Решение № 17195 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2013 г.

Решение № 17195 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ай-Ем 1" ЕООД гр. София против Решение № 1923/22.03.2013 г., постановено по адм. дело № 1169/2012 г. по описа на Административния съд София град, с което решение е отхвърлена подадената жалба против ревизионен акт /РА/ № 01-1103467/09.06.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 2387/27.12.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и материално незаконосъобразно, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт, както и да се заплатят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, чрез процесуалния представител юрск. Петрова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на "Ай-Ем 1" ЕООД гр. София против РА № 01-1103467/09.06.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 2387/27.12.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. м. 04,06, 07,08 и 11. 2009 г. по фактури, издадени от "Мими - 92" ЕООД, "Елвис-М" ЕООД, "Яневгруп ТМ" ЕООД, "Титан 2009" ЕООД и "Йопет уърлд строй" ЕООД. За да постанови това решение, съдът е приел, въз основа на събраните писмени доказателства и заключение на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставките. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално осъществена доставка. За преценката дали е извършена доставка, по конкретните фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. По аргумент на противното на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС данъкът /ДДС/ следва да е начислен правомерно, което при систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС означава, че доставката следва да е извършена, стоките да са получени, т. е. доставката трябва да е реална. Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретните обстоятелства, имащи значение и отношение към получаване на договорената стока или услуга Оплакванията на касатора са свързани с неправилно тълкуване на материалния закон. Според касатора необходимо и достатъчно за признаване на правото на данъчен кредит е регистрация на доставчиците по ЗДДС, издаване на фактури за доставки, отразяване на същите в отчетните регистри по ЗДДС, редовното осчетоводяване на фактурите при получателя и заплащането на фактурираните суми. Счита за неотносими обстоятелствата относно произхода на стоките. Позовава се на решения на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Оплакванията са неоснователни. Посочените от касатора предпоставки за упражняване на право на приспадане следва да бъдат налице, което в процесния случай не е спорно, но сами по себе си те не са достатъчни за възникване на правото. От значение е също данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. Тези изводи не са в противоречие с цитираните решения на СЕС, както и с други в същия смисъл, тъй като в своята константна практика СЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производства. Касаторът не релевира конкретни оплаквания, свързани с процеса на доказване реалността на доставките, по които му е отказано право на приспадане. Конкретно, относно доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит с РА, приет за законосъобразен от АССГ се съобразяват следните съществени обстоятелства: Издадените фактури от "Яневгруп ТМ" ЕООД са с вписан предмет "по договор № 012/08.03.2009 г. " Въпреки дадените указания от органа и от съда, договорът или други данни, индивидуализиращи предмета не са представени. Липсата на индивидуализация на предмета е самостоятелно основание за извода за нереалност на доставките на стоки, тъй като не може да се установи нито прехвърляне на право на собственост нито извършване на конкретна услуга. "Елвис М" ЕООД е издал фактури с предмет - извършване на СМР. Освен, че една от фактурите е без съществен реквизит - дата, не са представени каквито и да било относими доказателства относно това в какво се състоят конкретните СМР, приети ли са, за кой обект, използвани ли са за последващи облагаеми доставки. Липсват договори, количествено-стойностни сметки, приемо-предавателни протоколи и др. относими към предмета на фактуриране доказателства. Доставчикът "Титан 2009" ЕООД е издал фактури за доставка на строителни материали и на СМР. Подобно на доставките при "Елвис М" ЕООД, извън фактурите, не са представени каквито и да било други доказателства относно извършване на услуги или доставка на стоки. Този доставчик не е притежавал и техническа и материална обезпеченост за това. Издадените от "Мими 92" ЕООД фактури са с предмет стоки - полиетилен, поликарбонат и полиамид, за които са представени договор и протокол за приемо-предаване на стоките. Издадената фактура от "Йопет уърлд строй" ЕООД е с предмет - желязо. За тези фактурирани стоки липсват доказателства относно материалната обезпеченост на доставчика да извърши разпореждане с такъв вид стоки и съответно предаването им, доказателства за транспортиране, натоварване и съхранение, както и влагане на подобен вид стоки в последващи облагаеми доставки или в дейността на получателя. Доказването на реалността на доставките следва да е пълно. При съвкупна преценка на установените факти и обстоятелства изводът на съда за липса на пълно доказване е обоснован. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаеми доставки по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Право на приспадане на данъчен кредит по неправомерно начислен ДДС не възниква, поради което РА се явява законосъобразен. Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата срещу РА съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. При този изход на спора не се следват разноски за жалбоподателя. В полза на ответника по касация също не се дължи заплащане на поисканото юрисконсултско възнаграждение, тъй като същото е дължимо еднократно за съдебната фаза на производството и вече е присъдено в първата инстанция в пълния размер по ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,