 205/30.10.2009 г. издадени от "Ориган" ЕООД, съдът не е възприел изводите на приходните органи като се е позовал на мотивите си досежно приетата реалност на доставките от "Мерк" ЕООД, по т. 5 от решението си. Предвид установената липса на мотиви на решението по т. 5 от него и поради липсата на допълнително развити фактически и правни съображения относно частта на РА по ЗКПО за 2009 г., настоящият касационен състав намира, че не може да извърши проверка на правилността на решението, поради което същото като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила в тази му част, следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане.

7.2. Относно увеличението на ФР със сумите от 150000 лв., представляваща отчетени разходи по фактури, издадени от "ИФК" ООД, съдът е приел, че РА е незаконосъобразен и го е отменил. Увеличението на ФР е на основание чл. 26, т. 1 и 2 вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. За да не признае разходите по фактури, издадени от "ИФК" ООД, органът по приходите е приел, че ревизираното лице е отразило разход, който не е свързан с дейността му по причини, че нито е придобило земи в РБ, нито е имало законово право на това. Като допълнителен довод е посочено, разходите не са документално обосновани и се касае за заплащане на възнаграждения за услуги, без те да са реално осъществени. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че услугата е реално осъществена. Позовал се е на установената материална и кадрова обезпеченост на изпълнителя да я извърши, както и на представения доклад за изпълнение по договор от 15.04.2009 г. Правилно е прието, че услугата е реално осъществена с представянето на доклада, изготвянето на който е било възложено със сключения между страните договор. Разходите за услугата са свързани с дейността на дружеството, тъй като изпълнението й касае анализиране наличието на подходящи площи на цялата територия на страната и отправяне на предложения за закупуване или арендоване на големи свързани площи. Доводът, че РЛ като чуждестранно лице няма право да притежава земеделска земя в РБ, поради което не е необходимо проучване на пазара в тази насока, е несъстоятелен, тъй като в РЛ като холдинг има достатъчно дружества, които имат право да закупуват земеделска земя и проучването извършено от "ИФК" ООД може да бъде използвано при вземането на управленските решения за развитието на холдинга. Налице е и документална обоснованост по смисъла на чл. 10 ЗКПО вр. със ЗСч предвид данните за издадени първични счетоводни документи, отразяващи вярно стопанската операция и данните за извършено плащане по банков път. В тази си част решението е правилно и следва да се остави в сила.

7.3. Относно увеличението на ФР със сумата от 77000 лв., представляваща отчетени разходи за маркетингови услуги по договор със Светлозар Генчев Георгиев и Ивелина Васкова Симеонова, съдът е приел, че РА е незаконосъобразен и го е отменил. Увеличението на ФР е на основание чл. 26, т. 1 и 2 вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. По отношение на това перо, с което се увеличава ФР съдът не е изложил мотиви относно приетата от него незаконосъобразност на РА. Посочва, че мотивите му са идентични с тези относно фактурите, издадени от "ИФК" ООД, но с оглед различната специфика на събрания доказателствен материал и различния характер на изложените от приходните органи съображения /вкл. относно липсата на документална обоснованост на плащанията и идентичността на маркетинговите проучвания, изготвени от двете физически лица/, такава идентичност не е налице. Като е приел наличието й съдът е постановил акта си при липса на мотиви в тази му част. Нарушението на процесуалните правила е съществено, поради което след отмяна на решението същото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС - Варна.

7.5. Относно увеличението на ФР със сумата 32 144,65 лв., представляваща допълнително начислени приходи от лихви по предоставени парични заеми, на основание чл. 78 вр. с чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО. В тази част РА е отменен като съдът се е позовал на заключение на съдебно-счетоводна експертиза предвид необходимостта от специални знания. Правилно съдът е обосновал изводите си върху неоспореното и прието заключение, по силата на което констатациите в РА се явяват оборени. Тезата на приходните органи за приложение на регулацията по чл. 16 ЗКПО е останала недоказана предвид правилно извършеното от съда разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази си част решението е правилно и следва да се остави в сила.

Решението се обжалва и в частта на постановените разноски. Предвид изложеното дотук се променя установеният от първата инстанция уважен материален интерес. Освен това се констатира, че АС - Варна неправилно е приел, че в производството пред него жалбоподателят е направил 12 500 разходи за адвокатско възнаграждение. Според представените договори за правна помощ тази сума е уговорена като възнаграждение, но не са представени данни, че е изплатена по банков път, както е отразено в договора. Не е доказано изплащането на разхода, поради което възстановяването на същия не се дължи. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за разноските в присъдения им размер над 1928 лв. Тази сума се дължи от бюджета на ДД "ОДОП" Варна, определена съразмерно на уважената по същество част от жалбата на дружеството, направените разноски в първата инстанция и по компенсация с юрисконсултското възнаграждение на представителя на дирекцията, определено също съразмерно на отхвърлената по същество част от жалбата. Разноски са поискани и пред касационната инстанция, но не се дължат, тъй като няма данни такива да са направени, нито от касатора, нито от ответника по касация - предвид уговореното плащане на възнаграждението по банков и път и липсата на представени доказателства за извършено плащане. Относно разноските, направени във връзка с частта от РА, по който делото е върнато за ново разглеждане, същите следва да бъдат определени и присъдени при новото разглеждане на спора.

Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,