Решение № 257 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8864/2013 г.

Решение № 257 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8864/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от зам. кмета на Столична община срещу решение № 2742 от 24.04.2013 г. по адм. д. № 7405/2012 г. на Административен съд София- град, с което е отменен мълчалив отказ на заместник - кмета на Столична община за достъп до обществена информация, по искане вх. № 94 - ВДОИ - 24 от 6.06.2012 г. на Йвайло Стефанов Попов и е изпратена преписката на заместник - кмета на Столична община с указание да предостави поисканата със заявление вх. № 94 - ВД - 24 от 6.06.2012 г. информация в срок от 1 (един) месец от влизане в сила на решението. Излагат се касационни основания за неправилност на решението, с доводи, че информацията досежно състоянието на депото за неопасни отпадъци в кв. Суходол не е налична в Столична община и със заявлението е поискано административния орган да представи информация, която се съхранява и намира в "Чистота Искър" ЕООД. Счита се, че дружеството не е задължен субект по ЗДОИ, в качество на публичноправен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Ответната страна представя писмени бележки. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подаден За да отмени оспорения отказ, съдът е приел, че искането за предоставяне на обществена информация е отправено до административен орган, в чието правомощие е предоставянето на обществена информация и който създава или съхранява исканата информация, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, във връзка със заповед № РД - 09 - 117 от 20.02.2012 г. на Кмета на СО и оспореният мълчалив отказ е издаден при неспазване на предвидената от закона форма, при извършено съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материално правни разпоредби. Не е спазена изискуемата се от закона форма, тъй като законовото изискване е предоставянето или отказът за достъп до обществена информация да е мотивиран. Изложени са мотиви, че административният орган се явява задължен субект по смисъла на ЗДОИ, исканата информация касае предоставяне на информация относно управлението на депото за битови отпадъци в кв. Суходол. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 от Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община "Кметът на СО отговаря за: 1. избора на площадка, изграждането, поддържането, експлоатацията, закриването и мониторинга на депата за НБО и/или на други инсталации или съоръжения за оползотворяване и обезвреждане на НБО". Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 6 от Наредбата, лицата по чл. 5, ал. 1 от Наредбата, от която категория е посоченото от СО лице "Чистота Искър" ЕООД" всяка година в срок до 31 март представят на кмета на СО екземпляр от годишния си отчет за дейността за предходната година, съгласно Наредба № 9 от 28.09.2004 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичния регистър на издадените разрешения, регистрационните документи и на закритите обекти и дейности". Във връзка с това е прието, че кметът на СО се явява орган по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, в конкретния случай заместник -кметът с оглед посочената заповед № РД - 09 - 117 от 20.02.2012 г., и във връзка с неговите правомощия е органът, който събира и съхранява поисканата информация. Тази информация е обществена, тъй като касае дейности, отнасящи се за територията на Столична община, като с исканата информация заявителят би си съставил мнение относно дейността на задължения субект във връзка с работата на депото за неопасни битови отпадъци в кв. Суходол. Правилно са възприети за неоснователни възраженията, че след като заявлението за достъп до обществена информация е подадено чрез виртуалното деловодство на СО, същото не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗДОИ, органът не е бил сезиран със заявление за достъп до информация и за него не е възникнало задължение да отговори, поради което няма формиран мълчалив отказ. Съдът е направил изводи, че административният орган е бил редовно сезиран с искане за достъп до информация и е следвало да представи отговор, като се е позовал на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ, съгласно която заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път при условия, определени от съответния орган. Изложени са мотиви, че дори и да е приел, че не е редовно сезиран с искане за достъп до информация чрез виртуалното деловодство, за него е възникнало задължението да укаже на заявителя в какво се състои нередовността на искането и да му даде съответен срок за отстраняване на нередовностите. Тези изводи не се оспорват в касационната жалба. След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ императивно определя изискуемото съдържание на решението за отказ. Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт, в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация, което в случая не е сторено. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ е законосъобразен. След като е налице недопустим мълчалив отказ, преписката следва да се изпрати на административния орган за изрично произнасяне. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение