Решение № 13274 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3489/2016 г.

Решение № 13274 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3489/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Т. П. срещу решение № 1030 от 18.12.2015 г. по адм. д. № 559/2015 г. на Административен съд С.- област, с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба срещу АУЗД № 947/25.11.2011 г. издаден от орган по приходите при община Ботевград, в частта по отношение на данъчния период 2003 - 2005 г., като е прекратено съдебното производство в тази част и е отхвърлена жалбата й срещу АУЗД № 947/25.11.2011 г. на орган по приходите при община Ботевград, в частта по отношение на данъчния период 2006 - 2011 г., като е осъдена да заплати на община Ботевград 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Счита, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Ответната страна е представила писмено становище чрез упълномощения юрисконсулт. Излага доводи, че правилно съдът е приел, че оспореният акт не е нищожен. Сочи, че актът съдържа законоустановените реквизити и е съобразен с целта на закона. С АУЗД са установени задължения за такса битови отпадъци на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Жалбоподателката не оспорва обстоятелството, че АУЗД № 947/25.11.2011 г. е влязъл в законна сила. При издаване на акта административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да е довело до липса на волеизявление и на това основание до нищожност на акта. Актът е издаден в установената от закона писмена форма, мотивиран е, съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 15.01.2016 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 08.01.2016 г. Разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателката поискала от съда да обяви за нищожен АУЗД, поради нарушение на процедурата за връчване на съобщението за издаването му чрез прилагане на данъчното досие по реда на чл. 29 - 32 от ДОПК и поради наличието на липса, отсъствие на реалното му връчване. Съдът е приел, че за периода от 2003 - 2005 г. жалбоподателката няма правен интерес от обжалване на процесния акт, тъй като видно от Решение № 989/30.11.2011 г. е изменен АУЗД № 947/25.11.2011 г. на основание чл. 133, ал. 2 и чл. 171 и чл. 173 от ДОПК, органът по приходите при община Ботевград е погасил по давност и отписал задължения на В. П. по АУЗД № 947/25.11.2011 г. По отношение на периода 2006 - 2011 г. съдът приел, че не са налице пороци, водещи до нищожност на оспорения акт, който е издаден от компетентен орган - А. Божилова, орган по приходите в отдел "МДТ" при община Ботевград, в кръга на правомощията й, видно от заповедта на кмета на община Ботевград по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, в съответната писмена форма и на предвиденото в закона основание, което е установено от представените по делото доказателства. Съдът посочил, че твърдението за нарушаване на процедурата по връчването акта може да има за последица само невлизане в сила на акта и възможността за съдебното му оспорване като незаконосъобразен. Но в случая жалбоподателката не оспорва, че актът е влязъл в сила на 21.12.2011 г., което е установено и с влязло в сила определение по адм. дело № 201 от 2015 г. по описа на АССО. Присъдил на основание чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е правилно. С оспореното съдебно решение правилно и обосновано Административен съд С. област е отхвърлил жалбата с искане за обявяване нищожността на Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 947/25.11.2011 г. на орган по приходите при община Ботевград, в частта по отношение на данъчния период 2006 - 2011 г., като е оставил без разглеждане и е прекратил производството срещу същият акт в частта по отношение на данъчния период 2003 - 2005 г. Този извод на съда следва да бъде споделен, защото обосновано е прието, че в случая е издаден валиден АУЗД, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК за определяне на размера на данъчното задължение за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Установено е, че поради изтекла давност на определеното данъчното задължение за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2003 - 2005 г. с решение № 989/30.11.2011 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" процесния АУЗД е изменен и установените задължения за този период са приети за недължими и отписани от данъчната партида. При това положение правилно е прието от съда, че същите са недължими от В. П. и последната няма правен интерес да оспорва акта в тази му част, поради което законосъобразно жалбата в тази част е оставена без разглеждане и производството е прекратено. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, като въз основа на тях е направил обоснован извод, че оспорения АУЗД е издаден от компетентен орган и липсват основания за обявяване нищожността му за данъчния период 2006 - 2011 г. Основания за прогласяване на нищожност на административен акт могат да бъдат нарушаване на изискванията за компетентност, липсата на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, както и несъществуващ адресат, каквито в случая не са налице. Правилно е прието от съда че е налице съответната материална компетентност (по материя, по място и по степен) за издаването на оспорения АУЗД. Направените пред административния съд оплаквания, касаят редовното връчване на акта и правилно е прието от съда, че имат значение само относно срока за обжалване на акта. Изложените в касационната жалба доводи за нищожност на акта са същите - за нарушение на процедурата по връчване на акта по реда на чл. 32 ДОПК и са неоснователни по изложените съображения. В настоящото производство контрол за законосъобразност на акта е недопустим. С влязъл в сила акт е установено, че жалбата срещу законосъобразността на акта е просрочена. Жалбоподателката също посочва, че въпросът относно просрочието на жалбата й срещу законосъобразността на същия АУЗД № 947/25.11.2011 г. е решен с влязло в сила определение № 355 от 04.05.2015 г. по адм. д. № 201/2015 г. С посоченото определение в производство по чл. 147, ал. 3 ДОПК е отхвърлена жалбата й срещу решение, обективирано в писмо № 94-00-614/06.11.2014 г. на Директор на Дирекция "МДТ" при О. Б., с което жалбата й срещу АУЗД № 947/25.11.2011 г. е оставена без разглеждане, като просрочена. Не представлява нарушение на съдопроизводствените правила обстоятелството, че съдебният акт по това дело е постановен от същия съдия. Съдът е обсъдил относимите доказателства относно валидността на административния акт, правилно е приел, че протоколите за връчване на АУЗД нямат значение за валидността на издадения акт. В случая не са налице пороци на АУЗД, които да водят до нарушения на изискванията за валидност и да обосновават неговата нищожност, поради което административния съд като е отхвърлил жалбата с искане за обявяване на нищожността на АУЗД е постановил решението си в съответствие с приложимия закон. Законсъобразно и съобразно изхода на спора съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение на ответната страна. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. Решението на Административен съд С. област е правилно и обосновано, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат отмяната му. В настоящото касационно производство също следва да се присъдят разноски на ответната страна- претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно изменението на чл. 161, ал. 1 ДОПК (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение