Решение № 2606 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16073/2013 г.

Решение № 2606 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16073/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив против решение № 2069/1.10.2013 г. по адм. дело № 3209/2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 9, ал. 8, т. 1 и ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и § 4, ал. 1 ПЗР на КСО - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Валя Русева Петрова, от гр. Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. По делото е установено, че с разпореждане № 6009274596, взето с протокол № ПР - 1544/26.06.2012 г. ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ е отказал на Валя Русева Петрова, от гр. Пловдив отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, считано от 1.05.2011 г. и е отпуснал такава считано от 25.04.2012 г. Разпореждането е потвърдено с решение № 264 от 17.09.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив. За да постановят този резултат органите на НОИ са приели, че към датата на декларираното със заявление за отпускане на ЛПОСВ вх. № МП - 35067/20.05.2011 г. прекратяване на осигуряването - 1.05.2011 г. заявителката не е имала сбор от осигурителен стаж и възраст 94. Този законово изискуем сбор тя е придобила на 21.08.2011 г., но към този момент е била в трудови правоотношения с нов работодател и не е било налице условието за прекратено осигуряване. Към датата на прекратяване на последното 25.04.2012 г. за Валя Петрова са били налице кумулативно изискуемите основания по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО и е отпусната заявената лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установени са навършена възраст 51 години, 6 месеца и 28 дни, придобит осигурителен стаж от I категория 16 години и 2 месеца; от III категория 16 години, 10 месеца, който превърнат към трета категория е 43 години, 9 месеца и 10 дни и формира с възрастта общ сбор 94. С решение № 2069/1.10.2013 г. по адм. дело № 3209/2012 г. Пловдивският административен съд е отменил решение № 264 от 17.09.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Валя Русева Петрова, от гр. Пловдив срещу разпореждане № 6009274596, взето с протокол № ПР - 1544/26.06.2012 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ в частта, с която е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление на лицето вх. № МП - 35067/20.05.2011 г. считано от 1.05.2011 г. Върнал е преписката на пенсионния орган за издаване на акт съобразен с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Административният съд е приел, че пенсионните органи незаконосъобразно не са ценили придобития осигурителен стаж по допълнителните трудови правоотношения на Петрова за времето 01.12.2003 г. - 31.12.2003 г. при работодател "Терем - Георги Бенковски" и 16.03.2007 г. - 14.03.2010 г. при работодатели "Терем - Георги Бенковски" и "Милара интернешънъл", който е положен при условията на трета категория труд и са внесени всички дължими осигурителни вноски. Сумирайки го с осигурителния стаж по основните правоотношения и отчитайки, че са налице изискуемата възраст и осигурителен стаж от първа категория, заявилото пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО лице е формирало изискуемия сбор от 94 при посочена дата за пенсиониране съгласно прекратеното на 1.05.2011 г. осигуряване. Историческото тълкуване на чл. 9, ал. 8, т. 1, във връзка с ал. 10 КСО сочи, че когато е приет института за допълнителния осигурителен стаж, той не се е свързвал само с пенсиите, отпускани единствено с конкретно основание чл. 68 КСО. Решението е неправилно по своя резултат. Спорът между страните касае приложението на чл. 9, ал. 8, т. 1 във връзка с ал. 10 КСО и доколкото визираната норма е приложима за пенсиите отпускани по реда на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. При разширителното й тълкуване изводите на съда за придобиване право на ранно пенсиониране считано от датата на първото прекратяване на осигуряването 01.05.2011 г. са обосновани и законосъобразни, тъй като сумирайки и осигурителния стаж по правоотношенията за допълнителен труд Валя Петрова е формирала изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст към тази дата. При издирване съдържанието на приложимата норма административният съд е изследвал задълбочено практиката на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на материалния закон. Още с решение № 606 от 17.01.2006 г. по адм. дело № 8147/2005 г. ВАС е отбелязал, че правилото на чл. 9, ал. 8 КСО е материалноправно и има действие само за труд, положен след 4.01.2002 г. Позоваването обаче от първоинстанционния съд на решение № 10459/14.10.2008 г. по адм. дело № 4712/2008 г. на Върховния административен съд не е съвсем коректно защото със същото се потвърждава първоинстанционно решение, отменящо актове на пенсионните органи поради игнорирани указания от страна на последните, дадени с касационно решение № 9968/22.10.2007 г. по адм. дело № 4447/2007 г. на Върховния административен съд, в което е обсъждан въпроса за приложението на чл. 9, ал. 8 КСО в контекста за приложението му при хипотеза за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Съдът е дал конкретни насоки за изследване на нови относими за спора факти, детерминиращи възможно зачитане на допълнителен осигурителен стаж при условията на заявено ранно пенсиониране и с оглед на това анализа на административния съд кореспондира с това първо по време решение, а не с последващото. Изразената теза е оригинална и възможна при условията на разширително тълкуване. Критериите при тълкувателната дейност винаги трябва да отчитат необходимостта от установяване точното съдържание на правната норма и те произтичат от средствата, с които тя се извършва и резултатите, които се получават от нея. Под средства за тълкуване правната доктрина посочва знанията и методите, които се използват от тълкувателя, за да може да постигне своята цел, като те според съдържанието си се разделят на граматически (филологически, езикови) и функционални (логически в широкия смисъл). Граматическите средства използват правилата на езика и в случая анализа на разпоредбата на чл. 9, ал. 10 КСО сочи безспорно диференциране при придобиване на права във връзка с отпускане на лични пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Буквалното тълкуване е необходим етап и затова то не бива да се противопоставя на функционалното (логическото) тълкуване какъвто приоритет е дал административния съд, изследвайки историческото развитие на нормативната уредба и първоначалната практика на администрацията. Важно значение в случая има и систематичното място на тълкувания текст, което не формира неяснота и противоречие с граматическото (буквалното) тълкуване. Наличното покриване на резултатите от граматическото и функционалното тълкуване формира определеност в търсения резултат и изключва необходимостта от разширително тълкуване на чл. 9, ал. 8 във връзка с ал. 10 КСО. С разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 11 от ДР на КСО за нуждите на раздел III от глава четвърта са изброени пенсиите за осигурителен стаж и възраст като е посочено, че това са пенсиите по чл. 68, чл. 69, чл. 69а и § 4 и § 5 от ПЗР на КСО. С разпоредбата на чл. 9, ал. 10 КСО законодателят е приел, че осигурителният стаж по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от три часа се зачита при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което те са работили по трудов договор при пълно работно време, но само при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68. Т. е. за всички пенсии за ранно пенсиониране или при различен от общия режим за придобиване на правото нормата, извличана от чл. 9, ал. 10 КСО не следва да намери приложение. По тези съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно, поради неточно издирване и прилагане на материалния закон, а оспорването срещу актовете на НОИ отхвърлено като неоснователно. С оглед обстоятелството, че осигурителният стаж по чл. 9, ал. 8 КСО се зачита само за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО към 1.05.2011 г. Валя Петрова не е отговаряла на изискването за сбор 94 от навършена възраст и осигурителен стаж при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Предвид изхода на спора в тежест на ответника по касационната жалба следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски, които съдът съобразявайки реализираната за административния орган процесуална защита от юрисконсулт единствено пред първата инстанция определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд на сумата от 150,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение