Решение № 9804 от 17.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Пловдив против решение 2381 / 13.12.2022 г. по адм. дело 800 / 2022 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с чл. 15 от Закона за закрила на детето и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, В. Попов, от гр. Пловдив изразява становище за неоснователност на същата. Ответницата, З. Мушикова, от гр. Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 2381 / 13.12.2022 г. по адм. дело 800 / 2022 г. Административен съд Пловдив е отменил отказ на искане за издаване на задължително предписание от директора на Дирекция Социално подпомагане Пловдив, отдел Закрила на детето, издаден по подаден устен сигнал с вх. СИГ/Д-РВ/123 от 10.02.2022 г., обективиран в индивидуален административен акт с изх. СЛ/Д-РВ/871-202/08.03.2022 г.. Върнал е преписката на административния орган за издаване на акт след спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Решението е недопустимо. При постановяването му административният съд е спазил дадените му указания с определение 5357 / 02.06.2022 г. по адм. дело 4441 / 2022 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, които не са отчели новата нормативна уредба в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) след измененията ДВ, бр.2 от 2021 г., в сила от 08.01.2021 г. Съгласно чл. 235, ал.2 АПК определението на тричленния състав на Върховния административен съд е окончателно и задължително за по-долния съд. Дадените с него указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон обаче не са задължителни за настоящия тричленен състав на Върховния административен съд и след като констатира тяхната неточност, същият не следва да ги приложи. Съгласно глава трета от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) закрила се предоставя след оценка на постъпил сигнал в дирекция Социално подпомагане. След събиране на необходимата информация по случая, административният орган уведомява подателя на сигнала за предприетите действия при спазване на изискванията за защита на личните данни. Издаването на задължително предписание е от компетентността на директора на Дирекция Социално подпомагане по предложение на социалния работник, водещ случая. Задължителното предписание може да се обжалва по реда на АПК. В случаите когато социалният работник прецени, че не са налице основания за образуване на производство по издаване на задължително предписание, той уведомява подателя на сигнала по реда и в сроковете по АПК. Съгласно чл. 124, ал.2 АПК решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. В случая не е формиран мълчалив отказ от органите по закрила на детето, тъй като същите са извършили проверка по подадения от жалбоподателя сигнал и след като са преценили, че не са налице основания за издаване на задължителни предписания са го уведомили за резултатите от проверка. Оспореното писмо изх. СЛ/Д-РВ/871-202/08.03.2022 г. няма белезите на индивидуален административен акт, а може да бъде квалифицирано като такъв по чл. 10, ал.6 ППЗЗД във връзка с чл. 124, ал.2 АПК. Процесуалното значение на изяснените факти сочат отсъствието на предмет за оспорване, поради което съдебното производство е недопустимо на основание чл. 159, т.1 АПК. Това налага обезсилване на първоинстанционното съдебно решение и прекратяване на производството по делото. В тежест на В. Попов, от гр. Пловдив следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за правната помощ съдът определя общо на 200,00 лева, както и заплатената за касационната инстанция ДТ в размер на 200,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение